Решение № 2098 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11047/2008 г.
ВАСI отделение16.02.2009 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № I-68 от 10.06.2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по адм. д. № 166/2007 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2098 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11047/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от "БУЛ АГРО ИНВЕСТ" - ЕООД - гр. Сливен чрез процесуалния му представител адв. Рафаилов касационна жалба срещу решение № I-68 от 10.06.2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по адм. д. № 166/2007 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 20-00588/17.11.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-33/16.01.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло РА, евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския окръжен съд е бил РА 20-00588/17.11.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен в потвърдената с решение № РД-10-33/16.01.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП част, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 22 140 лв. и начислена лихва в размер на 2710.35 лв. за данъчния период м. септември 2005г по фактури, издадени от "Бул импекс" - ЕООД. За да потвърди РА, Бургаският окръжен съд е изложил съображения за това, че няма доказана реалност на доставките по веригата "Бул агро инвест" - ЕООД - "Бул импекс" - ЕООД - "Арко груп" - ЕООД, както и не са събрани доказателства за обезпечаването на доставките от друг поддоставчик. Основателен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът е длъжен да прецени законосъобразността и обосноваността на РА, като прецени дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В мотивите на обжалваното решение е констатирано, че производството по извършването на данъчната ревизия е открито с надлежен акт за възлагане, издаден от компетентен орган с възложени правомощия съгласно заповед № 2/3.01.2006 г. на Териториалния данъчен директор на НАП - Сливен. Обжалваният РА също е издаден от компетентен орган в кръга на дадените по закон правомощия в рамките на материалната и териториалната му компетентност, поради което не е нищожен. Според настоящата съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, от съществено значение за преценката относно компетентността на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията № 408/ 17.05.2006 г. и последващите две заповеди с №№ 578/10.08.2006 г. и 588/17.08.2006 г., както и относно валидността на издадения ревизионен акт, е данъчната преписка да съдържа всички документи, обсъдени в Ревизионния доклад и коментирани в мотивите на Ревизионния акт. Видно от констатациите в ревизионния доклад (стр. 7), отнасящи се за процесния период от време, с ДАПВ № 2140/24.10.2005 г. е извършено прихващане на данъчен кредит в размер на 43005.63 лв., деклариран като ДДС за възстановяване с подадената справка-декларация вх. № 20.00-909842/13.10.2005 г. Посоченият ДАПВ не се съдържа в кориците на делото. Същият е следвало да бъде изискан от ответника по делото, чието е задължението за представяне на преписката, според чл. 150, ал. 1 от ДОПК, за да може съдът да прецени представлява ли ДАПВ влязъл в сила акт, с който се определят задължения за данъци или не и следва ли в случая да намерят приложение разпоредбите от раздел II на глава ХV от ДОПК за изменение на задълженията за данъци или не. Неизпълнението на това задължение е съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение