Решение № 9077 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3953/2024 г.

Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община район Банкя , срещу решение 1001 от 14.02.2024г., постановено по адм. дело 8506/2023г. по описа на Административен съд София град. В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебното решение. Релевиран е довод, че първоинстанционния съд не е събрал всички относими доказателства и не е съобразил действителната фактическа обстановка, поради което е достигнал до грешни правни изводи, в тази връзка прави искане решението на административния съд да бъде отменено. С касационната жалба са представени доказателства. Представено е писмо, с което е заявено, че се поддържа касационната жалба. Ответните страни- В. Ф. Я. от гр. Банкя и М. Ф. М. от гр. Банкя и двамата представлявани от процесуалния представител адв. И. Алексов, в писмен отговор оспорва касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност и прави искане същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, се явява основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на В. Ф. и М. Ф. М. против отказ, обективиран в писмо с рег. РБН23-ГР94-2018/26.07.2023г. на кмета на район Банкя СО. С обжалваното решение съдът обявява нищожността на горепосочения отказ и изпраща делото като преписка на кмета на Столична община за произнасяне по молба вх. РБН23-ГР94-2018/21.07.2023г. подадена от В.Я. и М.М.. За да постанови този резултат административният съд е извършил анализ на относимата правна уредба, в това число Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закон за собствеността, Наредба 1 по опазване на селскостопанското имущество, Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, съпоставяйки същата с доказателствата по делото и е приел, че в настоящия случай не е налиице оправомощаване от страна на кмета на Столична община на кмета на район Банкя за издаване на писмено разрешение по реда на чл. 45 от НИПОЗССО и за издаване на акт по реда на чл. 10, ал. 5 от Наредба 1, което обуславя прогласяването на нищожността на оспорения административен акт. В допълнение административния съд е посочил, че заявлението е подадено до кмета на район Банкя , но същия след като е преценил, че не е компетентен да се произнесе по него, е следвало да изпълни задължението си по чл. 31, ал.2 от АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При обосновано формирани от доказателствената съвкупност по делото фактически установявания, първостепенният съд е извел неправилен извод за нищожност на административния акт, за което в решението си е изложил несъответни мотиви, които не се възприемат от настоящия съдебен състав. С молба вх. РБН23-ГР94-2018 от 21.07.2023г. от В. Я. и М. М. адресирана до Кмета на район Банкя Столична община е поискано да се издаде разрешение за отсичане на орех, алтернативно се иска издаване на разрешение за кастрене на клоните на същия, ведно с приложени доказателства. В молбата са изложени причини, с които се обосновава така поисканото разрешение. С писмо с РБН23-ГР94-2018/26.07.2023, кмета на район Банкя СО, е заявил, че не е в неговата компетентност да издава разрешителни за премахване и кастрене на дървесна растителност в имоти частна собственост, когато собственика не е заявил писмено желанието си за тази дейност по разпоредбите на Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община. В същото изрично е посочено, че в случай на спор или липса на съгласие между собственици за изкореняване или отсичане на клони на дървета, намиращи се на отстояние от съседен чужд имот, по малко от допустимото от закона, се решава по съдебен ред /чл.48 от НИПОЗССО/. При така установеното съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от АПК при условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство с надлежен акт, ако са налице предвидените предпоставки. В съответствие с чл. 27, ал. 2 от АПК когато е инициирано издаването на административен акт, компетентният орган е длъжен да провери допустимостта на искането. Процесуалноправните условия за това са уредени в чл. 27, ал. 2, т. 1 - т. 6 от АПК, като в т. 3 е визирано-наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос и т. 5 наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации. В разглеждания случай настоящият състав на ВАС споделя аргументите на административния орган за недопустимост на искането. В чл. 49, ал.1 от НИПОЗССО е уредено, че заявление (молба) за издаване на разрешение за кастрене, премахване и преместване по раздел III се подава до кмета на района, на чиято територия се намира растителността. С ал.2 е регламентирано, че кметът на район разглежда подадените заявления и издава разрешение или отказ, когато това е от неговата компетентност по тази наредба. В останалите случаи той изпраща преписката в Дирекция "Зелена система" или на органите на Министерството на околната среда и водите и/или на Националния институт за недвижимо културно наследство, придружена с експертно становище. В ал. 3 е предвидено, че Заявлението се подава от собственика на имота, председателя на ОС и ЕС, от заинтересовани физически или юридически лица или упълномощени от тях лица. В настоящия случай, правилно административния орган е приел, че собственика на имота, в който се намира ореха не е заявил писмено желанието си за тази дейност по разпоредбите на НИПОЗССО, а такова е заявено единствено от собственика на съседен имот, поради което липсата на заявено от собственика на имота искане обуславя липсата на положителна процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК за допустимост на искането, поради което правилно е отказано издаването на исканото разрешение. Правилно административния орган е указал, че в случай на липса на постигнато съгласие между собствениците спора се разрешава по съдебен ред, което съответства на разпоредбата на чл. 27, ал.2, т. 3 от АПК. На следващо място кмета на район Банкя е компетентен орган да постанови такъв акт видно от представените с касационната жалба заповеди на кмета на Столична община, с които е предоставена възможност на кметовете на райони да издават разрешения за преместване, премахване или кастрене на растителност. Административния съд, изследвайки хипотезите на чл. 34 от ЗОСИ, Наредба 1 по опазване на селскостопанското имущество, неправилно е достигнал до извода, че постановения отказ е издаден от кмета на район Банкя , без да е оправомощен от кмета на Столична община, поради което е обявил за нищожен същия. С оглед на гореизложеното, първоинстанционното решение, с което е обявил нищожността на отказ, обективиран в писмо с РБН23-ГР94-2018/26.07.2023, кмета на район Банкя СО, поради липса на материална компетентност като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него ще следва да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на В. Ф. Я. и М. Ф. М. . Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав