Решение № 6892 от 23.6.2023 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение23.06.2023 г.докладчик Жанета Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Сами мийт БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление София за отвод на докладчика по делото, съдия Жанета Петрова, на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
ОТМЕНЯ решение 4499/01.07.2022 г. по адм. дело 10717/2020 г. по описа на Административния съд-град София.
ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение на докладчика по делото Жанета Петрова
Особено мнение на съдията Жанета Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав. Решение 4499/01.07.2022 г. по адм. дело 10717/2020 г. по описа на Административния съд-град София е постановено при отсъствието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в съответствие с правилата на формалната логика и с материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Административният съд e достигнал до законосъобразен извод, че по делото не са установени предпоставките, при кумулативното наличие на които възниква отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани или организации. Съобразено е, че отмененото разпореждане 04/29.11.2016 г. на главния инспектор при Областната дирекция по безопасност на храните - София област, което ищецът сочи като източник на имуществени вреди, е издадено едновременно с предписание 18/29.11.2016г., с което на собственика на животновъдния обект се били дадени конкретни указания за отстраняване на констатирани в обекта нарушения и това предписание не е отменено. То е издадено на основание чл.131, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (отм.). Съгласно чл.131, ал.1 ЗВМД (отм.) при извършване на проверки в обектите по чл. 129, ал.1 контролните органи установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им те предприемат една или няколко от следните мерки: 1. дават указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията; 2. налагат забрани; 3. разпореждат унищожаване или насочване за термична или химична преработка на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи. Мерките по ал. 1 се прилагат: по т. 1 - с предписание; по т. 2 и 3 - с разпореждане. В тридневен срок след изтичане на срока за отстраняване на нарушенията, посочени в предписанието, ветеринарният лекар, който го е издал, извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отразява това в предписанието, като поставя дата, подпис и щемпел. Когато нарушенията, посочени в разпореждането по ал. 2, т. 2, са отстранени преди изтичане на определения срок, собственикът или ползвателят на обекта уведомява ветеринарния лекар, който в тридневен срок извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отменя забраната. Не споделям преценката на административния съд, че предписанието, както и разпореждането за спиране на дейността на обекта, са издадени на основание чл.253, ал.1, т.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (отм.). Ищецът поддържа, че разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта е издадено на основание чл.253 ЗВМД, при упражняване на държавен ветеринарно-санитарен контрол, тъй като предвиденото в чл.253, ал.4 ЗВМД (отм.) предварително изпълнение на индивидуалните административни актове по ал.2 обслужва тезата му, че животновъдният обект в село Живково не е могъл да работи за времето от издаване на разпореждането от 29.11.2016 г. до влизане в сила на съдебното решение за отмяната му. Квалификацията, дадена в мотивите на решение 14834/3.12.2018г. по адм. дело 6569/2017 г. по описа на Върховния административен съд обаче, не е обвързваща за този съд, още повече, като се вземе предвид, че разпореждането е било отменено като незаконосъобразно поради отсъствието на посочено в мотивите му правно основание. В разпореждането не е вписано, че подлежи на предварително изпълнение, не е посочено и правно основание, за да се направи еднозначен извод, че то е било издадено на основание чл.253, ал.1, т.4 ЗВМД (отм.). Целите на държавния санитарен контрол, при упражняването на който се издават актове по чл.253 ЗВМД (отм.), са свързани с предотвратяване на възможна опасност за здравето на хората от суровини, продукти и храни от животински произход или от заразни болести по животните. В случая обаче е установено, че обектът не е бил населен с патици, а предписанието се отнася до начина на функциониране на животновъдния обект, което има отношение към провеждането на друг вид контрол - контрол по здравеопазването. Съгласно чл.130 ЗВМД (отм.) контролът по здравеопазването се извършва чрез: ветеринарномедицински проверки в обектите по чл. 129 и на документацията в тях, както и чрез прилагането на принудителни административни мерки. Щом предписанието е издадено на основание чл.131, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (отм.) и е обвързващ страните в правоотношението акт, тъй като е влязло в сила, то и разпореждането за спиране на дейността на обекта до изпълнение на предписанието следва да се определи като