Решение № 7761 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4769/2015 г.

Решение № 7761 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4769/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Йордан Здравков Беджев срещу решение № 2657 от 20.11.2014 г., постановено от Административен съд Варна, първо отделение, ХVIII по адм. д. № 2546/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение. По доводите изложени в касационната жалба следва да се приеме, че се твърди неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът по касационната жалба - Общинска служба "Земеделие" гр. Аксаково, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски по делото. Ответникът Здравко Здравков Беджев, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от процесуално легитимирана страна - наследник по закон на оспорващата страна, конституиран в производството с разпореждане от 13.12.2014 г., поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на отказ, обективиран в писмо изх. № АУ-42-3336 от 12.11.2013 г. на началника на Общинска служба "Земеделие" гр. Аксаково да извърши административна услуга - издаване на справки, представляващи копия/извлечения от поддържаните в службата спомагателни регистри към картата на възстановената собственост за посочени в искането имоти. Съдът е приел, че допустимата за разглеждане жалба е само по искането за прогласяване на нищожност на оспорения акт. Съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до този извод съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма и съдържа всички необходими реквизити. Съдът е приел, че при постановяване на оспорения отказ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават нищожност. По доводите на оспорващата страна, че актът е нищожен, тъй като е издаден с позоваване на нищожен договор за доброволна делба, съдът е преценил, че не е от неговата компетентност да се произнесе по действителността на сделката. По тези доводи оспорването, с искане за прогласяване на нищожност е отхвърлено. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че допустимия предмет на произнасяне е единствено по наведения довод за нищожност на оспорения отказ за извършване на административна услуга, тъй като жалбата, с искане за отмяна на акта като незаконосъобразен, е просрочена. В рамките на допустимия контрол, съдът е приел, че не са налице съществени пороци, които да обосноват извод за нищожност - актът е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е преценил, че наведените доводи за нищожност на сделка - договор за доброволна делба, не следва да се разглеждат инцидентно в административното производство, тъй като законодателят е предвидил състезателен исков ред за оспорване действителността на сключен договор. Правилно съдът е приел, че представеният пред административния орган договор за доброволна делба се ползва с формална доказателствена сила, поради което удостоверените факти в оспорения административен акт са съобразени с представения договор за доброволна делба. След евентуално приключване на исковия спор със съдебно решение, което прогласява нищожността на договора за доброволна делба, няма пречка новите релевантни обстоятелства да бъдат отразени в регистъра към картата на възстановената собственост. В този смисъл и настоящият състав приема, че всички доводи на касационния жалбоподател, които са относими към действителността на договора за доброволна делба не могат да бъдат разглеждани в производство по оспорване на административен акт. С касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на спора в първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател твърди, че към датата на последното съдебно заседание неговата майка, която е оспорваща страна в производството, не е имала възможност да защити тезата си, поради тежко заболяване, което я прави процесуално недееспособна. Същественото процесуално нарушение, като касационно отменително основание, следва да се дължи на поведение на съда, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страната. В случая такова поведение не се установява. Делото е разгледано в две поредни открити съдебни заседания, за които жалбоподателката е била редовно уведомена. В становище, подадено в административния съд на 23.09.2014 г., тя изрично е заявила, че не може да се яви лично, поради влошено здравословно състояние, но не възразя да бъде даден ход на делото, включително и по същество на спора в нейно отсъствие. За следващото съдебно заседания жалбоподателката е била редовно уведомена по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК и не е направила искане за отлагане разглеждането на делото, поради влошено здравословно състояние. Ако в производството пред административния съд жалбоподателката не е защитила адекватно тезата си, както се твърди в касационната жалба, то това се дължи на нейното процесуално бездействие, а не на порок в процесуалните действия на съда. По тези доводи настоящият състав счита, че не допуснато нарушение на процесуалните правила, което да съставлява касационно отменително основание. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател дължи разноски по делото, сторени от ответника ОС "Земеделие" гр. Аксаково. В производството по делото е представено писмено становище, изготвено от юрк. Гецева. В писменото становище е направени искане за присъждане на разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Представено е пълномощно за упълномощаване на юрк. Гецева и списък на разноските, в който е отразено, че разноските за юрисконсулта са в размер на 500 лв. Тъй като с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК изрично е предвидено, че възнаграждението се присъжда в минималния размер, предвиден в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, настоящият състав счете, че на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските следва да се присъдят в минималния размер 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение едно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение