Решение № 444 от 12.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2011 г.

Решение № 444 от 12.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 571 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 1183 по описа за 2011 г. Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснал по касационните жалби на С. Д. М. и А. Н. М. касационно обжалване на решение № 761 от 9.06.2011 г. по гр. д. № 763 по описа на Окръжен съд, [населено място], Гражданско отделение, 4 състав, с което е допусната делбата на приземния етаж и първи жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор № 10135.5510.604.2 по КК, [населено място] между съделителите С. Д. М., Д. И. М., Н. И. М., като се изключва от делбата А. Н. М. и И. Д. М. и е оставено в сила отхвърлителното решението за втория жилищен етаж. Касация е допусната служебно с оглед произнасяне свръх петитум по въпроса относно приложението на чл. 341, ал. 2 ГПК. В касационните жалби се инвокират оплаквания неправилност и необоснованост на съдебният акт, представляващи нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците Д. И. М., Н. И. М. и И. Д. М. не са депозирали становище в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата на А. М. е основателна. Варненския окръжен съд е допуснал до делба първият и приземният етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор № 10135.5510.604.2 по КК, [населено място] между съделителите С. Д. М., Д. И. М., Н. И. М., като е определил квота на С. Д. М. 1/2 идеална част, а останалата 1/2 е разпределил между другите двама съделители Д. И. М., Н. И. М., които са преобретатели на имота по сделка, а не по наследство. За останалите етажи от жилищната сграда е отхвърлил иска за делба. С исковата молба е предявен иск за делба на съсобствен имот, придобит по силата на наследствено правоотношение, като е подържано, че ищеца С. Д. М. и ответника И. Д. М. са братя и наследници на покойната си майка Й. И. М., която е починала на 1.02.2002 г. /у-ние за наследници № 595 от 2002 г./. Поискана е делба на жилищна сграда, състояща се от три стаи, ниша, коридор, тоалет, баня и изби под цялата къща, без дворното място, съставляващо УПИ IV-290, кв. 19 по плана на[жк], [населено място] . Първото съдебно заседание е проведено на 17.06.2008 г. В това съдебно заседание съгласно чл. 341, ал. 2 ГПК всеки от останалите сънаследници, т. е. ответника е можел да поиска включването на други имоти в делбената маса. Този срок е преклузивен. Ответника не е поискал да се делят и други имоти и поради законовата преклузия делбата е следвало да се извърши за въведената с исковата молба недвижима вещ. В това заседание е поискано и назначаването на вещо лице, чието изслушване е станало на 9.06.2009 г. Вещото лице Р. П. посочва, че на място не съществува имота, чиято делба е поискана с исковата молба, а е изградена нова триетажна жилищна сграда с тавански етаж, променено е предназначението на складовите избени помещения и на тяхно място е създадено ново жилище, изграден е първи етаж, като за запазени външните зидове на две от стаите и някои вътрешни стени, които са инкорпорирани в нов обект. С определение № 842 от 17.01.2010 г. на основание чл. 116 ГПК (отм.) неоснователно е допуснато изменение на иска като едновременно е извършено изменение на обстоятелствената част на иска, описан е нов обект, ново придобивно основание и е изменен и петитума на иска. С определение № 8642 от 4.06.2010 г. са конституирани нови съделители - Д. И. М. и Н. И. М., които с нотариален акт № 137, т. 03, рег. № 3976, н. д. № 448 от 2005 г. са придобили по покупко - продажба новосъздадените първи и приземен етажи. По делото е било ясно, че собственик на дворното място в СИО с А. Н. М. е купувача по нотариалният акт № 139, т. 03., н. д. № 1015 от 1977 г. И. Д. М. Последният който е собственик на дворното място и при отстъпено право на строеж от Й. И. М. по реда на чл. 56, ал. 2 и 3 З. е изградил изцяло нов обект - триетажна жилищна сграда, чиято делба не е поискана по съответния процесуален ред. Нещо повече имота, чиято делба е поискана е установено, че не съществува. В този смисъл решението на въззивният съд, с което се допуска делба на недвижим имот, чието включване в делбената маса не е направено по надлежният ред и който вече не съществува е неправилно. Освен това за изчерпателност следва да се каже и че върху новоизградената жилищна сграда не съществува съсобственост, тъй като е построен изцяло нов обект, в който са инкорпорирани отделни строителни елементи от предходната жилищна сграда . Този изцяло нов обект по силата на чл. 92 ЗС и поради отстъпеното право на строеж е станал собственост изцяло на И. Д. М. и неговата съпруга А. Н. М.. Имота, който е получила Й. И. М. с нотариалният акт за дарение № 190, т. 05, н. д. № 1980 от 1985 г. от сина си И. Д. М. към датата на нейната смърт 1.02.2002 г. вече не е съществувал. Постановеното от въззивният съд решение е неправилно и следва да се отмени като се отхвърли предявеният иск за делба. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.