Решение № 14902 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2010 г.

Решение № 14902 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Община гр. Добрич против решение № 5/26.02.2010 г., по адм. д. № 563/2009 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Иска се отмяна с доводи за незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила. Счита, че съдебното производство неправилно е развито по реда на чл. 203 и сл. от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като ангажиментите на общината по чл. 47 Закона за защита на животните и чл. 35, т. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност ( ЗВМД отм .) не представляват административна дейност. Ответната страна Галина Ганева чрез адв. Мишева оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съдът е сезиран с искова молба от Галина Йорданова Ганева против Община Добрич с наведени доводи, че на 19.09.2009 г. на улицата пред дома си е нападната от улично куче, ухапана е, поради което се е наложил да бъде лекувана и е претърпяла болки и страдания от причинените и кръвонасядания и разкъсни рани. Тъй като общината не е изпълнила задължението си по ЗМСМА да осигури обществения ред е поискала присъждане на обезщетение в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва. С оспореното решение Административен съд -Добрич, е приел, че искът е доказан и основателен до размера от 1000 лв. за неимуществени вреди, защото са представени доказателства за ухапване от безстопанствено куче, характера и периода на проведеното лечение. Развити са мотиви, че дейността по надзора и грижите за безстопанствените животни на територията на общината е административна дейност и длъжностните лица към общинската администрация са допуснали незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на чл. 41, чл. 50, т. 2 и § 5 от ПЗР на ЗЗЖ за изграждане на приюти, стопанисване и контрол и настаняване на безстопанствени кучета в тях. Решението е незаконосъобразно. По реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде ангажирана отговорността на общината за обезщетяване на вреди, настъпили от ухапвания от безстопанствено куче на територията на съответната община. Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна дейност ще е налице, когато на едната страна на правоотношението стои публичноправен субект, натоварен с властнически правомощия за изпълнение на предписаното от административна правна норма или от по-горестоящ орган на държавно управление, и може да осъществи принуда. Затова е необходимо на първо място да се прецени дали между гражданите и общината във връзка с безстопанствените кучета възникват обществени отношения в сферата на управлението. ЗМСМА регулира властническите правомощия на общинските съвети и кметовете като органи на управление на общината, а по силата на чл. 136, ал. 3 от Конституцията на РБ общината представлява юридическо лице, поради което в определи случаи встъпва в правоотношения и като равнопоставен правен субект. Законът за защита на животните /Обн., ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., изм., бр. 80 от 9.10.2009 г./ урежда механизмите за осъществяване на защита на животните, като въвежда забрани и задължения в тази връзка на собствениците на животни, на органи на централно и местно управление, на учебни заведения и сдружения на граждани. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ общинските съвети са длъжни да приемат програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, да изградят приюти, за чиято дейност отговаря кмета. Предвид чл. 41, ал. 4 от ЗЗЖ тези приюти трябва да се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Регламентирана е мярка за овладяване на популацията, изразяваща се в задължително кастриране- чл. 47, ал. 1, предл. 1 от ЗЗЖ, както и задължителни грижи за кучетата по чл. 45, т. 5 и чл. 47, ал. 1, предл. 2 и 3, изразяващи се в лечебни и профилактични мероприятия като обезпаразитяване, ваксиниране срещу бяс, маркиране, както и извършване на реваксинация на три месеца на животните от отговорните за надзора и грижа лица- чл. 49 от ЗЗЖ. Това са административни задължения по смисъла на чл. 173 и чл. 174 от ЗАКОНА за ветеринарномедицинската дейност. Следователно във връзка с управлението са дейностите по приемането на програми за овладяване на популацията, изграждането на приюти, извършването на конкретни медицински манипулации във връзка със здравето на заловените безстопанствени животни, осъществяването на контрол над другите правнозадължени по този закон субекти, поддържане на база данни относно действията и манипулациите с животните. От друга страна съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ в случай, че не се явят лица, които да пожелаят да отглеждат кучетата като компаньони, за субектите, които стопанисват приютите съществуват две равностойни от юридическа гледна точка възможности: а/ кучетата да се маркират и настанят във временни приюти, определени от общинския съвет /организацията на работа и условия, в които се определят с наредба на общинския съвет- чл. 47, ал. 5 от ЗЗЖ/ или б/ да се върнат по местата, от които са взети. Следователно според действащото законодателство безстопанствените кучета могат да бъдат настанявани в приюти, а също така и да бъдат пускани на свобода след извършване на задължителните ветеринарно-медицински дейности, като и двата варианта са законосъобразни. Законодателят обаче в чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ определя кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: това са общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50. Следователно това не е публичноправно задължение на общинската администрация, а задължение на общината като юридическо лице -един от изчерпателно изброените правните субекти, които извършват надзора над тези животни. Неизпълнението на задължението за поетапно настаняване в приюти по програми за намиране на собственик или в приют за доживотно отглеждане- чл. 55 от ЗЗЖ, в тригодишен срок от влизане на ЗЗЖ в сила на 31.01.2008 г., има за правна последица на основание § 5 от ПЗР на ЗЗЖ ангажиране на административно -наказателната отговорност на кмета с налагане на глоба в размер от 1000 лв. до 2000 лв., каквито санкции са предвидени в глава VII от ЗЗЖ за всички нарушители по този закон. От посочената нормативна уредба се налага извода, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Предвид чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, физически и юридически лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Във връзка със задълженията за кастрации, обезпаразитяване, ваксинации, реваксинации, възникват административни правоотношения между с органа, който осъществява контрол за изпълнение на Закона за защита на животните, а именно Националната ветеринарномедицинска служба. Когато обаче организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, които имат грижата и надзора, не изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета и от това са настъпили вреди, между тези лица и организации от една страна и пострадалите от друга възникват правоотношения между равнопоставени субекти, а не административни правоотношения между субекти, които се намират в отношения на власт и подчинение. Към датата., когато е пострадала ищцата, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета, което обаче не е административно задължение, макар и да възниква от императивна правна норма. Съгласно чл. 50 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а когато вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Следователно в този случай не е налице основание за ангажиране отговорността на общината на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Задължението за настаняване в приюти на безстопанствени кучета и контролиране на агресивното им поведение е задължение на общината като правен субект, комуто законът е вменил такива задължения за грижи и контрол, каквито имат и собствениците на кучета. Отношенията обаче между пострадало лица и общината, като осъществяваща надзор над такова куче, са отношения между равнопоставени лица, които не се регламентират с властнически метод и принуда на едната страна спрямо другата. Настоящата инстанция не споделя съдебната практика по адм. д. № 6227/2009 г., адм. д. № 9257/2009 г. и 3635/2010 г. по описа на ВАС, III отделение, за обезсилване на решенията, постановени по съществото на спора по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и изпращане на делата по подсъдност на общите съдилища. Ищецът, търсещ от административния съд защита, при очертаване на предмета на спора твърди, че вредата е в резултат на незаконно административно бездействие, на което съдът е длъжен да отговори със съдебен акт по съществото на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение