Решение № 5154 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1775/2021 г.

Решение № 5154 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1775/2021 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция Добрич, представлявана от директора С. Д., подадена чрез процесуалния й представител, срещу решение № 317/2.11.2020 г. по адм. д. № 293/2020 г. по описа на Административен съд – Добрич. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Добрич в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационна жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Ответникът – "Албена" АД, чрез пълномощника си в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски по делото. Ответникът – Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Регионална здравна инспекция Добрич срещу извършено без заповед от началника на СГКК Добрич изменение на кадастралния регистър по отношение на поземлен имот с идентификатор 39459.507.32 по КК на с. Оброчище и с. Кранево, община Балчик, изразяващо се във вписване на "Албена" АД като носител на отстъпено право на строеж. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Изменението в кадастралния регистър е извършено от компетентен орган - началника на СГКК Добрич, в предвидената по чл. 53а ЗКИР форма – без издаване на заповед, а само с уведомление до страните, съдържащо и фактически и правни основания за извършване на промяната. Не е налице съществено нарушение на административната процедура, доколкото за производства по ЗКИР без издаване на заповед липсва законово изискване за предварително уведомяване на страните. Спазен е и материалният закон, тъй като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР административният орган не разполага с право на преценка на представените пред него документи, а следва да впише данните на всеки собственик, доколкото и вписването няма характер на разрешаване на спор за материално право между страните. Този спор може да бъде разрешен по съответния законов ред. Решението е правилно. Производството пред административния орган е започнало с подадено от "Албена" АД заявление с вх. № 01-205901/22.05.2020 г., с искане за вписване в кадастралния регистър на заявителя като собственик на изброени в заявлението имоти, от които и процесния поземлен имот с идентификатор 39459.507.32 по КК на с. Оброчище и с. Кранево, община Балчик. С искането е представена заповед № 3524/24.09.1971 г. на министъра на горите и опазване на природната среда, с която в полза на ДСО "Балкантурист-А.", праводател на дружеството заявител, е разрешено да устрои къмпинг и е предвидено запазване на право на собственост върху построеното от него. Към заявлението е приложена и комбинирана скица за идентичност на предоставения имот за устрояване с къмпинг с цитираната заповед и посочения в заявлението процесен имот. В съдебно заседание от 18.08.2020 г. след представяне по делото на комбинираната скица, процесуалния представител на касатора не оспорва идентичността на имотите. Предвид изложеното, в случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), съгласно която при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. По делото безспорно са установени валидни от външна страна титули за собственост за процесния имот. Касаторът се легитимира като вече вписан в кадастралния регистър собственик, съгласно договор за продажба № 124, том I, рег. № 438/7.02.2007 г. на Служба по вписванията гр. Балчик, а за ответника "Албена" АД с процесното изменение е вписано право на строеж, съгласно цитираната заповед № 3524/24.09.1971 г. на министъра на горите и опазване на природната среда. Административният орган не разполага с правомощия да преценява валидността на документите за собственост, извън извършването на формална проверка на външен вид за тяхната действителност, както и да разрешава спора за собственост. Това не е в компетенциите и на административните съдилища. Доколкото с жалбата се излагат твърдения, сочещи към спор за материалното право, същият следва да се разреши от граждански съд, чието влязло в сила решение по въпроса би било предпоставка за извършване по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР на последваща промяна в кадастралния регистър, с вписване само на действителния собственик на имота. Предвид изложеното, за административния орган е било налице единствено законовото задължение за вписване на данните за противопоставимите права на собственост в кадастралния регистър по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В административното производство не е допуснато съществено нарушение на процедурата, доколкото според приложимата законова разпоредба изменението се извършва без заповед и се съобщава на заинтересованите страни, в процесния случай с уведомление изх. № 24-12521/5.06.2020 г. на началника на СГКК Добрич. По своя характер производството протича без участието на заинтересованите лица и узнаването им за промяната едва с уведомлението за нейното извършване не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 4 АПК. Възраженията в касационната жалба на противоречие на нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР с тази на чл. 41, ал. 6 ЗКИР е неоснователно, доколкото и втората норма не налага ограничение за възможността за представяне на документи за собственост от преди създаването на кадастралния регистър, стига да бъде установена идентичността на имотите. Цитираната от касатора съдебна практика е неотносима към настоящия спор, тъй като касае имоти, за които такава идентичност не е била налице. При тези данни като е одобрил оспореното изменение, административният орган е издал законосъобразен акт, жалбата срещу който правилно е била отхвърлена като неоснователна от решаващия съд. Предвид изложеното, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника "Албена" АД, такива се дължат, но не следва да бъдат присъдени, тъй като по делото липсват доказателства за реално сторени от дружеството разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,