акт, с който се налага принудителна административна мярка от вида на посочените в чл.131, ал.1, т.2 ЗМВД (отм.). Жалбата срещу този вид актове спира изпълнението им, което води до извод, че дейността на животновъдния обект не е била възпрепятствана с издаването на разпореждането от 29.11.2016 г. В касационната жалба на Сами мийт БГ EООД се оспорва преценката на съда, че няма пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между разпореждането и настъпилите вреди. Според изложеното, съдът произволно заключил, че бизнес планът не е изпълнен поради наличието на птичи грип във Франция, както и поради издадената заповед РД-11-2332/10.11.2017 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните за налагане на забрана на придвижването на водоплаващи птици. Поддържа се, че причинно-следствената връзка съществува, защото ако обектът не е бил спрян, Сами мийт БГ ЕООД е щяло да изпълни сключените договори. Фактите по делото не сочат причинно-следствена връзка между загубите на "Сами мийт БГ" ЕООД и разпореждането за спиране на животновъдния обект. Както беше отбелязано, издаденото предписание не е бил обжалвано от дружеството и е влязло в сила, което е породило задължение за изпълнението му. Административният съд е изтъкнал липсата на рационално стопанско поведение на ищеца, що се отнася до възможността да бъдат избегнати възможните икономически загуби, за които се претендира обезщетение от държавата. Указаните в предписанието дейности са от такъв вид, че адресатът не би бил затруднен да ги изпълни в кратък срок, още повече, с оглед твърдението му, че към този момент е разполагал с финансова, материална и кадрова обезпеченост. Изграждането на непрекъсната ограда и обособяването на вход на място за временно съхраняване на тор, както и обозначаване на металните силози на съхранение на фураж и пелети, не е изисквало нито дълъг период от време, нито значителни финансови средства. Дружеството е имало както задължение, така и възможност да изпълни предписанието и да възобнови работата на птицефермата. Освен че ищецът е бил обвързан с административноправно задължение за изпълнение на предписанието, няма икономическа логика, която да обясни бездействието му, още повече с оглед твърдението, че е имал подписани договори, които е трябвало да изпълнява, както и намерението му да кандидатства за безвъзмездно финансово подпомагане пред Държавен фонд Земеделие , което е сторил на 07.12.2016 г. непосредствено след затварянето на птицефермата. Що се отнася до представените по делото договори за доставка, те нямат достоверна дата, поради което не може да се приеме, че доказват наличието на действително съществуващи облигационни отношения. Всъщност установените по делото обстоятелства водят до заключение, че направеното от ответната страна възражение за симулативност на договорите е основателно. Симулативните договори са нищожни, тъй като страните нямат действителна воля да ги сключат. Както беше отбелязано по-горе, индиция за наличието на симулация е поведението на ищеца, който е бездействал вместо да защити икономическите си интереси. От самото начало на стопанската му дейност се наблюдава неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели. Ищецът е имал финансови затруднения още през 2015 и 2016 година, макар да е получил значителни средства от безвъзмездно финансиране от фондовете на Европейския съюз и да е взел банкови кредити. Предприятието е работило със значително намален капацитет. Според представения бизнес план, годишните продажби е следвало да достигнат 1 233 936,99 лева. За цялата 2016 година в птицефермата са отгледани само 18 948 патици, като продажбите са били на стойност 280 314,81 лева. За 2015 и 2016 година предприятието на ищеца е приключило със загуба, като към ноември 2016 година е имало задължения, възлизащи на 2 322 728,76 лева или много повече от стойността на продажбите. Към момента на проверката през месец ноември 2016 г. в обекта не е имало патици. Последното зареждане с птици е било през септември 2016 г. Не са представени фактури за закупуване на фураж и за придобиване на живи патета за периода преди извършване на проверката на животновъдния обект, каквито би трябвало да са налични, ако ищецът е имал действително намерение да изпълни договорните си задължения, при положение, че крайният срок за зареждането на обекта с птици, ако ищецът наистина е смятал да извърши доставките (първата на 18.02.2017 г., а втората - на 1.03.2017 г. , е средата на декември 2016 година. Всички тези факти опровергават доводите на ищеца, че е имал възможност за реализиране на приходи от договорите, които твърди, че е сключил. Ако те действително са били сключени, то следва да се считат прекратени още през ноември 2016 г. поради отказ на ищеца, който е изпратил уведомления до Ависпал ООД и до земеделския производител Станко Стоянов, че няма да може да ги изпълни. Неизправната страна понася гражданскоправна отговорност за неизпълнението, но и в този случай поведението на ищеца, както и това на търговците, с която е договарял, сочи на симулативност на правната връзка. Отказът от договорите е направен веднага щом е издадено разпореждането за спиране на дейността на обекта, без да се направи опит за нейното възобновяване, макар от заключението на зоотехническата експертиза да се установява, че ищецът е могъл да започне изпълнението на договорите и да спази уговорените срокове, ако бе направил зареждане с патици до края на декември 2016 г. Вместо да изпълни даденото му предписание и да възобнови дейността си, в разрез с нормалното стопанско поведение, ищецът е предпочел да чака приключването на съдебното производство, а впоследствие, безусловно да плати изключително висока по размер неустойка и то, върху цената на доставката за двугодишен период на договорите, макар да е предупредил купувачите за възникналата невъзможност за работа на птицефермата, с което им е дал възможност да реорганизират очакваните доставки. Прави впечатление, че плащането на неустойките е направено чрез прихващане, въз основа на писмени договори без достоверна дата по смисъла чл.181 ал.1 ГПК, с прилагането на сложна схема, така че да се избегне реално прехвърляне на парични средства между страните по договорите, което е още една индикация за симулативност. Според записаното в споразумителните протоколи, ищецът е закупил дълг на своите съконтрахенти към трети лица, срещу които е прихванал дължимите по договорите неустойки. По времето, през което ищецът е закупил дълговете, цялото му имущество, видно от протокола от 30.09.2019 г. на съдебен изпълнител по изпълнително дело 201999270400135/2019 г., вече е било продадено за задължения към Първа инвестиционна банка АД, на цена, по-ниска от стойността на активите, което поставя въпроса за наличието на свободни парични средства, с които да финансира придобиването на дългове на Ависпал ООД и земеделския производител Станко Стоянов на такива високи стойности. Ищецът е имал правна възможност да направи възражение и относно размера на неустойката, която може да бъде намалена, ако съдът приеме, че е прекомерно голяма, но не го е сторил противно на дължимата от него грижа на добрия търговец. Що се отнася до разликата в продажната цена на активите, и тя не представлява имуществена вреда, настъпила в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото административно разпореждане 04/29.11.2016 г. Цената на продажбата зависи от оценката на имуществото и от условията на търга, които имат връзка с действия на съответния съдебен изпълнител. Ищецът е заложил цялото предприятие, което е било продадено на публичен търг по договор за кредит от 26.02015г., поемайки стопански риск от несъстоятелност. Съобразно заключението на счетоводната експертиза, средствата, отпуснати по договора за залог на търговско предприятие, срещу което ищецът е получил кредит от 1 470 000 лева и от договора за овърдрафт, при който е договорен максимално допустим размер на кредитиране от 650 000 лева, предназначен за оборотни средства и заплащане на текущи задължения, в голямата си част не са били използвани за производствената дейност на ищеца, което изключва връзката между загубите на дружеството и отменения административен акт, в това число и претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 16 838, 66 лева за начислените по договора за овърдрафт лихва за забавено плащане за периода 2017 - 2018 година. Макар и със закъснение, ищецът е обслужвал отпуснатия кредит по договора за овърдрафт, което сочи, че е разполагал със средства. При съществуването на други източници на доходи, необходимо е било да се докаже, че забавата при връщането на кредита се дължи пряко и непосредствено на спряната експлоатация на обекта, а това не е сторено. Отказът за финансиране със сумата 950 987,16 лева по проект 23//04/0/02200 по заповед 03-РД/2613/27.06.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане УИН 23/04/1/02200, с обект на инвестицията "разширение на комплекс от птицеферми за отглеждане на патици с битово-административна сграда", също не може да се разглежда като последица от отмененото разпореждане, тъй като е издаден в самостоятелно административно производство с друг предмет, а и подадената срещу този отказ жалба е била отхвърлена от съда. Загубите на ищеца се дължат на собственото му стопанско поведение и тъй като не са настъпили като следствие от отменения от съда като незаконосъобразен административен акт, няма основание държавата да бъде ангажирана с имуществена отговорност. Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдия:
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА
Мотиви
"Сами мийт БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба срещу решение 4499/01.07.2022 г. по адм. дело 10717/2020 г. по описа на Административния съд-град София, с което е отхвърлен иска на дружеството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 6 605 244,92 лева ( 4 213 007, 79 лева преки вреди и и 2 392 237,13 лева пропуснати ползи ), претендирани като настъпили в резултат на отмененото на 03.12.2018г. разпореждане 04/29.11.2016г. за спиране на експлоатацията на животновъден обект, издадено от главен инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните - София област, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на датата на внасяне на исковата молба - 30.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 37157, 38 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна. Областната дирекция по безопасност на храните - София област е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С молба от 17.01.2023 г. след обявяване на делото за решаване касационният жалбоподател е направил искане за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК на докладчика по делото, съдия Жанета Петрова, по съображения, че тя участвала при решаването на адм. дело 3863/2021 г. по описа на Върховния административен съд, по което е разгледан сходен случай. Искането следва да се остави без уважение. Основание за отвод е участието на съдията по същото дело, при разглеждането му на друга инстанция. Решаването на дела между други страни, макар делата да имат за предмет подобни случаи, не е основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Еднаквото произнасяне на съдията по сходни казуси не представлява пристрастие, а еднакво прилагане на закона спрямо всички. Еднаквото прилагане на закона е правораздавателен принцип, прогласен с разпоредбата на чл. 9, предл.2 ГПК, и съблюдаването му не може да е основание за отвод. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Сами мийт БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление София срещу Областната дирекция по безопасност на храните - София област, с която са предявени искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение в размер на 4 213 007, 79 лева за имуществени вреди и иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 2 392 237, 13 лева, претърпени поради разпореждане 04/29.11.2016г. за спиране експлоатацията на животновъден обект, издадено от главен инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните-София област, отменено от съда като незаконосъобразно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - 30.10.2020 г. до окончателното й изплащане. Административният съд установил, че въз основа на основа на договор 23/121/05720/26.04.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година, сключен с Държавен фонд Земеделие , "Сами мийт БГ" ЕООД получило финансова помощ в размер на 1 415 976, 46 лева. Предвидено е, че Фондът изплащал сумата само след представяне на банкова гаранция в размер на 110% от стойността на авансовото плащане или най-малко при двама поръчители. С анекс II от 26.06.2015г. страните по договор 23/121/05720/26.04.2013 г. изменили размера на одобрените за финансиране разходи и на одобрената субсидия. С анекс от 29.03.2016 г. страните постигнали договореност, според която към датата на подаване на заявката за окончателно плащане ползвателят на помощта се задължавал да насели стопанисвания от него животновъден обект с 300 броя патици, а в срок до 31.03.2016 г. - да увеличи броя на животните с още 13 200 патици до запълване на капацитета на животновъдния обект от 13 500 броя патици. В срок до 31.03.2017 г. ползвателят се задължавал да достигне заложените в бизнес плана 108 000 броя патици годишно, като запази в животновъдния обект този брой животни за всяка година до 31.03.2021 г. Съгласно одобрения бизнес план на "Сами мийт БГ" ЕООД, по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 година се предвиждала инвестиция от 2 840 497, 50 лева. В птицефермата следвало да се отглеждат патета, пекинска порода. За шест седмици всяко пате трябвало да достигне живо тегло от 3, 551 кг. При едно зареждане с 13 500 патета, при 8 цикъла годишно, отгледаните живи патета щели да достигнат 105 300 броя, с общо живо тегло 373 920, 30 кг. Като бъдещ доставчик на еднодневни патета, порода пекинска, при годишни продажби, възлизащи на 1 233 936, 99 лева, било посочено дружеството "Агровал" ЕООД със седалище и адрес на управление София, а като клиент на продукцията - "Ависпал " ЕООД със седалище и адрес на управление София. На 28.04.2016 г. "Сами мийт БГ" ЕООД сключило с "Първа инвестиционна банка" АД договор 000LD-L-000723/28.04.2016 г. за овърдрафт по разплащателна сметка. Съгласно договора банката приемала да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателната сметка, при максимално допустим размер на кредитното салдо в размер на 650 000 лева, предназначен за оборотни средства и заплащане на текущи задължения. Срокът на овърдрафта бил уговорен до 27.04.2017 г. За обезпечаване на вземанията на банката - главница, лихви, такси, комисионни и разноски кредитополучателят учредявал първа по ред договорна ипотека върху собствения си имот, представляващ поземлен имот 052169, с площ 23 896 дка, находящ се в землището на село Живково, ведно с построения в имота комплекс от птицеферми за отглеждане на патици, първи по ред особен залог върху машини и съоръжения, с местонахождение в комплекса, и първи поред залог върху съвкупността от бъдещи и настоящи вземания на