Решение № 2451 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2019 г.

Решение № 2451 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – гр. София, чрез пълномощника си юрк. Ц. Пълова, срещу решение № 1491/08.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1225/2019 г. от Административен съд – Пловдив с доводи за неправилност, поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли да бъде отменено, а спорът – решен по същество, като бъде оставено без уважение искането за заплащане на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се представлява в съдебно заседание. Ответната страна – М. Зайкова от [населено място], в представен по делото отговор на касационната жалба чрез пълномощника си адв. Марков, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на понесените по делото разноски. Редовно призована за съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител адв. Марков е представила писмено становище в което моли да се даде ход на делото по същество и по същество поддържа доводите, изложени в отговора на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив се е развило по исковата молба на М. Зайкова, срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) гр. София, с която са предявени две искови претенции, а именно: за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата имуществени вреди, претърпени от нея в резултат на две издадени срещу нея незаконосъобразни наказателни постановления, съответно Наказателно постановление № 36-0000455 от 23.10.2018 г., издадено от Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Пловдив, както и Наказателно постановление № 36-0000471/31.10.2018 г. на Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Пловдив, представляващи сторените в хода на съдебното производство по обжалване на всяко от наказателните постановления пред Районен съд – Пловдив и Административен съд – Пловдив разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение. Размерът на така формулираните претенциите е както следва: във връзка с първото наказателно постановление – в общ размер на 700 лева, а във връзка с второто – в общ размер от 600 лева. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират относими към предмета на спора доказателства, които са събрани. Със събирането, анализирането и обсъждането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил изцяло предявения от М. Зайкова против ИААА иск като основателен и доказан. За да постанови този резултат е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Установил е, че срещу ищцата е било издадено Наказателно постановление № 36-0000455 от 23.10.2018 г., с което на същата е било наложено административно наказание глоба от 1500 лева на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление е било обжалвано от М. Зайкова по реда на чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд – Пловдив, като била депозирана жалба в съда чрез пълномощника й адв. Марков, към която е било приложено адвокатско пълномощно за адвоката от 19.11.2018 г. В хода на развилото се пред Районния съд производство по образуваното по жалбата АНД № 7473/2018 г. по описа на 16 н. с., ищцата била представлявана от упълномощения й адвокат, който се е явил в съдебно заседание, ангажирал доказателства и изложил отделно от нея становище по същество по делото. С решение № 2145/13.12.2018 г., постановено по посоченото АНД, Районен съд – Пловдив, 16 наказателен състав, отменил обжалваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно. Решението било обжалвано пред Административен съд – Пловдив от Областен отдел "Автомобилна администрация" – Пловдив, като по този повод било образувано КАНД № 87/2019 г. по описа на ХХІ състав на Административен съд – Пловдив. По същото ищцата била представлявана отново от упълномощения й адв. Марков, който депозирал писмен отговор по касационната жалба и участвал в съдебното заседание, където изложил становище по същество. С окончателно решение № 635 от 21.03.2019 г. Административен съд – Пловдив оставил в сила решението на Районния съд за отмяна на наказателното постановление. Съдът установил също, че срещу М. Зайкова било издадено и Наказателно постановление № 36-0000471 от 31.10.2018 г., с което й била наложена глоба от 500 лева по реда на чл. 178а от Закона за движение по пътищата. Това наказателно постановление било обжалвано пред Районен съд – Пловдив, където жалба депозирал упълномощения с пълномощно от 19.11.2018 г. адв. И. М. По жалбата било образувано АНД № 7474/2018 г. по описа на ІІІ наказателен състав, по което ищцата била представлявана от адв. Марков. Същият присъствал в съдебно заседание, ангажирал доказателства, изложил становище по същество. С решение № 2183 от 18.12.2018 г. по посоченото АНД Районен съд – Пловдив отменил като незаконосъобразно и това наказателно постановление. Решението било обжалвано пред Административен съд – Пловдив от ОО "Автомобилна администрация"– Пловдив, като по този повод било образувано КАНД № 240/2019 г. И по това дело адв. Марков изготвил отговор по касационната жалба, като представлявал ищцата в съдебното заседание, където изложил подробно становище по същество. С Решение № 823 от 11.04.2019 г., което било окончателно, Административен съд – Пловдив оставил в сила обжалваното решение на Районния съд за отмяна на наказателното постановление. От приложените по делото заверени копия от договори за правна защита и съдействие, съдът констатирал, че между М. Зайкова и адвокат Марков са били сключени такъв договор за представителство във връзка с обжалване на първото от наказателните постановления пред Районен съд – Пловдив и съответно такъв за представителство в касационното производство пред Административен съд – Пловдив, като по първия от договорите уговореното и видно от съдържанието му заплатено в брой при подписване на договора на 19.11.2018 г. възнаграждение било 350 лева, а по договора за правна защита и съдействие пред Административен съд – Пловдив по КАНД 87/19 г. уговореното и заплатено в брой към деня на подписване на договора 14.02.2019 г. възнаграждение от ищцата било 350 лева. Съответно по отношение обжалването на второто от посочените наказателни постановления бил сключен договор за правна защита и съдействие с уговорено и заплатено възнаграждение за представителство на ищцата пред Районен съд – Пловдив от 300 лева, а за представителството пред Административен съд – Пловдив по КАНД № 240/19 г. отново било уговорено и заплатено възнаграждение от 300 лева. Въз основа на тези констатации съдът приел, че ищцата действително е направила разходи за възнаграждение на адвокат във всяко от двуинстанционните производства по обжалване на отменените като незаконосъобразни наказателни постановления в общ размер от 700 лева и от 600 лева, като представените договори имат характер на разписка за извършеното плащане. Изложил е мотиви, че представените по исковото производство пред административния съд заверени копия на договори за правна защита и съдействие не са били представяни и не фигурират по делата, по отношение на които е била осъществена уговорената в тях правна защита, но и представянето им там е било безпредметно и не се е изисквало, предвид факта, че в производството по обжалване на наказателните постановления по ЗАНН, съответно на решенията на районните съдилища, постановени в това производство, пред административните съдилища, не е предвидена правна възможност за присъждане на разноски. Посочил е, че видно от датите на сключване на договорите същите предшестват провеждането на производствата, договорите са с поредни номера, които при съпоставка с времето на образуване на всяко от съдебните производства се следват хронологически, а в съдържанието на всеки от договорите е видно и какъв е точният предмет на всеки от тях. Обосновал се е, че във всеки от договорите е отбелязано какъв е размерът на изплатения доход по договора, като изрично е отразено, че плащането е осъществено в брой. Позовавайки се на т. 1 от диспозитива на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на ВАС административния съд е приел исковата претенция за основателна и доказана и е уважил предявения иск. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е изводът на съда в обжалваното решение, че в случая е установено наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявеният иск за причинени имуществени вреди. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на касатора с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своето решение. Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено по делото че в производството по НАХД, ищцата в качеството си на жалбоподател, е упражнила правото си на процесуална защита чрез адвокат. Правилен е изводът на съда, че разходът за адвокатски хонорар е пряка вреда, която подлежи на обезвреда. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид изложеното, настоящата инстанция на ВАС приема за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно съдът е присъдил в полза на ищеца и сторените разноски в исковото производство по реда на ЗОДОВ. С оглед изложеното, атакуваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива. Видно от представения по делото списък на разноските и предвид липсата на възражение за прекомерност, на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдена сума в размер на 500 лева. В случая е приложен договор за правна помощ и съдействие, (л. 13 от настоящото дело) от който е видно, че е заплатена в брой сумата от 500 лв., която следва да бъде възстановена на ищеца от бюджета на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. София. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,