Решение № 7291 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2410/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 128 от 19.01.2026 г. по адм. дело № 387/2025 г. на Административен съд – Кюстендил. С обжалваното решение АС – Кюстендил е отменил заповед № 3286з-3111 от 31.07.2025 г. на директора на ГД „Национална полиция“, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № [номер] от 28.06.2011 г. по описа на 01 РУ – СДВР, извършена на В. А. П. и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане. Касационният жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно прилагане на материалния закон. Излага доводи във връзка със законосъобразността на административния акт и прави възражение в частта за разноските, присъдени с обжалвания съдебен акт. Иска да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. При условията на евентуалност иска да се измени решението в частта за разноските като се намали до минималния размер адвокатското възнаграждение в полза на ответната страна. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Счита, че следва да се остави в сила и претендира разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на процесуалните правила, но е материално незаконосъобразна. Съдът е установил от фактическа страна, че със заявление рег. № 513000-26047 от 09.04.2025 г. до директора на Столична дирекция на вътрешните работи В. П. е поискал да снемане на полицейската му регистрация поради настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК на осъждането му през 2011 г., като се е позовал на изминалия дълъг период от време, доброто си име в обществото и трудовата заетост, както и на решението на СЕС по дело № С-118/2022 г. Съгласно приложената по делото електронна справка за съдимост на В. П., Софийски районен съд е одобрил на 14.07.2011 г. споразумение по н. о. х. д. № 13179/2011 г., по силата на което П. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 и 2 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. С оспорената пред административния съд заповед директорът на ГД „Национална полиция“ е отказал снемане на полицейската регистрация, като се е мотивирал, че прекратяване на делото при сключено споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 6ЗМВР, включително при настъпила реабилитация. Посочил е, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни на лицето, събирани чрез способа на полицейската регистрация, в т.ч. при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност, и за превенция на деяния, опасни за обществото. При тези фактически установявания, съдът правилно е приел, че административният орган не е извършил преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани и за пропорционалност на срока на съхранението им. Съдът е посочил, че административният орган не е извършил конкретна преценка за рисковия профил на заявителя във връзка със срока за съхранение и налице ли е все още необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. С оглед тези съображения съдът правилно е приел, че мотивите на органа са бланкетни и неподкрепени с конкретни факти и отменил оспорената заповед. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че противно на приетото от съда, административният орган е изпълнил задължението си да извърши проверка дали съхранението на личните данни на заявителя е все още необходимо. Доводите, че е установена необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, в т.ч. при извършване на оперативно-издирвателната им дейност, не почиват на конкретни данни по административната преписка. Не се кредитират и оплаквания на касатора, че е издал оспорения административен акт в съответствие с решение на СЕС по дело № С-118/2022 г. В тази насока съдът правилно е приел, че административният орган е следвало да изложи убедителни мотиви, които почиват на обективни обстоятелства защо е необходимо продължаване на полицейската регистрация на лицето, предвид липсата на данни по административната преписка за каквито и да било негови неправомерни прояви след деянието, за което му е наложено наказание лишаване от свобода и е реабилитиран, както и с оглед изтеклия срок от този момент. При липсата на такива съдът правилно е отменил оспорената заповед, поради което решението следва да се остави в сила. Неоснователни са възраженията за прекомерност на присъдените разноски в размер на 450 евро на жалбоподателя (сега касационен ответник) с първоинстанционното решение. Сумата е в размер, който е близък до минималния, предвидена в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа и не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. С оглед изхода на спора ГД „Национална полиция“ следва да заплати на касационния ответник сумата 600 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Претендираните разноски са в размер, който е пропорционален на фактическата и правна сложност на казуса и обема адвокатска работа, поради което не следва да се редуцират. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,