Решение № 3135 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13551/2010 г.

Решение № 3135 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13551/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ирина Стефанова Йорданова от гр. Русе срещу решение № 36 от 7.09.2010 г., постановено по адм. дело № 415/2010 г. по описа на Административен съд - Русе. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - кметът на община Русе, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура пледира за недопустимост и алтернативно за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Видно от изготвеното съобщение, приложено на л. 59 от делото, жалбоподателката Ирина Стефанова Йорданова е получила обжалваното решението на 13.09.2010 г., за което се е подписала лично. Жалбата е депозирана на 27.09.2010 г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Русенският административен съд в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), е оставил без уважение жалбата на Ирина Стефанова Йорданова срещу заповед № РД 01/2794 от 12.08.2010 г. на кмета на община Русе, с правно основание на основание чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Наредба № 6 на Общински съвет - Русе. Със заповедта е постановено прекратяване на наемното правоотношение между общината и жалбоподателката за ползваното от нея и домакинството й общинско жилище, находящо се в гр. Русе, ж. к. "Чародейка", бл. 403, вх. 11, ап. 21. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е приел че, заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на кумулативните предпоставки за нейната материална законосъобразност. Решението е правилно. Постановено е върху приетите от съда за установени обстоятелства по делото и върху закона. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, която съответства на събраните в административното производство писмени доказателства (протоколи и писмени обяснения). Изложил е съображения, които се споделят от настоящата инстанция, че заповедта е законосъобразна, тъй като жалбоподателката ползва общинското жилище не по предназначение. По делото безспорно е установено, че Ирина Стефанова Йорданова е напуснала страната и живее в чужбина. Видно от приложената по делото справка от електронната база данни на община Русе децата й - Валентина Николова Карачорова, Красимира Павлова Асенова и Павел Павлов Асенов са адресно регистрирани на адрес различен от този на процесното общинско жилище, т. е. и те не ползват жилището. Установено е, че жилището се обитава от Симона Георгиева Маринова, която живее на съпружески начала със сина на жалбоподателката - Павел Павлов Асенов. При тези обстоятелства законосъобразно административният орган е прекратил наемното отношение с жалбоподателката и семейството й относно процесното общинско жилище, на основание чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗОбС. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след като Павел Павлов Асенов е адресат на настанителната заповед, то и лицето с което живее на семейни начала и общото им дете, са правоимащи и те ползват жилището на валидно основание. Със заповед № РД 01/996 от 23.02.2006 г. на кмета на община Русе е настанена жалбоподателката, сега касатор - Ирина Стефанова Йорданова и нейното семейство/домакинство. Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6 на ОбС - Русе "семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. Съгласно § 5 от същата Наредба, "домакинство" са съпрузите, ненавършилите пълнолетие низходящи, възходящите и пълнолетните низходящи, които живеят с наемателя, братята и сестрите, както и децата, настанени със съдебно решение по Закона за закрила на детето, за времето на настаняването. От дадените тълкувания следва извода, че Симона Георгиева Маринова е извън кръга на лицата посочени в цитираните разпоредби на Наредбата. Тя не е адресат на настанителната заповед, поради което изводът на административния орган, че жалбоподателката е нарушила разпоредбите на Наредба и договора за наем, е правилен. Съгласно чл. 30 от Наредба № 6 на ОбС - Русе и чл. 12 от договора за наем наемателят няма право да предоставя на други лица за ползване наетия от него жилищен имот или части от него, както и да пренаема имота или части от него. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и решението като правилно, следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,