Решение № 9272 от 26.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД, подадена чрез адв. Георгиева, в качеството й на пълномощник, срещу решение 5919/14.10.2019 г. по адм. дело 6574/2019 г. на Административен съд - София-град, касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране, подадена чрез юрк. Ненков, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу решение 5919/14.10.2019 г. по адм. дело 6574/2019 г. на Административен съд - София-град и частна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране срещу определение 7210/28.09.2020 г. по адм. дело 6574/2019 г. по описа на АССГ. В рамките на касационното производство до Върховен административен съд е постъпила и молба от Комисия за енергийно и водно регулиране с искане ВАС да измени в частта на разноски на решение 5919 от 14.10.2019г. по адм.д. 6574/201г. Релевират се оплаквания за неправилност на решение 5919/14.10.2019 г. по адм. дело 6574/2019 г. на Административен съд - София-град в обжалваните части, съответно - на определение 7210/28.09.2020 г. по адм. дело 6574/2019 г. по описа на АССГ. Иска се отмяна на обжалваните съдебни актове. Насрещните страни оспорват основателността на подадени касационни и частна жалби. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на същите. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК, частната жалба е подаден в срока по чл. 230 АПК от надлежни страни, за които съдебните актове са неблагоприятни, поради което са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. С обжалваното съдебно решение 5919/14.10.2019 г. по адм. дело 6574/2019 г. Административен съд - София-град е разгледал по същество иск по чл. 1 ЗОДОВ, подаден от "Електроразпределение Север" срещу Комисия за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи платени адвокатски възнаграждения - два пъти по 1356 в производството пред първата и касационната инстанция по обжалване на НП 358/17.12.2014г. пред Районен съд - Велико Търново и решение 424 от 02.07.2015г. по НАХД 550/2015г. на РС - Велико Търново пред АС - Велико Търново по адм.д. 10308/2015г. на АС - Велико Търново. за всяко едно от двете дела ищецът претендира по 1356 лв. Двете искови суми се претендират в две искови производства, за което са образувани две административни дела - съответно адм.д. 6573/2019г. и адм.д. 6574/2019г. , двете по описа на АССГ. Делата са съединени в общо производство за общо произнасяне и постановяване на едно съдебно решение по тях. С обжалваното съдебно решение 5919/14.10.2019 г. по адм. дело 6574/2019 г. съдът се е произнесъл по двата иска , като ги е уважил частично, присъждайки обезщетение за имуществени вреди- заплатен адвокатски хонорар по двете, посочени по-горе дела, в размер по 360 лв. за всяко едно от тях, уважавайки направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК и извършвайки преценка за справедливост и обоснованост на разноските по чл. 36, ал.2 ЗА. Исковете в останалата част до предявения размер за отхвърлени. Присъдени са разноските по двете , съединени за съвместно разглеждане дела, включващи адвокатски възнаграждения и държавни такси. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, като намира решението за правилно и като такова същото следва да се остави в сила изцяло. Предвид този правен извод, на осн.чл. 221 ал.2, изр. второ АПК, ВАС препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които нямат да бъдат обсъждани в настоящото решение. Същите в достатъчна степен подробни и изясняват изцял правния спор, доказателствата по делото , приложимите правни норми и правните изводи на съда. По въпроса за юридическата сила на ТР 1/2017г. на ОС на Първа и Втора колегии на ВАС, настоящата инстанция следва да цитира чл. 130, ал.2 ЗСВ, съгласно който тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Настоящата инстанция следва да добави само това, че по въпроса за това дали направените в производствата по чл. 63 ЗАНН съдебни разноски могат да се претендират като вреди по реда на чл.1 ЗОДОВ за периода преди изменението на ЗАНН - ДВ , бр. 94 от 2019г., съществува многобройна тълкувателна практика и такава по конкретни дела, поради което съдът от първата инстанция се е съобразил с нея и е постановил правилно и обосновано решение. След постановяването му, ЗАНН, по въпроса за разноските е двукратно изменен и същите могат да се претендират в производствата по чл.63 ЗАНН. Към настощия момент изменение на съдебната практика по въпроса за допустимостта и основателността на иска по чл. 1 ЗОДОВ за разноски , направени в производствата почл. 63 ЗАНН, от преди измененията няма, поради което не може да се очаква различно виждане и настоящата инстанция по този въпрос. Следва да се добави и това, че доколкото касационното производство се развива на базата на утвърдена и непроменена съдебна практика, то страните в най-голяма степен са имали възможност, съобразявайки с нея, да сключат споразумение в рамките на исковото производство, както пред първата, така и пред касационната инстанция или да постигнат извънсъдебна спогодба, като разрешат правния си спор във всички негови аспекти и приключат същия по взаимноизгоден начин. Както се посочи, решението е правилно, както при преценката за основателността на иска, така и относно неговия размер, като съдът е извършил преценка за обстоятелствата по чл. 36 ЗА за справедливост и обоснованост на адвокатския хонорар, претендиран като вреди. Съдът правилно е присъдил и държавните такси за двете дела, доколкото същите са част от разноските в двете исковите производства. Определението, обжалвано с частна жалба от КЕВР е правилно и обосновано и следва да се остави в сила. Правилна е преценката на съда, че решението на съда е връчено на КЕВР на дата 23.10.2019 година. Предвиденият 14 дневен срок, в който КЕВР е могла да поиска изменение на решението в частта за разноските е започнал да тече от 24.10.2019 година и съответно на това изтичащ на дата 06.11.2019 година- сряда, присъствен ден. Поради просрочие правилно същата е счетена за недопустима и е оставена без разглеждане. Молбата по чл. 248, ал.1 ГПК, отправена до Върховен административен съд с искане касационният съд да измени решение 5919 от 14.10.2019г. по адм.д. 6574/2019г.в частта за разноски, се явява недопустима и не следва да се разглежда по същество. Съгласно чл. 248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Производството по чл. 248 ГПК се развива пред този съд, който е постановил решението, пропускайки да се произнесе по въпроса за разноските. Така Върховният административен съд може по реда на чл. 248 ГПК за измени или допълни само свое решение, по което не се е произнесъл по въпроса за съдебните разноски по развитото пред него производство. Що се отнася до решение 5919 от 14.10.2019г. по адм. д. 6574/2019г. по описа на АССГ, компетентен да го допълни или измени по реда на чл. 248 ГПК е самият административен съд при наличие на условията за това, след преценка на допустимостта и основателността на искането. Като касационна инстанция ВАС може да разглежда касационни жалби, насочени срещу първоинстанционните актове, включително и в частта им за разноските или да се произнася по частни жалби срещу определения, постановени в производство по чл. 248 ГПК. Предвид изложеното молбата следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора, доколкото и двете касационни жалби са счетени за неоснователни, и поради обстоятелството, че срещу определението, предмет на обжалване с частна жалба и молбата по чл. 248 ГПК на КЕВР няма подадени отговори и не са извършени процесуални действия, разноските в рамките на касационната инстанция остават в тежест на страните така както са направени. Водим от горното, Върховният административен съд