Решение № 4673 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13093/2017 г.

Решение № 4673 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13093/2017 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на "Теленор България" ЕАД срещу решение № 4564/07.07.2017 г. постановено по административно дело № 2721/2017 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорва извода на съда, че липсвало основание за обработване на личните данни на покойната Д. Методиева. Твърди, че основанието за обработването е чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, както и че дружеството може да обработва данните чрез трето лице. Излага съображения, че даденото от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ предписание налагало дружеството да заличи изобщо личните данни на починали физически лица и да престане да ги обработва за всякакви цели. Твърди, че съдът не е анализирал и взел под внимание аргументите свързани с това, че решението на КЗЛД не съответства на целта на закона. Иска от съда да отмени оспорваното решение и по съображения изложени в писмени бележки. Не се претендират разноски. Ответникът по касация – Комисия за защита на личните данни оспорва жалбата и иска същата да се остави без уважение. Счита, че оспореното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано, и не са налице касационни основания за отмяната му. Ответникът по касация – Л. Методиев не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касация – "Еос Сървисис" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Теленор България" ЕАД срещу Решение № Ж-507/2015 г. от 17.02.2017 г. на КЗЛД и е осъдил дружеството да заплати на КЗЛ деловодни разноски в размер на 100 лв. За да отхвърли жалбата, съдът е изложил съображения, че оспорваното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Във връзка с преценката си, че не са налице основания за отмяна на оспорваното решение на основание чл. 146, т. 4 АПК, съдът е посочил, че в производството не се оспорва, че "Теленор България" ЕАД и "Еос Сървисис" ЕООД имат качеството на администратори на лични данни. Правоотношението между дружествата е в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 – ал. 5 от ЗЗЛД. Посочил е, че съществото на спора обхваща само вменените на "Теленор България" ЕАД задължения, изпълнението на които гарантира законосъобразното обработване на лични данни, като законодателят императивно е установил допустимите хипотези за обработване на лични данни на физически лица. Развил е съображения, че в случая нито една от изброените в чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 3-7 ЗЗЛД хипотези не е осъществена предвид фактите по спора. Развил е и подробни съображения, че оспореното пред него решение съответства на целта на закона. Решението е правилно. На първо място следва да се посочи, че оспорваното решение на КЗЛД е издадено на 17.02.2017 г., поради което съответствието му с материалния закон, на основание чл. 142, ал. 1 АПК ще следва да се преценява към тази дата, в редакцията на ЗЗЛД към ДВ бр. 81 от 14.10.2016 г., в сила от 14.10.2016 г. По тази причина доводите на касационния жалбоподател, свързани с последващите изменения на закона, вкл. и във връзка с влизане в сила на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) са неотносими към спора. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора, по която страните не спорят. Безспорно е установено, че за целите на събирането на задължение личните данни на абоната Д. Методиева са предоставени от "Теленор България" ЕАД на "Еос Сървисиз" ЕООД, както и че към датата на предоставяне на данните лицето е било починало, факт, за който дружеството е било уведомено на 11.06.2015 г. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилни изводи и не е допуснал нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентния съгласно чл. 38 от ЗЗЛД орган, при спазване на изискванията за форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради липса на специална регламентация в ЗЗЛД и на административнопроизводствените правила. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба по същество относно приложението на материалния закон. В съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в случая не е било налице нито едно от основанията по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 3 – 7 ЗЗЛД. Обработването на лични данни е допустимо само в случаите изброени от закона, като чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, в относимата му към датата на издаване на акта редакция, изрично предвижда, че обработването е допустимо, когато физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие. В § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД се съдържа дефиниция за "съгласие на физическото лице", според която това е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани. Тълкуването на цитираната разпоредба предполага конкретно съгласие за конкретното обработване на личните данни на физическото лице, а не по принцип и абстрактно. След смъртта на физическото лице, следва да се приеме, че отпада основанието за обработване на личните му данни, чрез предоставянето на трети лица, на база така изразеното съгласие, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд. Предоставянето на личните данни на починало лице на колекторска фирма за събиране на вземане фактурирано след смъртта на лицето, не попада в нито една от хипотезите предвидени в чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД за законосъобразно обработване на данните. За защита на интересите кредитора разполага с други средства. Освен това същият е бил съвсем добросъвестно уведомен от наследниците на починалия абонат за смъртта му и същите са изразили готовност да заплатят всички задължения. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че по начина, по който е дадено предписанието то задължавало дружеството да престане да обработва въобще личните данни на починало физическо лице. Предписанието е ясно и конкретно и то касае вписването в общите условия на дружеството на конкретни обстоятелства във връзка с обработването на личните данни на починали физически лице и на техните наследници, при предоставянето на личните им данни на трети лица. Неоснователни са доводите, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и, че решението му е необосновано. В хода на съдебното производство са събрани относими доказателства, при чиято съвкупна преценка съдът е обосновал изводите си за потвърждаване на оспореното пред него решение на КЗЛД и отхвърляне на жалбата на дружеството адресат на това решение. Обсъдени са доводите на жалбоподателя, които са приети за неоснователни. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, които не са установени от закона. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение