Решение № 4282 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10188/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с чл. 175, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Петракиева, против решение 235/18.09.2023 г., постановено по адм. дело 94/2023 г. по описа на Административен съд Русе. Касаторът оспорва като неправилни изложените съображения от съда за отхвърляне на молбата по чл. 175, ал. 1 АПК. Твърди че от диспозитива на постановеното решение не може да бъде изведена информация за това какви според съда следва да са задълженията на Дан Индъстри Р ЕООД за отделните данъчни периоди. Причина за това е частичната отмяна на ревизионния акт (РА). По начина на изписване би следвало за всеки един данъчен период, включен в периода 20.04.2017 г. 31.08.2019 г. с РА да са определени задължения, но на практика въпросът не стои по този начин. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, постановено по реда на чл. 175, ал. 1 във вр. с § 2 ДР ДОПК и извършване на поправка на очевидна фактическа грешка или делото да бъде върнато на първата инстанция със задължителни указания за извършване на посочената поправка. В молба-становище по хода на делото касаторът заявява, че поддържа депозираната касационна жалба и претендира разноски за производството. Ответникът по касационната жалба Дан Индъстри Р ЕООД, [ЕИК], оспорва същата като неоснователна по аргументи, изложени в писмен отговор от 17.10.2023 г. и моли същата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Русе е образувано при условията на чл. 226 АПК на основание решение 1816/16.02.2023 г., постановено по адм. дело 8632/2021 г. по описа на ВАС. С него е отменено решение 30/25.06.2021 г., постановено по адм. дело 689/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане в частта, отхвърляща жалбата на Дан Индъстри Р ЕООД срещу РА Р-03001819005935-091-001/04.06.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна за установени задължения за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО-УПФ за ревизираните периоди от 20.04.2017 г. 31.08.2019 г. С обжалваното решение 235/18.09.2023 г., постановено по адм. дело 94/2023 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по искането на процесуалния представител на ДД ОДОП Варна при ЦУ на НАП с правно основание чл. 175, ал. 1 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение 197/17.07.2023 г., постановено по същото административно дело, като е оставил молбата без уважение. В мотивите си съдът е разгледал аргументите на страната за исканата поправка и е очертал предмета на производството по чл. 175 АПК. Посочил е установените резултати от вещото лице по ССЕ, приета без оспорване от страните и формирания вследствие на тях диспозитив на съдебното решение, с което се отменя РА Р-03001819005935-091-001/4.06.2020 г. в частта на установените задължения за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за ревизираните периоди от 20.04.2017 г. до 31.08.2019 г. за сумата над 4 117,54 лв. до 39 823,62 лв. Направен е извод, че в постановеното решение не е допусната и няма как да се определи дали е налице очевидна неточност. Липсата на задача към вещото лице за подробни изчисления на задълженията на дружеството по ЗДДФЛ, ЗЗО и КСО по отделни данъчни периоди се дължи на пропуска на двете страни, но това произнасяне не е нито грешно, нито неточно. В обобщение решаващият съд приема, че в случая не е налице несъответствие в действителната му воля и външното ѝ изражение, което да бъде отстранено по този ред. Обжалваното решение на Административен съд Русе е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за допусната очевидна фактическа грешка в съдебно решение 197/17.07.2023 г. Първоинстанционният съд е обсъдил в цялост съображенията на процесуалния представител на ДД ОДОП Варна при ЦУ на НАП и правилно е отхвърлил молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Съгласно чл. 175 АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите. От уредбата на производството по поправка на очевидните фактически грешки става ясно, че тази процедура се отнася до формални неточности в решението. Същата не може да бъде прилагана като редакция на правните изводи на съда, развити по съществото на правния спор съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК, както твърди касаторът, нито за поправка на изводите относно оценката на събраните доказателства по делото или приложението на закона, обосноваващи крайното съдебно заключение за незаконосъобразност на процесния РА в съответната му част. От съдържанието на сезиращата молба е видно, че касаторът се стреми да внесе съмнение в правните изводи в решение 197/17.07.2023 г. на Административен съд - Русе досежно пределите на правния спор по делото. По този въпрос ВАС се е произнесъл с решение 1816/16.02.2023 г., постановено по адм. дело 8632/2021 г. Съгласно чл. 224 АПК, указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В тази насока не е спорно, че предмет на преценката на първоинстанционния съд е законосъобразността на РА Р-03001819005935-091-001/04.06.2020 г., в частта на установените задължения за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО-УПФ за ревизираните периоди от 20.04.2017 г. 31.08.2019 г. В случай, че бъде приета тезата на касатора за невъзможност да бъде изпълнен съдебният акт поради неяснота за страните, това би означавало необоснованост на съдебното решение и неправилно приложение на материалния закон, които представляват касационни основания за оспорване по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 АПК. Не само в решение 197/17.07.2023 г., но и в решение 235/18.09.2023 г. административният съд явно е формирал волята си да приеме за дължими тези стойности въз основа на доказателствата по делото и ССЕ, т.е. не се касае за писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, за да е налице основание за произнасяне по чл. 175 АПК. Директорът на дирекция ОДОП обаче не е подал касационна жалба срещу решението, а е поискал поправката на грешка, която не съществува или както приема първоинстанционния съд, дори да е налице неточност, тя не е очевидна. Твърдението че на практика с РА не са определени задължения за периодите м. 04, м. 05 и м. 06.2017 г., както и за м. 05, м. 06, м. 07 и м. 08.2019 г., също не се отнася до грешка диспозитива. Напротив, означава, че на касатора са известни пределите на спора съгласно диспозитива на потвърдителното решение 211/04.11.2020 г. на ДД ОДОП Варна, но не и предоставените от ДОПК средства за изясняване на ситуацията. Липсата на правен интерес за обжалването на РА е основание по чл. 88, ал. 1, т. 3 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, органът изрично да остави същата без разглеждане в съответната ѝ част, което не е изпълнено. По изложените съображения настоящият съдебен състав не намира подобен дисбаланс в решение 235/18.09.2023 г. Изводът за липса на очевидна фактическа грешка е правилен и обоснован, с оглед на което обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,