Решение № 3014 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4459/2014 г.

Решение № 3014 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4459/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Билдтрейд" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Тракия, "Асеновградско шосе" № 1, представлявано от управителя Пейо Димитров Янков, срещу Решение № 306 от 04.02.2014 г. по адм. дело № 1334/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 16251100377 от 27.12.2011 г., на орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. Пловдив, в частта в която е потвърден с Решение № 306 от 21.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) (сега Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП)) при Централното управление (ЦУ) на НАП, за отказан данъчен кредит в размер на 89 601.20 лв., ведно с лихвите - 19 892.42 лв. за данъчни периоди м. 04 и м. 12.2009 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в необосновани изводи за липса на реални доставки по процесните шест фактури, издадени от "ВТ Трейдинг" ЕООД и четири фактури издадени от "Мед Ком" ЕООД. В противоречие с доказателствата, представени още в ревизионното производство, съдът е потвърдил изводите на ревизиращите, че доставчикът "ВТ Трейдинг" ЕООД не е разполагал със стока, за да я продаде на ревизираното лице. От представения договор за наем е видно, че доставчика "ВТ Трейдинг" ЕООД е имал търговски обект. По отношение на спорните доставки по издадените фактури от "Мед Ком" ЕООД касаторът твърди, че органа по приходите не е обсъдил подробно приложените по следственото дело документи. Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС. Касаторът обжалва решението и в частта за разноските. Счита, че юрисконсултския хонорар е прекомерен и иска да бъде намален. Иска отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното. Една от основните дейности на ревизираното дружество е търговия на дребно с облекло в нает обект - магазин "Фешън Пойнт" в търговски център "Форум" в ж. к. Тракия - Пловдив. С процесния РА е отказано право на данъчен кредит за данъчния период м. 04.2009 г. по шест фактури, издадени от "ВТ Трейдинг" ЕООД - фактура № 862 от 02.04.2009 г., с предмет на доставка "дънки, фланелки, потници, ризи и др. "; фактура № 892 от 08.04.2009 г., с предмет на доставка "бермуди, суичъри, потници, дънки"; фактура № 906 от 10.04.2009 г., с предмет на доставка "гащеризони, потници, фланелки и др. "; фактура № 922 от 14.04.2009 г., с предмет на доставка "суичъри, бермуди, дънки, фланелки и др. "; фактура № 940 от 17.04.2009 г., с предмет на доставка "гащеризони, дънки, ризи, суичъри и др. "; фактура № 946 от 21.04.2009 г., с предмет на доставка "бермуди, ризи, суичъри"; и за данъчния период м. 12.2009 г. по четири фактури, издадени от "Мед Ком" ЕООД - фактура № 1100000009 от 04.12.2009 г., фактура № 1100000020 от 16.12.2009 г., фактура № 1100000029 от 29.12.2009 г. и фактура № 1100000032 от 30.12.2009 г., всичките с предмет на доставка "продажба и доставка до гр. Пловдив на дрехи и облекла по опис". По време на ревизионното производство по доставките от "ВТ Трейдинг" ЕООД са представени спорните шест фактури и договор за наем от 29.02.2009 г., сключен между доставчика, като наемател и Владимир Стефанов Стойчев, като наемодател. Предмет на договора е отдаването под наем на самостоятелен обект в сграда, с площ 27.1 кв. м. в гр. София, ул. Йоан Екзарх, бл. 5, описание: гараж 1. По време на съдебното производство за първи път са представени приемо - предавателни протоколи към всяка от спорните фактури. По време на ревизията са представени доказателства, че доставчикът е придобил процесните стоки от предходни доставчици - "Билдинг 321" ЕООД, "PSC Marketing" s. a. s. и "Арт 3000" ЕООД. По време на ревизионното производство по доставките от "Мед Ком" ЕООД са представени спорните четири фактури, с приемо - предавателни протоколи към всяка фактура. По делото са представени доказателства, че спорните фактури, издадени от "ВТ Трейдинг" ЕООД и "Мед Ком" ЕООД са платени в брой и са осчетоводени редовно при ревизираното лице. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд потвърдил фактическите заключения на органите по приходите за недоказана реалност на доставките по процесните фактури, издадени от "ВТ Трейдинг" ЕООД и "Мед Ком" ЕООД. Тези изводи са обосновани на събраните в ревизионното производство и в съдебното производство доказателства. Основен мотив на органите по приходите да откажат правото на данъчен кредит е заключението, че доставчикът "ВТ Трейдинг" ЕООД не е разполагал с фактурираната стока основано на сравнението на количеството стоки по шестте процесни фактури и това по представените от доставчика една фактура, с предмет на доставка "стоки по опис", издадена от "Билдинг 321" ЕООД, с приложен опис към нея за стоки от същия вид като процесните; две инвойс фактури за придобиване на стоки от същия вид чрез ВОД от Италия и една фактура, с предмет на доставка "стоки по опис", издадена от "Арт 3000" ЕООД, с приложен приемо - предавателен протокол за първи път в съдебното производство. По отношение на доставките от "Мед Ком" ЕООД съдът е приел, че фирмата не е имала реална стопанска и търговска дейност. По отношение на доставчика се провежда разследване по досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2 и т. 6, във връзка с чл. 26 от Наказателния кодекс (НК). С назначената експертиза по досъдебното производство е установено, че подписите в договорите и фактурите не са положени от управителя на дружеството. По делото е била приложена декларация от управителя на "Мед Ком" ЕООД, с която се удостоверява, че Станислав Евгениев Нинов не е извършвал търговска дейност с фирма "Мед Ком" ЕООД; не е изготвял, нито подписвал договори, нито фактури, нито други документи за стоки и услуги за други ЮЛ и ФЛ; не е изготвял, нито подписвал фирмени и счетоводни документи и др. Съдът е приел, че нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са представени от страна на ревизираното лице доказателства, че процесните стоки действително са прехвърлени от доставчиците на ревизираното лице. В заключение съдът е приел, че спорните доставки не са реални. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е анализирал всички относими факти към правния спор, като правилно е прието, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) предвид липсата на реално осъществени доставки. Механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на право на приспадане на данъчен кредит установяването на реалност на доставката по чл. 6 ЗДДС, респ. на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, възниква и задължението за начисляване на данъка. Данъкът следва да е начислен правомерно. Обосновано в разглеждания казус е прието, че предмет на сделките представлява родово определени вещи - дрехи. Собствеността върху тези вещи предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. Това обстоятелство предполага наличие на доказателства за предаване, транспортиране на стоките и в крайна сметка - за физическото им наличие при ревизираното лице. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът не е взел предвид доказателствата, представени от ревизираното лице, че доставчикът му "ВТ Трейдинг" ЕООД е разполагал с достатъчно като количество стока, която да продаде с процесните фактури. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал представените доказателства по отношение на предхдните доставки и поради това правилно е приел, че доставчика не е разполагал с процесната стока. Освен това доставчика не е разполагал с кадрова и материална обезпеченост, за да изпълни спорните доставки. По делото липсват доказателства доставчика да е разполагал със склад. Представен е единствено Договор за наем от 29.02.2009 г., сключен между доставчика, като наемател и Владимир Стефанов Стойчев, като наемодател. Съгласно този договор доставчикът е наел помещение (гараж 1) от 27.1 кв. м. Проверката на представения наемен договор, е показала, че наемодателя на помещението, не е декларирал доходи от договора за наем. По делото не са представени никакви доказателства за реалното ползване на посоченото помещение от доставчика. От представените доказателства не е ясно как процесните стоки са транспортирани от доставчика до ревизираното лице. Отделно от това, ревизираното лице не е представило доказателства за последващата реализация на стоките по спорните фактури. Тази доказателствена липса не е компенсирана в първоинстанционния процес, а и в касационната жалба няма твърдения за последващата реализация на стоката. Неоснователен е довода на касатора, че органа по приходите не е обсъдил подробно приложените по следственото дело документи по отношение на доставките от "Мед Ком" ЕООД. В ревизионния доклад и в първоинсътанционното решение са обсъдени подробно всички относими документи към спорните доставки. Видно от писмо рег. № ДП-85/12, екз. № 1 от 15.03.2013 г., издадено от Националната следствена служба (НСлС) - София, срещу "Мед Ком" ЕООД се провежда разследване по досъдебно производство № 85/2012 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 7395/12 г. по описа на СГП, затова, че за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. в гр. София и в страната, при условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдил неистина в подадени декларации пред НАП, съставил и използвал документи с невярно съдържание и неистински документи при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите. В досъдебното производство е установено, че доставчика няма реална стопанска и търговска дейност, а намерените и иззети документи - договори, фактури и др. са неистински и не са подписани от управителя на дружеството. Първоинстанционният съд правилно е приел, че спорните доставки по издадените четири фактури от "Мед Ком" ЕООД не са реални. Само от представените фактури и приемо- редавателни протоколи към тях не може да се установи, че доставките са реално осъществени. По отношение на този доставчик е установено, че не е разполагал с кадрова и материална обезпечевност, както и с транспортни средства, с които да бъдат доставени процесните стоки до ревизираното лице. Въз основа на представените доказателства, съдът правилно е приел, че фирмата не е извършвала реална търговска дейност и доставките по спорните фактури не са реално осъществени. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в тежест на ревизираното лице е да докаже положителния факт на получаването на предмета на фактурите и използването на този предмет за последващи облагаеми доставки, съответно - в негова тежест са последиците от това недоказване, поради което е неоснователно оплакването на касатора, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест. Неоснователни са касационните оплаквания за несъобразяване на задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Цитираните в касационната жалба решения следват постоянната практика на Съда, че при доказана реална доставка по фактура, по която се претендира данъчен кредит, претендираното право не може да бъде отказано поради действия на доставчици на ревизираното лице, за които то не е знаело или не е могло да знае. Съдът обаче винаги е подчертавал, че фактическата преценка за реалността на доставката се прави от националния съд, съгласно националните правила за доказване. При недоказана реалност на доставките по процесните фактури, отказът на правото на данъчен кредит е в съответствие с материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора, че присъдения юрисконсултски хонорар е прекомерен. Касаторът не е заявил и обосновал претенция за намаляване на възнаграждението на ответната страна при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, до приключване на устните състезания и в дадения ход по съществото на спора. Не може да се претендира прекомерност на присъдените разноски за първи път с подаването на касационната жалба. Освен това първоинстанционният съд правилно е осъдил ревизираното лице да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер на 2 639.87 лв. Размера на юрисконсултското възнаграждение е определен въз основа на материалния интерес по делото, който е в общ размер на 109 493.62 лв. (главница в размер на 89 601.20 лв. и лихва в размер на 19 892.42 лв.). В случая правилно е приложен чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действащата към датата на постановяване на решението. Предвид изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение