Решение № 15034 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5697/2019 г.

Решение № 15034 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5697/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощника на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/- гр. Пловдив, гл. юрисконсулт Е. Дилов, против Решение № 680/26.03.2019 г., постановено по адм. дело № 910/2018 г. по описа на Административен съд- гр. Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на санкции № 161331-2732/26.02.2018 год. на директора на РЗОК- Пловдив, с която на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Пещерско шосе" № 66, представлявано от управителя Е. Дилов на основание чл. 403, ал. 3 от Националния рамков договор /НРД/ за медицинските дейности за 2017 г., е наложена санкция за два случая "финансова неустойка" в размер на 200. 00/двеста/ лева за всеки, за нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО и чл. 280 и чл. 288, т. 8 НРД за медицинските дейности за 2017 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде оставена в сила процесната заповед, като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на направените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, не изразява становище по касационната жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение в оспорваната част, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд- Пловдив е отменена Заповед за налагане на санкции № 161331-2732/26.02.2018 год. на директора на РЗОК- Пловдив, с която на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, представлявано към момента на подаване на първоинстанционната жалба от проф. д-р К. Джамбазов, на основание чл. 403, ал. 3 от Националния рамков договор/НРД/ за медицинските дейности за 2017 г., е наложена санкция два броя "финансова неустойка" в размер на 200. 00/двеста/ лева всяка, за нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО и чл. 280 и чл. 288, т. 8 НРД за медицинските дейности за 2017 г. За да постанови решението, съдът е приел, че заповедта за налагане на санкции е издадена от компетентен орган, съгласно нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗО – от името на директора на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК- Пловдив, подписана от лицето Д. Кършева, на длъжност заместник директор на РЗОК - Пловдив, поради обстоятелството, че титулярът - М. Петрова е отсъствала и е била замествана съгласно Заповед № РД-09-507 от 1.12.2017 г. при осъществяване на възложените й от закона функции, в предвидената писмена форма, а при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна. Относно приложението на материалния закон по оспорената заповед, съдът е съобразил, че по КП № 262 са изпълнени диагностичните и лечебни дейности при дехоспитализирането на ЗОЛ по двата случая на ИЗ. При тези съображения, първоинстанционният съд е приел, че Заповед № 161331-2732/26.02.2018 год. следва да бъде отменена досежно наложената санкция "финансова неустойка" по двата случая, тъй като е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (липса на мотиви) и противоречие с материалния закон. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна е безспорно установено, че на 11.05.2017 г. в гр. Пловдив, между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК- Пловдив, като възложител и УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, представлявана от тогавашния управител проф. д-р К. Джамбазов, като изпълнител, е сключен Договор № 161331/19.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Със заповед № РД-ІV-13-2732/20.11.2017 г., на основание чл. 72, ал. 2, чл. 73, чл. 74 ЗЗО вр. с чл. 95 от НРД за медицинските дейности за 2017 г., директорът на РЗОК- Пловдив е разпоредил извършване на финансова проверка на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, със срок на проверката от 21.11.2017 г. до 01.12.2017 г., вид и обхват на проверката – планова, тематична и самостоятелна, със задачи: контрол по изпълнение на ИД № 161331/19.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на изпълнител на болнична медицинска помощ УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД. Във връзка със заповедта, на 1.12.2017 г. определените финансови инспектори извършили указаната проверка, като резултатите от същата са обективирани в констативен протокол от същата дата. Видно от цитирания констативен протокол, допуснати са нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД за медицинските дейности за 2017 г. – не са спазени медицинските критерии за дехоспитализация по КП № 262 "Физикална терапия и рехабилитация на болести на централната нервна система" по два случая на здравно осигурени лица (ЗОЛ) по ИЗ № 65882 и ИЗ № 63633. И в двата случая, при изписване на ЗОЛ, липсва определяне на изискуемия по КП № 262 рехабилитационен потенциал, съответно са нарушени чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 280 от НРД 2017 г. за МД, във връзка с Приложение № 16 "Клинични пътеки" към НРД 2017 г. за МД-част III. "Диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги при дехоспитализацията", т. 1. "Контрол на здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни" от КП № 262, чл. 288, т. 8 от НРД 2017 г. за МД, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. З ЗЗО. В установения от закона 7-дневен срок (от връчването на протокола), от страна на лечебното заведение - обект на проверката, е депозирано становище, вх. № 29-00-126/08.12.2017 г., с което същото е възразило срещу констатациите по протокола. На 16.01.2018 год. е насрочено заседание на Арбитражна комисия (АК), на което възражението е разгледано, но не се е стигнало да решение, потвърждаващо оспорените констатации, тъй като при проведеното гласуване трима от членовете са гласували "за" и други трима '"против" оспорените констатации, обективирани в протокола от 1.12.2017 год. Издаден е Протокол № 6/16.01.2018 г. на Арбитражната комисия. Вследствие на това и на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗО, във връзка с чл. 412, ал. 1 и чл. 421, ал. 4 от НРД 2017 г., е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която на жалбоподателя са наложени санкции "финансова неустойка", на основание чл. 403, ал. 3 от НРД 2017 г. за МД в размер на 200 /двеста/ лева по КП № 262 "Физикална терапия и рехабилитация на болести на централната нервна система" за двата случая на ИЗ, общо в размер на 400 лв. Административен съд – Пловдив е приел, че при наличие на равен брой гласове "за" и "против" АК има право да наложи санкции, но органът следва да мотивира акта, като обсъди направените в хода на административното производство възражения, съответно е необходимо излагане на самостоятелни мотиви в процесната заповед, различни от тези, посочени в констативния протокол. Това задължение е нормативно предвидено в чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Действието от страна на органа е в противоречие с разпоредбата на чл. 421, ал. З от НРД 2017 г., която предвижда задължение за АК, която не е стигнала до решение по констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, поради равен брой противоположни гласове, да изготви протокол, екземпляр от който да предостави на управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, и на РК на БЛС, както и на лицето - обект на проверката. В случая административният орган е приповторил дословно установено от констативния протокол с отбелязване, че по тях арбитражната комисия не е стигнала до решение, без да изложи конкретни съображения по направените възражения. Съдът правилно е стигнал до правен извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е извършил собствена преценка, съответно не е изложил самостоятелни мотиви за издаване на заповедта и съответно е допуснатото съществено нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. За изясняване на действителната фактическа обстановка първоинстанционният съд е назначил и приел съдебно-медицинска експертиза. Тя е следвало да отговори дали са спазени изискванията по КП № 262 "Физикална терапия и рехабилитация на болести на централната нервна система". Според заключението на експерта в конкретния случай и след запознаване с данните по делото, включително и приложената медицинска документация, са спазени изискванията за определяне на рехабилитационния потенциал при дехоспитализация на ЗОЛ. Решението е правилно. Административният съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани правен изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Събраните в хода на производството доказателства са били обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност, като в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. За изясняване въпросите, свързани с провеждане на лечението и постигнатите резултати от него по посочената история на заболяване, административният съд правилно е допуснал изслушването на съдебно – медицинска експертиза. Видно от експертизата, приета и неоспорена от страните, вещото лице е дало заключението си след обстойно проучване и запознаване с историята на заболяването и подробно обсъждане на медицинските документации. При извършената преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е кредитирал изводите на експерта, който е лекар със съответната специалност – специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Експертът е стигнал до противоположни на административния орган медицински изводи относно медицинския риск в момента на дехоспитализация на двата случая на ИЗ, като се е позовал на медицинската документация. Съдът е кредитирал заключението на експерта, излагайки подробни и обосновани мотиви, които почиват на анализ на индикациите за дехоспитализация по отношение на процесните ИЗ № 65882/2017 г. и ИЗ № 63633/2017 г., като е извършил правилна преценка, че са спазени изискванията за определяне на рехабилитационния потенциал, заложени в алгоритъма на КП № 262 "Физикална терапия и рехабилитация на болести на централната нервна система". Административен съд- Пловдив правилно е определил кой е спорният въпрос от заповедта, като е прел, че спорът се свежда до това дали лечебното заведение е спазило изискванията на алгоритъм от КП № 262 преди дехоспитализацията на ЗОЛ да извърши контрол за здравното му състояние и изготви медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение, въз основа на обективни и параклинични данни за стабилизиране състоянието на пациента, и дали е спазило утвърдения начин на действие, съобразно указанията за клинично поведение по КП, като съпостави обективните критерии за дехоспитализация с тези при хоспитализация, съгласно алгоритъма на клиничната пътека. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, не е спазена и установената форма, която съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 следва да съдържа и мотиви, а заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон. Един от основните компоненти на клиничната пътека, съгласно разпоредбата на чл. 288 от НРД за медицинските дейности 2017 г., е този по т. 8, която регламентира, че обективните критерии при дехоспитализация се съпоставят с обективните критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка пътека. В КП № 262 "Физикална терапия и рехабилитация на болести на централна нервна система" е въведено задължение, съгласно Приложение № 16 "Клинични пътеки" към НРД 2017 г. за МД-част III. "Диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги при дехоспитализацията", т. 1. лечебното заведение, да проконтролира здравното състояние на пациента преди дехоспитализация и да даде медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни, като определи рехабилитационния потенциал и схема за последваща рехабилитация. По делото съдът по съществото безспорно е установил, че констатираното в оспорената заповед, касаещо нарушенията на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в НРД, в частност неизпълнение на изискванията за определяне на рехабилитационния потенциал при дехоспитализация на ЗОЛ по ИЗ № 65882 и ИЗ № 63633, следва да се посочи и това, не отговарят на фактическата обстановка, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. Приложените по делото писмени доказателства- история на заболяването, епикриза, направления за хоспитализация, снета анамнеза, физиопроцедурни карти, хематологични изследвания, описание на обективното състояние и др., които са разчетени и обсъдени и от експерта по назначената експертиза, сочат на обстоятелството, че поставените задачи са изпълнени и са налице предпоставки за последващо подобряване на рехабилитационния потенциал и качеството на живот на пациента, т. е не е налице нарушение на алгоритъма на КП № 262. Правилни са изводите на пръвоинстанционния съд, че процесната заповед е издадена без задължителния реквизит за мотиви, тъй като в същата единствено е преповторено установеното в констативния протокол на контролните органи, без да е обсъдено защо АК при проведеното гласуване е стигнала до равен брой гласа "за" и "против" и да обоснове налагането на спорните санкции – "финансови неустойки", съгласно наложилата се практика на Върховния административен съд. Допълнително и с двата случая на ИЗ № 65882/2017 г. и ИЗ № 63633/2017 г. са спазени изискванията за определяне на рехабилитационния потенциал при дехоспитализация на ЗОЛ, поради което и не е налице приетото от органите на РЗОК нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в НРД, описано като такова по чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 280 от НРД 2017 г. за МД, във вр. с Приложение № 16 "Клинични пътеки" към НРД 2017 г. за МД-част III. "Диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги при дехоспитализацията", т. 1. "Контрол на здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни" от КП № 262 "Физикална терапия и рехабилитация на болести на централна нервна система", чл. 288, 7. 8 от НРД 2017 г. за МД. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД не е извършило вмененото му нарушения в двата случая по ИЗ, поради което неправилно с процесната заповед му е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200/двеста/ лева за всяко едно нарушение. Съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение