Решение № 8422 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13740/2015 г.

Решение № 8422 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13740/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по четири касационни жалби, подадени срещу решение № 4845 от 08.07.2015 г., постановено по адм. дело № 12568/2014 г. по описа на Административен съд София - град, както следва:

1. Касационна жалба от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрк. Йонкова като процесуален представител против решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Министерски съвет срещу заповед № 18-13895/11.11.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - София относно одобреното изменение на кадастралната карта (КК) чрез промяна в границите на съществуващ обект - поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1378 и нанасяне на нов обект - поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1473. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение в обжалваната част, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Претендира се отмяната му в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

1. Касационна жалба от Бистра Павлова Джеси и Светла Павлова Царвулкова - Тошева, чрез адв. Барбалова като процесуален представител, срещу решението в частта, в която е отменена заповед № 18 - 13895/11.11.2014 г. на началника на СГКК - София относно кадастралния регистър (КР) за поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1473 и преписката е върната на административния орган с указания за вписване в КР и на данните за собственост на държавата. Касационните жалбоподателки развиват доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и правят искане за отмяната му. Претендират разноски за тази инстанция.

1. Касационна жалба от Божидар Павлов Маринов против решението в цялост, без излагане на конкретни доводи.

1. Касационна жалба от Министерски съвет, представляван от министър - председателя, чрез юрк. Иванов и юрк. Карталска като процесуални представители, срещу решението на административния съд, с аргументи за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени.

Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби на държавата и на Министерски съвет и за неоснователност на касационните жалби на физическите лица.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди направените доводи и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба на Божидар Павлов Маринов е недопустима за разглеждане по същество в частта, в която е подадена срещу решението в неговата отхвърлителна оспорването на Министерски съвет част относно одобреното изменение на КК чрез нанасяне на нов обект - поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1473. Касационната жалба на Министерски съвет е недопустима срещу съдебния акт в частта, в която е отменена заповед № 18-13895/11.11.2014 г. относно КР за поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1473. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В посочените части обжалваното решение е благоприятно за тези касационни жалбоподатели, поради което и на основание чл. 215, т. 4 АПК касационните жалби като насочени срещу неподлежащ на касационно оспорване съдебен акт следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати като недопустимо.

В останалата им част, както и касационните жалби, подадени от държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, Бистра Павлова Джеси и Светла Павлова Царвулкова - Тошева са процесуално допустими като депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебното решение в съответните обжалвани части е неблагоприятно.

Разгледани по същество, касационните жалби на държавата и на Министерски съвет в допустимата част са основателни.

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на Министерски съвет срещу заповед № 18 - 13895/11.11.2014 г. на началника на СГКК - София в частта й относно одобреното изменение на КК чрез нанасяне на нов обект - поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1473; отменил е заповедта в частта относно кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1473 и е върнал преписката на същия административен орган за ново разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14 - дневен срок от влизането му в сила.

За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР за изменение на одобрени през 2010 г. КК и КР на гр. София чрез промяна границите на поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1378 и нанасяне на нов поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1473, с площ от 4075 кв. м., е постановена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби по отношение на кадастралната карта и е незаконосъобразна в частта относно изменението на КР за имот 68134.1937.1473. Обосновал е извод, че е налице непълнота в одобрената кадастрална карта поради ненанасянето на имот пл. № 925 от кадастрален план, емисия 1957 г., възстановен ex lege по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ). Според съда конкуриращите се материални права на физическите лица и държавата не са основание да се откаже нанасянето на имота, поради което административният орган е длъжен да нанесе и двата имота в границите им съобразно наличните кадастрални данни и представените документи за собственост. Посочил е, че това се отразява в комбинирана скица по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и след решаването на спора за собственост ще се нанесе установеното с влязлото в сила съдебно решение. По отношение на кадастралния регистър съдът е приел, че в него относно новонанесения имот с идентификатор 68134.1937.1473 следва да се отразят данните както на физическите лица като наследници на реституирания собственик, така и на държавата съгласно съставения акт за публична държавна собственост.

Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на Министерски съвет срещу оспорената заповед относно одобреното изменение на КК чрез нанасяне на поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1473. по следните съображения:

Въз основа на Акт за публична държавна собственост № 03531/12.12.2003 г. държавата се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1378, засегнат от оспореното изменение, като имотът е предоставен на Министерски съвет за ползване и управление, поради което последният е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР и има право на жалба.

Заявлението на Бистра Павлова Джеси и Светла Павлова Царвулкова - Тошева от 13.10.2014 г. е за изменение в КККР, одобрени със заповед № РД-18 - 68/02.12.2010 г., като са поискали в границите на заснетия ПИ, зает от правителствен комплекс "Бояна", да се нанесе реституиран по силата на ЗВСОНИ в полза на наследодателката им Лиляна Ангелова Царвулкова (Кантарджиева) имот и същата се впише в кадастралния регистър. Заявителките и Божидар Павлов Маринов са нейни наследници по закон. Установено е по делото, че отчужденият имот № 925 от стария архивен кадастър, е отписан от актовите книги за държавни и общински имоти на основание чл. 1 ЗВСОНИ със заповед № РД-57-592/28.05.1996 г. на кмета на гр. София, поправена и допълнена със заповеди съответно от 10.04.2001 г. и 19.05.2001 г. Този имот съгласно заключението на съдебно - техническата експертиза е нанесен с одобреното изменение в КК с идентификатор 68134.1937.1473 в границите на имот с идентификатор 68134.1937.1378, чиято площ е намалена.

Административното производство се е развило и оспорената заповед е издадена след измененията в чл. 51 - чл. 54 ЗКИР с ДВ, бр. 49/13.06.2014 г.

Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. От новите редакции на чл. 51 - чл. 54 ЗКИР е видно, че отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки като предпоставка за изменение на кадастралната карта, когато тя съдържа такива. Изцяло неприложима е процедурата по чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., която в тази част се явява в противоречие със закона. Поради това правилно съдът е приел за неоснователно възражението на оспорващия пред първата инстанция за нарушена административна процедура поради несъставянето на акт за непълноти и грешки, съответно неподписването на такъв от заинтересованите лица.

Според действащия чл. 54, ал. 1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред съгласно ал. 2 на същата разпоредба. Наличието на спор за материално право следва да бъде преценявано от СГКК конкретно във всеки отделен случай и представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК, а не обратното - да се одобри заявеното изменение при наличие на конкуриращи се документи за собственост, както е приел съдът. В случая се иска нанасяне на възстановен по силата на чл. 1 ЗВСОНИ имот в границите на заснет поземлен имот - публична държавна собственост, със специално предназначение, срещу което изрично в съдебното производство са възразили записаният в КР негов собственик и носителят на правото на управление, което обосновава наличието на спор за материално право. При представени конкуриращи се документи нито началникът на СГКК - София, нито административният съд могат да преценят на кого принадлежи правото на собственост и затова този спор се явява пречка за одобряване на изменението преди решаването му по съдебен ред от гражданския съд. Като е одобрил поисканото изменение на КККР при наличие на спор за материално право, компетентният административен орган е постановил оспорената заповед в нарушение на материалния закон.

Настоящият състав не споделя извода на административния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С измененията и допълненията в ЗКИР с ДВ, бр. 49/13.06.2014 г. не отпада задължението на административния орган да съобщи на заинтересованите лица за започналото административно производство съгласно общото правило на чл. 26 АПК. Неуведомяването на държавата и на носителя на правото на управление в случая съставлява съществено нарушение на процедурата по издаване на административния акт, тъй като техните права се засягат с одобреното изменение и като ги е лишил от възможността да направят възражения и представят доказателства, органът е постановил акта си в нарушение на чл. 35 АПК. Оспорената в първоинстанционното производство заповед е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с действащата разпоредба на чл. 54 ЗКИР. Доводите, свързани с реституцията и доколко с нея се засяга публичната държавна собственост, не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаят претендираните от физическите лица права върху част от имот 68134.1937.1378 и подлежат на установяване и преценка в друго производство.

По изложените съображения обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон в частта, в която е отхвърлена жалбата на Министерски съвет срещу оспорената заповед относно одобреното изменение на КК чрез нанасяне на нов обект - поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1473. Вместо него следва да се постанови друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед в тази й част.

Решението е правилно в частта, в която оспорената заповед е отменена по отношение на кадастралния регистър, по различни от изложените в него мотиви.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Правомощието на административния орган да извърши изменението в кадастралния регистър без издаване на заповед в тази хипотеза е предвидено в случаите, в които имотът е нанесен в одобрената кадастрална карта в определени граници и за него са налични конкуриращи се документи за собственост от повече лица. В конкретния случай трите физически лица претендират право на собственост върху част от вече нанесен имот, поради което е приложима нормата на чл. 54 ЗКИР, а не тази на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Когато непълнотата в кадастралната карта е свързана със спор за материално право, тя подлежи на отстраняване както в кадастралната карта, така и в кадастралния регистър, в зависимост от резултата, постановен в съдебното решение по този спор. Затова крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта относно кадастралния регистър е правилен, но не по изложените в обжалваното решение мотиви. Решението в частта, в която същата е отменена следва да се остави в сила. Касационните жалби на Бистра Павлова Джеси, Светла Павлова Царвулкова - Тошева и Божидар Павлов Маринов в тази й част са неоснователни. С оглед приетото съдебният акт в частта за връщане на преписката за ново произнасяне съобразно дадените в обжалваното решение указания е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което налага отмяната му в тази част. Предвид крайния резултат по спора решението подлежи на отмяна и в частта на присъдените разноски.

При този изход на делото и при своевременно заявено искане на касационния жалбоподател държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството се дължат разноски в размер на 600 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,