Решение № 12038 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10202/2014 г.

Решение № 12038 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10202/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД срещу решение № 6977/26.05.2014 г., постановено по адм. д. № 13554/2013 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. И пред касационната инстанция са наведени доводи за нищожност на обжалваното решение № Ж-189 от 19.08.2013 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), като постановено извън рамките на материалната компетентност на регулаторния орган. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да се отмени решението на ДКЕВР. Ответникът по касационната жалба Държавна комисия за енергийно водно регулиране чрез пълномощника си в съдебно заседание и с представени подробни писмени бележки излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Александър Янев Янев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред тричленният състав на Върховния административен съд е образувано във връзка с оспорване от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД на решение № Ж-189 от 19.08.2013 г., постановено от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране по преписка, образувана по жалба с вх. № Е-11А-00-73/09.05.2013 г. и 31.05.2013 г. на Александър Янев от гр. Пещера, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката (НЛДЕ) във връзка с чл. 22, ал. 1 и ал. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ), ДКЕВР е дала на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД следните задължителни указания, а именно да отмени начислените количества електрическа енергия по съставена корекционна сметка на основание костативен прокол № 53322/13.2.2013 г. и да коригира сметка по фактура № 1090426688/20.03.2012 г. за клиентски № 1000333153, като уведоми комисията в 10-дневен срок за предприетите действия. Тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да достигне до този резултат решаващият състав е приел, че решението на ДКЕВР е постановено в рамките на материалната компетентност на регулаторния административен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Така постановеното решение е правилно. Тричленният състав правилно е формулирал основният спорен въпрос и за да отговори на същия правилно е използвал за изходна точка правомощията на ДКЕВР съгласно ЗЕ. Правилно е прието, че съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗЕ, едно от правомощията на ДКЕВР е да разглежда жалби на потребители срещу лицензианти или на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Според алинея първа на чл. 145 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката " След приключване на проверката по жалбата се изготвя доклад и проект на решение, в които се отразяват обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата. Към доклада и проекта на решение се прилагат всички събрани по административното производство доказателства". А според алинея втора "Докладът, проектът на решение, жалбата и преписката по нея се представят на председателя на комисията, който с резолюция определя внасянето им за разглеждане на жалбата и решаването й от комисията в закрито заседание". Правомощията на комисията са дадени в чл. 147 от НЛДЕ. Алинея първа определя, че с решението си комисията прекратява преписката, когато в резултат на проверката не е установено, че жалбата е неоснователна, а според алинея втора когато в резултат на проверката е установено, че жалбата е основателна, тя с решението си дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им. В случая производството пред ДКЕВР е образувано по жалба от Александър Янев, подадена в ДКЕВР относно това, че след извършена проверка са му начислени допълнително суми за заплащане на електрическа енергия по съставена корекционна сметка, на основание констативен протокол за техническа проверка на средство за техническо измерване. С оспореното решение Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕ и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, ДКЕВР е дала на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД следните задължителни указания, а именно да отмени начислените количества електрическа енергия по съставена корекционна сметка на основание костативен прокол № 53322/13.2.2013 г. и да коригира сметка по фактура № 1090426688/20.03.2012 г. за клиентски № 1000333153, като уведоми комисията в 10-дневен срок за предприетите действия. В изпълнение на правомощието си по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и на основание, ДКЕВР е разгледала жалбата, след като е изискала относимите към нея доказателства от лицензианта ведно с представено от него становище по случая. От тях е установила, че при извършена проверка на 13.02.2012 г. от служители на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД на средството за търговско измерване (СТИ) на Александър Янев е констатирано, че електромера не измерва реално консумираната електрическа енергия, тъй като между входния и изходния проводник на клемния блок на електромера е монтиран меден проводник. По този начин част от консумираната електрическа енергия не се отчита и не се заплаща. Проверката е извършена на основание чл. 35 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия чрез електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД (Общи условия), одобрени с Решение ОУ-014 от 10.05.2008 г. За извършената проверка на основание чл. 63, ал. 2 от Общите условия е съставен констативен протокол № 53322/13.02.2013 г., подписан от един свидетел, присъствал на проверката, който не е служител на дружеството. На основание чл. 54, ал. 2, т. 2 от Общите условия е съставена корекционна сметка на потребителя, като корекцията е изчислена като една трета от максималния базов ток на СТИ при всекидневно 8-часово ползване на електрическа енергия, при коефициент 0,7. Сметките на потребителя са коригирани за период по-малък от 90 дни, предхождащ датата на проверката. Доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия. За начислената сума е издадена фактура: № 1090426688/20.03.2012 г. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че при съставянето на констативния протокол въз основа на който е съставена корекционната сметка на стойност 313.95 лв. не е била спазена предвидената в Общите условия процедура съгласно чл. 63, ал. 2 от Общите условия, тъй като констативният протокол, съставен в отсъствието на потребител е подписан от двама служители на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и от един свидетел Ивайло Грозданов от РПУ Пещера т. е. налице е допуснато нарушение от страна на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, поради което правилно регулаторният орган е дал задължителни указания на основание чл. 147, ал. 2 от НЛДЕ. С оглед изложеното, петчленния състав на Върховния административен съд намира, че не са налице твърдяните от касационния жалбоподател отменителните основания на обжалваното решение на тричленния състав и същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на ответника по жалбата, направено в съдебно заседание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е своевременно предявено, основателно е и следва да се уважи. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден на основание чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основаниечл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия