Решение № 12689 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6600/2015 г.

Решение № 12689 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6600/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 159 от 14.04.2015 г., постановено от Административен съд Плевен по адм. д. № 95/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - община гр. Левски, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-РД/4622 от 13.12.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано финансиране за подпомагане по мярка "Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности" на заявление за подпомагане с ИД № на проекта 15/226/00345 от 14.07.2014 г. на община гр. Левски. Съдът е отменила като незаконосъобразен административен акт оспорената заповед. За да стигне до този извод, съдът е приел, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът е приел, че след като проектът е допустим, разглеждането следва процедурата разписана в чл. 23, ал. 1 от Наредба № 20/7.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 226 "Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности" (Наредбата, Наредба № 20/2008 г.). Съгласно приложимите процедурни правила следва да се назначи Експертна комисия за осигуряване на прозрачност (ЕКОП), която изразява експертно писмено становище пред изпълнителния директор на РА за одобрение или отхвърляне на проектите. В представената от административния орган административна преписка не са представени доказателства за назначаване на Експертна комисия за осигуряване на прозрачност (ЕКОП), респ. липсват нейни становища, поради което съдът е приел, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в случая оспорената заповед е мотивирана не с недопустимост на заявлението, а с нецелесъобразно изразходване на средства. На следващо място съдът е приел, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон - чл. 146, т. 4 от АПК. Като правно основание за постановяване на оспорения отказ е посочен чл. 22, ал. 3, т. 2 от Наредба № 20/2008 г. След анализ на приложимото материално право, съдът е стигнал до извод, че в тази хипотеза отказ следва да се постанови само в случаите на недостатъчен бюджет. По преписката не са представени доказателства за недостатъчен бюджет. В заповедта за определяне срок за подаване на заявленията е посочен общият размер на финансовата помощ, която ще бъде отпусната, но не са ангажирани доказателства, които да мотивират прилагането на критерии по приложение № 4а при недостатъчен бюджет. Липсата на доказателства за недостатъчен бюджет е лишила от възможност съдът да извърши преценка относно правилното прилагане на материалния закон в тази хипотеза. По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед и е върнал преписката за разглеждане на заявлението за подпомагане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Обоснован и законосъобразен е правният извод на решаващият съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В приложимата специална наредба са разписани процедурните правила за подаване, разглеждане, оценка и финансиране на подадените заявления. След допускане до разглеждане на инвестиционните предложения, процедурата продължава с тяхното разглеждане по същество и оценяване, което се извършва от помощен орган Експертна комисия за осигуряване на прозрачност (ЕКОП). Такъв помощен орган не е бил назначен и съответно инвестиционното предложение на община гр. Левски не е било разгледано и оценено. С касационната жалба е представена заповед № 03-РД/4670 от 16.12.2014 г. за назначаване на ЕКОП, но тази заповед само потвърждава изводът на съда за допуснатото нарушение. Заповедта за назначаване на ЕКОП е издадена три дни след постановяване на обжалвания отказ и в тази заповед инвестиционното предложение на оспорващата страна е включено в таблица № 2 - проекти с отказано финансиране. В таблица № 1 са включени проекти, които очевидно са оценени преди назначаване на помощната комисия, тъй като в отделна колона са посочени определени точки по критериите за оценка. При това положение обосновано съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е проведен етапа от процедура, включващ дейност на изрично предвиден помощен орган по оценка на проектите. Това нарушение е съществено, тъй като проекта на оспорващата страна изобщо не е бил разгледан и оценен по предвидените критерии и съответно не е бил класиран. Обоснован е правният извод, че оспорения акт е материално незаконосъобразен. Основанието, на което е постановен оспорения отказ - чл. 22, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Наредба № 20/2008 г., предвижда две самостоятелни основания за отказ - несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и несъответствие с критериите за оценка, посочени в приложение № 4а, в случаите на недостатъчен бюджет. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че с разпоредбата на чл. 22, ал. 3, т. 2 от Наредбата са предвидени две самостоятелни основания за постановяване на отказ - недостатъчен бюджет и несъответствие с критериите за оценка, предвидени в приложение № 4а. При систематическото тълкуване на тази разпоредба с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 20/2008 г. следва извод, че при недостатъчен бюджет се прилагат критериите за оценка, предвидени в приложение № 4а и съобразно предвидените за всеки критерий точки заявленията се класират в низходящ ред и се финансират до изчерпване на бюджета. Самата формулировка на приложението "Критерии за оценка на проектите", води до извод, че в приложението не са регламентирани изисквания за допустимост на заявленията или императивни основания за отказ, а са предвидени точки, които подреждат заявленията в низходящ ред при недостатъчен бюджет. От мотивите на оспорената заповед също може да се направи извод, че съответствието с критериите за оценка, предвидени в приложение № 4а от Наредба № 20/2008 г., не е самостоятелно основание за постановяване на решение за отказ. Административният орган е мотивирал отказа за финансиране на заявлението с доводи за нецелесъобразност на исканото финансиране - размера на заявената инвестиция не отговаря на включената за наблюдение горска площ. Като се е мотивирал с нецелесъобразност на изразходване на обществени средства за изграждане на два наблюдателни пункта, при предвидени необосновано високи инвестиционни разходи спрямо площта на обхванатите горски площи, административният орган е приел, че заявлението не отговаря на целите, критериите и изискванията на мярката. В случая липсва експертно писмено становище на ЕКОП, поради което не може да се извърши проверка на мотива за нецелесъобразност на заявеното искане предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение едно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение