Решение № 1983 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2011 г.

Решение № 1983 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Василка Владимирова Мечкарска от гр. София, чрез пълномощниците й - адв. Лилия Георгиева Цоцоманска - САК и Калина Сарафкова Беркова - САК, срещу решение № 2698/3.06.2011 г., постановено от Административен съд - София - град, II-ро отделение, 35 състав, по адм. д. № 5807/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Василка Владимирова Мечкарска срещу заповед № РД-09-216/21.05.2008 г. на Кмета на район "Люлин" - СО. За да постанови решението си съдът е приел следното: С оспорената заповед, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, е одобрено решение на комисията от 17.10.2007 г. за определяне застроената част от бивш имот пл. № 5100382, кад. лист 260, кв. 148, гр. София, Люлин - 4, като цялата площ е определена като застроена. Жалбата е подадена от активнолегитимирана страна, в законния срок, но разгледана по същество е неоснователна. В протокола на комисията е отбелязано, че имотът попада в УПИ III - за КОО (комплексно обществено обслужване) и в УПИ 1 - за КЖС (комплексно жилищно строителство). Конкретно е посочено, че е застроен изцяло, като е зает от жилищни блокове, зелени градинки с асфалтови алеи, улици, паркинги, трафопост. От приетата СТЕ и приложените към нея скици е установено, че имотът попада в урбанизирана територия, намира се в ж. к. Люлин - 4 и конкретните части от имота са заети от реализирани мероприятия, като спорът практически се свежда до частта от имота в размер на 567.71 кв. м, които вещото лице в допълнението си към експертизата от 9.03.2010 г., за разлика от първоначално представената такава от 3.02.2010 г., определя като свободни от застрояване. От тях 531.03 кв. м попадат в УПИ № Х - за КОО от кв. 10 и включват 158.06 кв. м - полумасивна сграда, отразена според вещото лице неправилно като масивна такава, построена от подръчни материали, без разрешение за строеж. Към момента на огледа на вещото лице същата представлява бетонирана площадка, върху която е направена тухлена зидария от 1/2 тухла четворка с височина около 2.50 м, зидани метални лайсни, с поставени върху зидарията талашитени плоскости за таван и покрив от ламарина. Постройката не функционира и е в лошо, занемарено състояние с изпочупени стъкла и талашитени плоскости. Прилежащият терен към тази сграда е 206.55 кв. м и 166.43 кв. м е тревна площ пред сградата към тротоара, която е неподдържана и обрасла с храсталаци. Към тази площ вещото лице добавя и 36.67 кв. м тревна площ, която попада в УПИ II - за озеленяване и КОО. Съдът не е възприел заключението на вещото лице в тази му част, като е приел, че в настоящото производство не се преценява законността на сградата, както и че е налице реализиране на предвиденото мероприятие комплексно обществено обслужване с реализирането на въпросната постройка. Аргумент за това, че върху цялата територия, в която попада имота е налице реализирано мероприятие е свързан с това, че пред вид статута на територията - която е част от жилищен комплекс, самото мероприятие е комплексно. Бившият имот попада в границите на урбанизирана територия, определена със ЗРП на ж. к. "Люлин" - четвърта част. Посочените по-горе мероприятия включват както изградените многоетажни жилищни сгради и постройка за комплексно обществено обслужване, така и съпътстващата я инфраструктура. Отделните компоненти на това строителство са неразривно свързани и озеленените площи, обособени и извън прилежащите площи на жилищните сгради, функционално ги обслужват, поради което не са свободни от застрояване по смисъла на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и отменената, но в сила към момента на постановяване на акта, Наредба № 5/2001 за правила и нормативи за устройство на територията. При тези данни правилно и обосновано адм. орган е определил, че не е налице свободна от застрояване част от процесния имот. Видът и характерът на самите мероприятия е регламентиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и касае както строителните дейности, непозволяващи възстановяването на собствеността, така и отделните съоръжения. Изброяването и в двата случая не е изчерпателно, а е от примерен характер. В конкретния случай реализираното строителство безспорно е от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, мероприятието е комплексно - включва както сгради, така и съоръжения - съпътстваща инфраструктура, улици и озеленяване. В този смисъл и озеленяването - 166.43 кв. м тревна площ пред сградата в УПИ I - за КОО и 36.67 кв. м тревна площ, която попада в УПИ II - за озеленяване и КОО е част от комплексното мероприятие и е свързано с естетизиране на околната среда. То би било такова, дори и да не е предвидено изрично по плана, въпреки, че в конкретния случай и по ПЗР именно там е предвидена "озеленена територия", отбелязана със съответен знак за това на скицата. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и обслужващите терени, необходими за нормалното функциониране, съобразно с устройствените и хигиенни норми. В подкрепа е и изричната норма на чл. 15, ал. 2 от отменената Наредба № 5/2001 г., действала към момента на издаването на заповедта, съгласно която "в площта на жилищните територии се включва задължително и терен за обществени озеленени площи. Член 61, ал. 1 от ЗУТ също предвижда, че в териториите на общините се устройват зелени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението, а според ал. 3 на този член, "допълващи зелената система"са и озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите на жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси. Благоустрояването и озеленяването по смисъла на чл. 61 от ЗУТ са неделима част, елемент от едно комплексно по своята същност мероприятие, свързано с естетизиране на околната среда, поради което имат характер на застрояване и са пречка площта да се счита за свободна. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: Предмет на жалбата е заповед № РД-09216/21.05.2008 г. и съдът е следвало да приложи нормата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съобразно редакцията и към този момент. А същата, съобразно изменението и в ДВ, бр. 45/2008 г., публикувана на 13.05.2008 г. предвижда, че застроената площ се определя при спазване на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони. Съдът, като е приложил Наредба № 5/2001 г. (отм.) е постановил решението си в нарушение на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗ Неправилно е решението на съда, че неотносимо към предмета на спора е обстоятелството, дали е реализирано мероприятието, законно ли е или не, тъй като тези обстоятелства били без значение. Те са от съществено значение за спора, тъй като предвидената възможност по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ изисква проверка на горните факти. Този извод е в съответствие с нормата на чл. 11, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, която изрично предвижда, че в случаите по ал. 1 се възстановяват правата на собствениците върху "незастроени части от имоти в граници на УПИ и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно, жилищно, вилно и курортно строителство. Възможността да бъде възстановена собствеността върху незастроената част от имота очевидно изисква да бъде установено налице ли е реализирано мероприятие или не, съответно - налице ли е свободна незастроена площ. Неоснователно съдът не е кредитирал заключението на СТЕ в частта и, в която дава заключение, че част от имота с площ от 567.71 кв. м е незастроена част от имота. В случая е безспорно установено от заключението на вещото лице, че не е налице цялостно осъществяване на мероприятието, като фактически частта от имота с площ от 567.71 кв. м (съгласно допълнението към СТЕ) е свободна. Този извод е съобразен както с фактическото положение, така и с нормативните изисквания. Горната площ включва площта на УПИ 3, опредена за КОО, която е 531.03 кв. м, отразена с червено на скицата. Включва и ивицата в червено от югоизток от 36.67 кв. м тревна площ около същата, оцветена в жълто от 66.43 кв. м, както и 206.55 кв. м терен, принадлежащ към площта на УПИ 3,отразен с контур в черно. Установено е от заключението на вещото лице, че на място е констатирано, че защрихованата част в кафяво представлява срутена паянтова постройка с площ от 158.06 кв. м. По-точно същата представлява бетонирана площадка с тухлена зидария, зидана върху метални лайсни, за таван са поставени талашитени плоскости, покривът е от ламарина. При огледа е констатирано, че постройката изобщо не функционира, че е неизползваема, в неподдържано и занемарено състояние, със счупени стъкла, улуци и талашитени плоскости. Не са налице каквито и да било строителни книжа за изграждането и, няма данни и кой е изградил същата. С оглед на тези данни считат, че този терен, заедно с прилежащата част и тревна площ, следва да се приеме за незастроена. Да се приеме обратното означава да се признаят несъществуващи права на неизвестни лица, като фактически и реален обект на собственост не съществува. Горният терен от 567.71 кв. м няма данни да е част от инфраструктура, нито има характер на обслужващ терен към изградени сгради. С оглед на изложеното касаторът иска да се отмени решението, като се реши спора по същество и се отмени обжалваната заповед в частта, с която е прието, че цялата площ на имота е застроена, като се приеме, че частта от него, възлизаща на 567,71 кв. м е незастроена. Ответната страна - кметът на СО, район "Люлин", както и заинтересованите страни: Младен Владиславов Младенов, Влаинка Николова Иванова, Силвия Стоянова Тодорова, Григор Стоянов Стоянов и Симеон Владиславов Младенов, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на АССГ е правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон и при спазени съдопроизводствени норми. Правилен от фактическа и правна страна е изводът за законосъобразност на обжалваната заповед на кмета на район "Люлин" СО, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която е определена като застроена цялата площ от 2480 кв. м на бивш имот № 5100382. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви, основаващи се на анализ на събраните доказателства, включително и на фактическите констатации на приетите съдебни експертизи. Основателно не е прието експертното становище в частта за свободната от застрояване площ, предвид неговата противоречивост и несъответствие с установените факти за цялостното застрояване на имота по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Последното се обуславя от статута на територията, представляваща жилищен комплекс, за функционирането на който е изградена съпътстващата инфраструктура. Освен това, в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се изследват въпроси относно законността на строителството, статута на сградите, тяхното състояние, включително и възможността за възстановяването им. С оглед на това, правилно съдът е приел, че наличието на полумасивна сграда в имота следва да се счита за застрояване. Състоянието на озеленената площ също е без значение, след като нейното съществуване нормативно се включва в площта на жилищните територии. Неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон, предвид позоваването на разпоредби на отменената към периода на издаване на обжалвания ИАА Наредба № 5/2001 г. (за правила и нормативи за устройство на територията), вместо съобразяване с действащата Наредба № 7/2003 г. Следва да се отбележи, че в случая доводите на съда се базират преимуществено на чл. 61, ал. 1 от ЗУТ, която законова норма е с по-висок ранг и дава яснота относно уреждането на този род обществени отношения. За съдебното решение не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Като краен резултат решението е правилно, но не по всички изложени от съда съображения. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съгласно константната съдебна практика, се преценява свободната и застроена площ съобразно установеното фактическото положение и съдът не се произнася относно законността на извършеното застрояване, както и относно възможността за възстановяване на правото на собственост върху бившите зем. земи. Заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ предхожда издаването на удостоверението по чл. 13, което съгласно чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ следва да съдържа информацията дали е учредено право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда (ако е налице законност на строителството), е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, правото на собственост върху бившите зем. земи, включени в границите на урбанизираните територии, се възстановява на собствениците, които са ги притежавали преди образуването на ТКЗС и ДЗС, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1.03.1991 г. е започнал. Компетентният орган, който се произнася относно законността на строителството и правото на възстановяване на собствеността в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, е ОСЗ, респективно - компетентният съд по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, при подадена жалба срещу решението на ОСЗ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решението за възстановяване правото на собственост върху имотите в границите на урбанизираните територии, въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Вярно е, че съгласно чл. 11, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, в случаите по ал. 1, се възстановяват правата на собствениците не само върху незастроени имоти, но и върху незастроени части от имоти в границите на парцелите и терените, предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство и не е правилен изводът на съда, че щом като се касае до комплексно строителство, целият терен следва да се счита за застроен, тъй като свободните от застрояване части представляват съпътстваща инфраструктура. Озеленяването също е вид "зелено строителство", когато е предвидено по рег. план като самостоятелно мероприятие, а съпътстващи благоустройствени мероприятия са тези, при които е изпълнено основното такова. От данните по делото е видно, че части от имота попадат в терени, отредени за различни комплексни мероприятия - за Комплексно жилищно строителство и за озеленяване и КОО. Изложените в касационната жалба доводи касаят решението на съда относно частта от имота от 567.71 кв. м, от който съгласно СТЕ и приложената към нея скица, 531.03 кв. м е площта на УПИ III, отреден за КОО и част от 36.67 кв. м (триъгълникът, оцветен в зелено), който попада в УПИ II - за озеленяване и КОО. Останалата част от имота попада в терена, отреден за КЖС и същият е изцяло застроен със жил. блокове, прилежащ към тях терен и съпътстващи благоустройствени мероприятия, за което не се спори. Частта от 36.67 кв. м е тревна площ, отредена за озеленяване и върху нея също е изпълнено предвиденото по плана мероприятие. В останалата част от имота, представляваща УПИ III (за КОО), в размер на 531.03 кв. м с контур в червено, според заключението на вещото лице, се намира: Полумасивна сграда (без строителни книжа и без разрешение за строеж), която е с площ от 158.06 кв. м (контура в кафяво). Построена е с подръчни средства и като строеж не отговаря на нормативните и технически изисквания, поради което не може да се отрази коректно като масивна сграда. Същата представлява бетонирана площадка, върху която е направена тухлена зидария от 1/2 тухла четворка (12 см зид) с височина около 2.50 м, зидани върху метални лайсни. Върху зидарията на полумасивната постройка са поставени талашитени плоскости за таван и покрив от ламарина. Постройката е в много лошо, неподдържано състояние, с изпочупени стъкла, улуци и талашитени плоскости. В съдебното заседание на 11.02.2010 г. вещото лице е пояснило, че в заключението е написано, че постройката е полумасивна, защото има тухлен зид, но се касае за нещо паянтово, временно. Необходимата площ за функциониране на тази постройка като прилежащ терен е 206.55 кв. м (контура в черно). Останалата част от УПИ III е тревна площ от 166.43 кв. м (с контур в жълто), неподдържана и обрасла с храсталаци. Такива са фактическите констатации, установени по делото, което е предмет на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и правилно е отразено наличието на строеж върху тази част от имота. Данните за липса на строителни книжа за тази постройка нейният характер, както и данни за времето на извършването на строителството, следва да се отразят при издаването на удостоверението и скицата по чл. 13 от ППЗСПЗЗ и въз основа на тях и съобразно установеното в настоящото производство, ОСЗ ще се произнесе по наличието на предпоставките на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Само ако сградата е законно построена и съобразно предпоставките на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, към нея следва да се предвижда прилежащ терен или наличие на озеленяване като благоустройствено мероприятие към основното такова - за КОО, след като по плана не е предвидено мероприятие "озеленяване" като основно такова. В настоящото производство обаче съдът не може да се произнася за наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и да преценява дали са налице основанията за възстановяване собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ, тъй като произнасянето е от компетентност на друг орган и се установява в друго производство. По изложените съображения решението като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,