Решение № 10749 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15129/2018 г.

Решение № 10749 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15129/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Т. Тодоров моли да бъде отменено като неправилно решение № 549/08.10.2018 г. по адм. д. № 622/2018 г. на АС - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата против заповед за задържане на лице № 161/02.06.2018 г. на младши инспектор В. Стаматов при РУ-Велинград. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата, във втора жалба, подадена чрез адвокат С. Малинов и в писмено становище. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане, при което да бъдат събрани доказателства. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба В. Стаматов – младши инспектор в РУ-Велинград към ОД на МВР-Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповед № 161/02.06.2018 г. на В. Стаматов – младши инспектор в РУ-Велинград за задържане за срок от 24 часа на Т. Тодоров на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за това, че след предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, изразяващо се в устно полицейско разпореждане да представи документите си за самоличност и да изгаси двигателя на автомобила, и се е опитал да осуети проверката, като самоволно се опитал да потегли с автомобила. В заповедта е посочено, че се издава във връзка с чл. 64 и чл. 65 от ЗМВР. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед за задържане на Тодоров за съзнателно пречене на полицейски орган, след предупреждение, да изпълни задължението си по служба за извършване на проверка на самоличност на водача и документите за правоспособност и на автомобила, и да загаси двигателя на автомобила, опит за осуетяване на проверката, като се е опитал да потегли с автомобила в нарушение на чл. 64 и чл. 65 от ЗМВР. В преписката е представена докладна записка, в която е описана фактическа обстановка идентична с посочената в заповедта. Разпитан е като свидетел А. Реджеп – младши инспектор в РУ-Велинград, чиито показания потвърждават описаните в докладната и заповедта фактически обстоятелства, осъществяващи условията на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за налагане на принудителна административна мярка задържане на лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Разпореждането на полицейския орган да се представят документите за самоличност, документите на автомобила и да се изгаси двигателят на колата не са били изпълнени от Тодоров, който се е опитал да осуети проверката от полицейските органи, като е предприел маневра на заден ход, в който смисъл са показанията на присъствалия на проверката свидетел Реджеп. При издаване на заповедта са спазени изискванията на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР за нейното съдържание, както правилно е приел съдът. Доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото не са основателни. В производството пред административния съд са представени 3 бр. актове за установяване на административни нарушения и не е поискано събиране на нови доказателства, относно извършена проверка на самоличността чрез техническите средства, с които е разполагал полицейският орган. Съдът е дал указания по чл. 171, ал. 4 от АПК на жалбоподателя, че следва да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което непопълването на делото с доказателства, за които жалбоподателят твърди, че съществуват е в резултат от неговото процесуално поведение, а не по вина на съда и не съставлява отменително основание. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,