кредитополучателя. Кредитополучателят се задължавал да подпише застрахователен договор преди първото усвояване на средства по кредита. С анекс 1/26.04.2017 г. към договор 000LD- L-000723/28.04.2016 г. страните се съгласили, че крайният срок за усвояването на средства по разплащателната сметка на предоставения овърдрафт се удължава до 31.05.2017 г., а крайният срок за погасяване на всички задължения на кредитополучателя - до 31.05.2017 г. С анекс 2 от 26.05.2017 г. страните се договорили, че срокът за усвояване на средствата се удължава до 29.04.2018 г., а срокът за погасяването на задълженията - до 30.04.2018 г. С последващ анекс 3/10.05.2018 г. "Първа инвестиционна банка" и "Сами мийт БГ" ЕООД изменили крайният срок за погасяване на всички задължения до 30.05.2019 г. На 1.03.2016 г. между "Сами мийт БГ" ЕООД като купувач, и "Ависпал" ООД като доставчик, се сключил договор за срок от една година, според който "Ависпал" ООД се задължавало да излюпи и продаде на "Сами мийт БГ" ЕООД, считано от 1.05.2016 г., 13 500 броя еднодневни патета "мюлари" срещу задължение на купувача да му предостави патешка продукция. По този договор страните не договорили неустойка в случай на неизпълнение, нито договорили вида и количеството на продукцията. На 13.05.2016 г. земеделският стопанин С. Стоянов сключил със "Сами мийт БГ" ЕООД договор за доставка на отгледани птици. Доставчикът се задължавал да отглежда и доставя на земеделския стопанин по 34 476 отгледани патици за угояване годишно на приблизително равни партиди, през 15 календарни дни, считано от 18.02.2017 г., при единична цена 15, 20 лева без ДДС И средно живо тегло на отгледана патица 3,550 кг. Договорът бил сключен за срок до 31.03.2021 г., като доставките следвало да се осъществяват, считано от 01.03.2017 г. За всяка недоставена патица доставчикът дължал на купувача неустойка в размер на 10 лева. На 17.05.2016 г., между "Ависпал" ООД със седалище и адрес на управление София като купувач и "Сами мийт БГ" ЕООД като доставчик, се сключил договор, според който доставчикът се задължавал да отглежда и доставя по 70 824 отгледани патици за угояване годишно през 15 календарни дни, считано от 18.02.2017 г. съгласно уговорен график, при единична цена на отгледана патица 15, 20 лева без ДДС и средно тегло 3,550 кг. При неизпълнение доставчикът дължал неустойка в размер на 10 лева за всяка незакупена патица. Договорът се сключил със срок до 31.03.2021 г. На 29 11.2016 г. в птицефермата на "Сами мийт БГ" ЕООД била извършена проверка, приключила с издаването на предписание 18/29.11.2016г на главния инспектор при Областната дирекция по безопасност на храните - София област, доктор Г. Генадиев. В предписанието е отразено, че при извършена проверка в животновъден обект с регистрационен номер 2065-0082, находящ се в село Живково, община Ихтиман, са констатирани следните нарушения: оградата на обекта е прекъсната и не е обособен вход, който да е единствен за обекта, животновъдният обект не разполага с обособено място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, металните силози за съхранение на фураж и пелети, както и сградите за отглеждане на патиците, не са обозначени. На основание чл.131, ал. 2, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност(отм.) били дадени предписания: да се обособи място за временно съхранение на тор и силозите за съхранение на фуражи и пелети да бъдат обозначени, а сградите за отглеждане на патици да бъдат номерирани. На същата дата главният инспектор при Областната дирекция по безопасност на храните-София област издал и разпореждане 04 за спиране на експлоатацията на животновъдния обект с регистрационен 2065-0082 до изпълнението на предписание 18/29.11.2016 г. В разпореждането е посочено, че в момента на проверката в обекта не се отглеждат патици. С уведомление от 30.11.2016 г. "Сами мийт БГ" ЕООД уведомило земеделския стопанин С. Стоянов, че отказва да доставя патици по график, тъй като обектът е спрян от експлоатация. С уведомление от 04.12.2018 г., получено на 6.12.2018 г., дружеството предложило на С. Стоянов да започне доставки по договора. С уведомление от 07.12.2018 г. земеделският стопанин поискал разваляне на договора и претендирал заплащането на неустойка по него без обаче да е посочил нейния размер. С последващо уведомление от 12.12.2018 г. земеделският производител поискал да му бъде заплатена неустойка за 2017 и 2018 година, в размер на 632 080 лева. Тя била платена на 28.02.2020 г. чрез прихващане на задължения на С. Стоянов към "Сами мийт БГ" ЕООД в размер на 700 000 лева по договор за цесия на 20.02.2020 г. С уведомление от 30.11.2016 г. "Сами мийт БГ" ЕООД уведомило "Ависпал" ООД, че отказва да доставя патици по график, тъй като обектът е спрян от експлоатация. С уведомление от 10.12.2018 г. "Ависпал" ООД поискало разваляне на договора и заплащане на неустойка в размер на 1 298 440 лева. Неустойката била платена на 11.03.2020 г. чрез прихващане на задължения на "Ависпал "ООД на стойност 1 200 000 лева по договор за цесия от 20.02.2020 