Решение № 13554 от 12.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4945/2015 г.

Решение № 13554 от 12.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4945/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Мария Начева Санкева, чрез процесуален представител адвокат Виктор Христов Велчев, против решение № 148/04.03.2015 г. по адм. д. № 2/2015 г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - София област. Иска отмяна на решението с доводи за неправилност поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че по делото липсват доказателства относно компетентността на издателя на заповедта. Административният акт не отговаря на разпоредбите на АПК относно задължителните реквизити. Ответната страна началникът на Районно управление на МВР-Ботевград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива съображения относно приложението на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба срещу заповед № 14-0246-000219 от 16.09.2014 г. на началника на РУ на МВР- гр. Ботевград, с която на жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка с правно основание чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП във вр. с чл. 22 от ЗАНН "временно спиране от движение на моторно превозно средство до сключване на застраховка " гражданска отговорност"". Административният орган се е мотивирал с АУАН № 637/16.09.2014 г., с който е установено, че жалбоподателката като водач на МПС с рег. № СО 0335 АТ на дата 07.08.2014 г. е извършила нарушение, изразяващо се в управление на автомобил без сключена застраховка " гражданска отговорност" във вр с чл. 249, т. 1 и чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ. За да отхвърли жалбата като неоснователна първоинстанционният съд приема, че издателят на заповедта е компетентен административен орган, защото началникът на РУП е "ръководител на служба по контрол" по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Решението е материално незаконосъобразно и необосновано. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, а службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи, предвид чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тежест на издателя на административния акт е доказването на законовите изисквания при издаването, предвид чл. 170, ал. 1 от АПК. Материална компетентност по ЗДвП подлежи на доказване, а липсата на компетентност е отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. В случая по делото не са представени доказателства, че РУ на МВР Ботевград е служба за контрол по чл. 171, т. 2 от ЗДвП. Като е приел друго първоинстанционният съд е постановил необосновано и материално незаконосъобразно съдебно решение, което подлежи на отмяна на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да бъде отменено, като по същество на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът следва да обяви нищожността на оспорения административен акт. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на направените по делото разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие- л. 3 от делото, в който е посочено, че сумата от 300 лева е изплатена изцяло в брой и на ръка и следователно има характер на разписка по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Представени са доказателства за платените държавни такси в размер на 10 лв. за производството пред АС- София област и 5 лева за ВАС. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение