Решение № 519 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 559/2016 г.

Решение № 519 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 559/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - С. град срещу решение № 6548 от 28.10.2015 г., постановено по адм. д. № 6028/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, П. отделение, 11 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците - д-р М. В. Ц., д-р Р. Т. Н. и д-р С. И. П., чрез пълномощника си адвокат Боянова, молят решението да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 6548 от 28.10.2015 г., постановено по адм. д. № 6028/2015 г., решаващият състав на Административен съд - С.-град е отменил решение № РО-294 от 29.04.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 1132 от 18.03.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ С.-град за събиране на сумите по ревизионен акт за нечет № 434 от 18.02.2015 г. в общ размер 1663.72 лв. Съдебният акт е валиден и допустим. Същият обаче е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна, по следните съображения: Съществен въпрос по делото е бил на какво се дължи разликата между 50 % трайно намалена работоспособност, определена на Ю. С. А. с решение № 2017 от заседание № 159 от 3.10.2013 г. на ТЕЛК по общи заболявания при МБАЛ "Национална кардиологична болница" ЕАД и установената с експертно решение № 0451 от заседание № 115 от 8.09.2014 г. на НЕЛК-Специализиран състав по неврологични болести 34 % ТНР. Относно тази разлика, която е значима, съдът е приел, че се дължи на различни професионални мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит. Освен това е приел, че в Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, дадените в част седма "Нервни болести" са само отправни точки, т. е. служат за ръководство и дават насока за определяне на съответния процент ТНР, но не могат да се приемат за задължителни, съдържащи хипотеза и диспозитив правни норми. Тези изводи на съда са неправилни. Съгласно чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. По силата на цитираната законова делегация е приета действащата Наредба за медицинската експертиза. Съгласно чл. 63, ал. 1 от последната, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Според чл. 63, ал. 3 НМЕ при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. От цитираната нормативна уредба се налага извод за задължителност на отправните точки, посочени в приложенията към Наредбата. В чл. 62 НМЕ изрично е казано, че видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Следователно експертизата на трайно намалената работоспособност е нормативно регламентирана дейност, която трябва да се осъществява в рамките на този регламент. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО отговорността на органите на медицинската експертиза произтича от отменени актове, при издаването на които са нарушени нормативните разпоредби. В тази връзка по първоначалното дело е следвало да бъде установено наличната медицинска документация давала ли е основание на лекарите от ТЕЛК да приемат наличие на кауда еквина синдром, състояние след уретроцистектомия и дилатация на уретрата (м. 7.2013 г.) с тазово резервоарни нарушения по типа на ретенция на урината без необходимост от катетризация и нарушения в дефекацията, и да определят по този пункт от експертното решение 40 % ТНР по ч. 7, т. 3.2. НЕЛК е изискала консултация с уролог и е приела, че липсват клинични и ЕМГ данни за кауда еквина синдром. Преценката на медицинската документация към момента на постановяване на експертното решение на ТЕЛК, нейната пълнота и правилността на диагнозата, определяща процента на трайно намалена работоспособност, са въпроси изискващи специални познания в областта на медицината, с каквито съдът не разполага. Ето защо той е трябвало да назначи медицинска експертиза, което не е сторил. Освен това съдът не е изискал от РКМЕ здравното досие на Ю. С. А., от което да установи кога е влязло ли е в сила решението на НЕЛК по отношение на лекарите от състава на ТЕЛК (същите са твърдяли ненадлежно връчване), както и по отношение на останалите страни по чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето, с оглед разпределението на отговорността за неправилно изплатената пенсия за инвалидност във времето между лекарите от състава на ТЕЛК и органите на НОИ. Въпросът относно влизане в сила на даден административен акт е правен и следва да бъде преценен от съда въз основа на изпратените до страните съобщения и начина на тяхното оформяне от получателите. Освен това здравното досие е било необходимо и за преценка на медицинската документация по основния спорен въпрос по делото, посочен по-горе в тези мотиви. В решение № РО-294 от 29.04.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ С.-град обстойно са изложени съображения относно извършените според административния орган нарушения на приложения № 1 и 2 към чл. 63 НМЕ от състава на ТЕЛК и констатациите на съда, които са в смисъл за липса на фактически основания в тази връзка, не кореспондират с мотивите към цитирания административен акт. Неизясняването на спора от фактическа страна препятства касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Ето защо при условията на чл. 222, ал. 2 АПК постановеното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд С. град. Пред вид изхода по спора пред настоящата инстанция искането на ответниците за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,