г., договор за цесия от 17.09.2018 г. и договор за заем от 27.08.2019 г. Съставените договори и изпратените уведомления били оспорени от ответника като симулативни. С решение 229/22.03.2017 г. по адм. дело 1144/2016 г. по описа на Административния съд-София област, влязло в сила на 3.12.2018 г., разпореждане 04/29.11.2016 г. за спиране експлоатацията на животновъден обект, собственост на "Сами мийд БГ" ЕООД, било отменено. До 30.06.2018г. ищецът заплащал вноските си по договора за овърдрафт със закъснение, а след 30.06.2018г. дружеството вече не погасявало задълженията по кредита. За времето от ноември 2016 г. до юни 2018 г. дружеството заплатило лихви за забава в размер на 16 838, 65 лева. Видно от обявения от Агенцията по вписванията счетоводен баланс на ищеца, към 31.12.2016г. е осчетоводена значителна загуба за 2016 година, със задължения към финансови институции и доставчици. Загуба е отразена и за предходната 2015 година. Съгласно заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза към ноември 2016 г. Сами мийт БГ ЕООД е имало задължения към бюджета, към клиенти и доставчици, както и по договора за овърдрафт, общо в размер на 2 322 728, 76 лева. По - голямата част от кредита по договора за овърдрафт не била ползвана за закупуване и отглеждане на патици, а за погасяване на задължения на дружеството. По счетоводни данни за цялата 2016 година общият брой отгледани патици в обекта е 18 948, на стойност 280 314,81 лева. След 30.06.2018г. Сами мийт ЕООД преустановило плащанията по договора за овърдрафт. На 26.02.2019 г. "Първа инвестиционна банка АД изпратила до дружеството покана за доброволно изпълнение. Със съобщение от 31.07.2019г. на частен съдебен изпълнител дружеството било уведомено, че банката се е присъединила като взискател по вече образуваното изпълнително дело 135/19г. във връзка със задължения на Сами мийт БГ ЕООД по друг договор за овърдрафт от 26.06.2015 г., по който е било заложено цялото търговско предприятие на ищеца. Тъй като дружеството не платило задълженията си, имуществото му било изнесено на публична продан. На проданта недвижимото имущество било възложено на банката-кредитор за 894 000 лева, а движимото имущество ( съоръжения и машини за 33 600лева). Разликата между отчетната стойност на имуществото, възлизаща на 3 038 640,13 лева, и стойността, на която било възложено, е 2 265 649,13 лева. Със заявление за подпомагане от 07.12.2016 г. ищецът кандидатствал за финансиране по мярка 4 - "Инвестиции в материални активи" по Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 година. Със заповед 03-РД/2613/ 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" отказал финансиране в размер на 950 987,16 лева по съображения, че към датата 07.12.2016 г. в обекта не се отглеждат животни. Подадената от дружеството жалба до съда била отхвърлена с влязло в сила решение. Административният съд приел, че исковете са неоснователни, макар по делото да е била установена първата предпоставка по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на държавата издаден по отношение на стопанската дейност на ищеца и впоследствие отменен като незаконосъобразен административен акт. Съдът изтъкнал, че ищецът сам се е поставил в положение да понася вреди от незаконосъобразния акт, тъй като не поискал спиране на предварителното изпълнение на разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта, не оспорил пред съда предписанието и то е влязло в сила, като ищецът не е предприел неговото изпълнение, дори и след посочения в него срок 01.02.2017 г. Според мотивите на административния съд, ищецът доказал само част от твърденията, че е понесъл имуществени вреди. По делото не била установена и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото разпореждане за спиране на експлоатацията на обекта и вредите, които ищецът твърдял, че са настъпили. Бизнес планът на дружеството не е бил изпълнен , защото имало епидемия от птичи грип във Франция в периода 02.12.2015 г. - 22.03.2016 г., заради която била наложена забрана за внос на патешки яйца в страната. За цялата 2016 година ищецът закупил само 18 948 броя патета, като е започнал реализацията на бизнес плана през април 2016 г., така че в крайна сметка до 18.02.2017г. не би могъл да достигне предвидения в плана брой от 108 000 угоени патици. Съдът се позовал и на факта, че от 10 ноември 2017 г. била наложена забрана за производство и търговия с патици, поради което, дори и разпореждането да не е било издадено, предвидената с бизнес плана печалба не би могла да бъде достигната. По тази причина, а не по причина на разпореждането за спиране на дейността на обекта, не са били изпълнени договорите на "Сами мийт БГ" ЕООД със земеделския стопанин С. Стоянов и с "Ависпал" ООД. Затова не се налагало да се обсъжда възражението на ответника за симулативност на сключените сделки. Що се отнася до плащанията по договора за овърдрафт, само малка част от отпуснатите средства били използвани за производствени нужди. От значение било и обстоятелството, че ищецът плащал вноските си по договора за овърдрафт до 30.06.2018 г., макар и със закъснение, от което можело да се предположи, че е реализирал печалба от други свои дейности. Първоинстанционният съд отчел и общата задлъжнялост на дружеството, което сочело, че финансовите му проблеми са съществували още преди издаването на разпореждането за спиране на дейността на обекта. Ищецът имал задължения по друг, предходно сключен договор за кредит. Що се отнасяло до продажната цена, на която банката придобила на имуществото на ищеца, тя не можело да се счита за имуществена вреда от незаконна административна дейност, тъй като зависела от условията на търга и от участниците в него. Държавен фонд "Земеделие" отказал финансиране по заявлението на дружеството, тъй като към момента на кандидатстване за помощта в обекта не са се отглеждани патета, а дружеството имало висока задлъжнялост. Обектът не е бил заселен с патици към 07.12.2016г., когато е подадено заявление до Държавен фонд "Земеделие" за финансиране на разширяването на обекта, а също и към 09.03.2017г., когато служители на фонда извършили нова проверка. При отсъствието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на държавата административният съд отхвърлил предявените искове. С оглед установените факти по делото касационната жалба на "Сами мийт БГ" ЕООД се явява основателна. Обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Това препятства и правилното приложение на материалния закон. Неправилно съдът е приел,че предмет на разглеждане е един иск за сумата от 6 605 244.92 лева. Предявени са обективно съединени искове, всеки с различна цена на иска и с различен предмет. Основанието на претендираните вреди е едно и то правилно е определено от съда - отменен като незаконосъобразен административен акт, който е първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ОДБХ София-област на основание чл. 1 ЗОДОВ. Изложените мотиви по отделните искове и анализът на доказателствата са общи и повърхностни. Изложени са твърдения, че разпореждането за спиране на обекта е действало в периода от 29.11.2016г. до 03.12.2018г. и обектът не е работел в този период, но това е могло да се предотврати от ищеца чрез проявяване на процесуална активност в производство пред съд да бъде поискано спиране на предварителното изпълнение на разпореждане 4/29.11.2016г. за спиране експлоатацията на обекта или да изпълни предписание 18/29.11.2016г., което не сторил дори след срока, изтекъл на 01.02.2017г. Неправилен е извода на съда, че ищецът сам се е поставил в положение разпореждане 04/29.11.2016г. за спиране експлоатацията на животновъден обект да породи правното си действие за периода до неговата отмяна, като не е предприел активни действия по оспорване на предписание 18/29.11.2016г на главния инспектор при Областната дирекция по безопасност на храните София-област или предприемане на действия по изпълнение на дадените предписания. С решение 229 от 22.03.2017 г., постановено по адм. дело 1144/2016 г. по описа на Административен съд - София-област разпореждането е отменено като незаконосъобразно, като решението е оставено в сила с решение 14834 от 03.12.2018г. по адм. дело 6569/2017г. на ВАС. Мярката е наложена преди да е изтекъл дадения с предписанието срок за отстраняване на констатираните нередности и е основана на доклад, който е от дата, следваща тази на издаване на оспорения акт, както и на предписанието 18 от 29.11.2016 г., поради което за ищеца не е съществувала възможността да предприеме действия по изпълнение на предписанието, от които действия разпореждането да изгуби правното си основание да породи спиране на обекта. По отношение на предявения иск за присъждане на имуществени вреди от пропуснати ползи от нереализирана търговска печалба, съгласно бизнес плана за 2017г. и 2018г. съдът неправилно е приел, че въпреки заключението на изслушаните експертизи, бизнес планът не е изпълнен поради птичи грип във Франция в периода 02.12.2015г. 22.03.2016г. Такъв извод не се съдържа в никоя от експертизите по делото. Първо, исковият период на претендираните вреди е от 29.11.2016г. до 03.12.2018г. и забраните, действали до този период, не могат да се отразят на изпълнението на бизнес-плана на дружеството. Представените от ответника заповеди РД11-2279/03.11.2017г. и РД11-2332/10.11.2017г. на изпълнителния директор на БАБХ не водят до промяна на тези изводи. Действително, с първата заповед се забранява населването с еднодневни водоплаващи птици в животновъдните обекти на Република България. Но с втората заповед се дефинират редица изключения от тези забрани, при които населването е разрешено при спазване на определени условия. Поради това не може да се приеме, че заповедите въвеждат абсолютна забрана за населване и отглеждане на водоплаващи птици в Република България в периода след издаването им. Основателно е възражението на ищеца, че изводите на решаващия съд по този въпрос са необосновани. Същите основания следва да бъдат споделени и по отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди вследствие на платените от ищеца две неустойки по договори за доставка на патици. Исковата претенция е на обща стойност 1 930 520 лева, вследствие на изплатени неустойки в размер на 632 080 лева по договор от 13.05.2016г. със ЗС С. Стоянов и 1 298 440 лева - по договор от 17.05.2016г. с Ависпал ООД. Съдът дължи преценка на основателността на иска с оглед извършените прихващания със сумите, чрез които задълженията на дружеството са погасени и отчетени ли са като загуба за дружеството, както и действително ли са направени прихващания на задължения между страните по договорите. По отношение на предявения иск за имуществени вреди, представляващи разликата между стойността на възлагане и отчетната стойност на движимото и недвижимото имущество на ищеца в изпълнителното производство по образувано от Първа инвестиционна банка изпълнително дело, съдът в своите мотиви е взел предвид предмета на сключения на 28.04.2016г. между "Сами мийт БГ" ЕООД и "Първа инвестиционна банка" АД договор 000LD-L-000723/28.04.2016г. за овърдрафт по разплащателна сметка оборотни средства и заплащане на текущи задължения, но не е засегнал съдържанието на посочения от него по-ранен договор за кредит с "Първа инвестиционна банка" АД от 26.06.2015г. Именно поради неизпълнение на този договор е образувано изпълнително дело 135/2019г., по което е проведена публичната продан на имуществото на ищеца, от която се претендират вредите. Съдът е следвало да извърши преценката си за основателност на иска по отношение на това изпълнително дело, тъй като по него ПИБ АД е присъединен кредитор, в качеството си на взискател по второто образувано изпълнително дело 792/2019г. във връзка с неизпълнение на задължения по договор за овърдрафт. Без да изследва финансовото състояние на дружеството след спирането на обекта за отглеждане на патици, съдът е приел, че продажната цена/цената на възлагане/ при публичната продан зависи от условията на търга и участниците в него, и загубата на финансови срества от продажбата на имуществото от ЧСИ няма връзка с отмененото разпореждане. В случая е без значение фактът, че само част от кредитите са използвани за оборотни средства за животновъдния обект. Важно е да се установи по делото каква е причината за невъзможността да се обслужват кредитите и кое е довело до изнасянето на публична продан на движимото и недвижимо имущество на ищеца. По иска за присъждане на обезщетение за лихви за забава по договор за овърдрафт на стойност 17 018,21 лева, съдът следва да прецени наличието на причинно следствена връзка след изясняване на посочения по-горе в настоящото решение въпрос относно проведените две изпълнителни производства и след преценка дали разходите са извършени като пряко следствие от спирането на обекта и забраната да работи. По отношение на предявения с исковата молба иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от законната лихва върху платените на ПИБ АД лихви за забава в размер на 4 458,94 лева, за периода от 01.01.2017г. до 30.10.2022г. /датата на исковата молба/, съдът не се е произнесъл с решението си. По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за сумата от 950 987,16 лева, претърпени вследствие на отказано финансиране по ДФ Земеделие по проект 23/04/1/0/02200 по ЗПЗП, следва да се отбележи, че със заповед 03/РД-2613/27.06.2018 г. е отказано финансиране по заявление за подпомагане за 50% от проекта по програмата и причината за отказа е, че поради спиране на обекта, той не е бил населен с патици. В отказа си административният орган е изложил мотиви, че към датата на кандидатстване животновъдният обект е спрян от експлоатация и в него не са отглеждани животни, поради което Сами мийт БГ ЕООД не отговаря на условието на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба 9 минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство да е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро . По отношение на отказа за финансиране от Държавен фонд Земеделие , обективиран в заповед 03-РД/2613 от 27.06.2018г., издадена от изпълнителния директор на ДФ Земеделие , по заявление за подпомагане УИН [номер], подадено от Сами мийт БГ ЕООД, с обект на инвестицията разширение на комплекс от птицеферми за отглеждане на патици с битово-административна сграда , съдът не е взел предвид, че посочената заповед е обжалвана и към момента на предявяване на иска не е влязла в сила. С решение 606 от 22.06.2021г. по адм. дело 375/2019г. по описа на Административен съд София-област съдът е отхвърлил жалбата на Сами мийт ЕООД. Срещу решението е подадена касационна жалба, по която е образувано адм. дело 9692/2021г. на Върховния административен съд, приключило с решение 6851 от 22.06.2023г., с което е оставено в сила решение 606 от 22.06.2021г. по адм. дело 375/2019г. по описа на Административен съд София-област, което при извършване на преценка относно основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази. С оглед констатираните нарушения решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се дължат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд