Решение № 12781 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7710/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. Т., чрез адв. Илчева като процесуален представител, против решение 2058 от 20.06.2024 г., постановено по адм. дело 110/2024 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Стара Загора, чрез пълномощника си ст. юриск. Желязкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора отхвърля като неоснователна жалбата на С. И. Т. против заповед 10-00-2661 от 08.12.2023 г., издадена от кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 178, ал. 4 във вр. с ал. 6 ЗУТ е забранено ползването на строеж "Погребално бюро с ритуална зала", представляващ обект с идентификатор 68850.503.437.1.21 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, УПИ VIII-3016, кв.76а по плана на гр. Стара Загора, с посочен административен адрес. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съотвествие с материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства излага съображения, че процесният строеж по документ за собственост е "магазин за санитарен фаянс и складова база под магазина", намиращ се на партерния и на сутеренния етаж на четириетажна масивна жилищна сграда, който се ползва не по предназначение като погребално бюро с ритуална зала. Достига до извод за осъществяване на условията по чл. 178, ал. 4 във вр. с ал. 6 ЗУТ за издаване на оспорената заповед и за нейната материална законосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган предвид категорията на строежа, в необходимата писмена форма и има съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК. Заповедта е мотивирана както с фактически, така и с правни основания за постановяването й. В нея изрично жалбоподателят е посочен като собственик на строежа, ползването на който се забранява, поради което доводите за неяснота относно адресата на акта са неоснователни. Съгласно константната практика на Върховния административен съд адресати на заповедта в хипотезите на чл. 178, ал. 6 ЗУТ са лицата по чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Посочването в обстоятелствената част на заповедта и на наемателя на обекта "Куневи-2023" ЕООД не води до извод, че същият е неин адресат, тъй като това дружество няма качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ, поради което с влязло в сила определение 515/12.02.2024 г. оспорването му е оставено без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. Правилен е изводът, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен протокол, с който се установява, че строежът не се ползва по предназначение. Препис от протокола е връчен на жалбоподателя, с което на същия е осигурена възможността да участва в административното производство и правото му на защита не е нарушено. В този смисъл изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е законосъобразен и обоснован. Правилно в обжалваниото решение е прието, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят притежава "магазин за санитарен фаянс и складова база под магазина", намиращ се на партерния етаж и на сутеренния етаж на четириетажна масивна жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68850.503.437.1.21. Безспорно е установено, че обектът се ползва с предназначение, различно от това, предвидено при неговото изграждане и въвеждане на сградата в експлоатация. Промяната му в "погребално бюро с ритуална зала", а не за определената търговска дейност изисква изменение на предвиденото предназначение. При тези данни е законосъобразен и обоснован изводът на съда, че обектът не се ползва по предназначение съгласно дефиницията за това по § 5, т. 41 ДР ЗУТ и приложение 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Кодовете за "обект за търговска дейност" и "за култова и ритуална дейност" по силата на посочената наредба са различни, като същите са правилно определени от административния орган и от съда. Разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 7 ЗУТ изисква да се забрани достъпа до строежи или до части от тях, които не се ползват по предназначението си съгласно издадените строителни книжа. Фактът на ползването не по предназначение на обекта в случая е безспорно установен. Налице е хипотезата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не е съобразено подаденото до главния архитект на община Стара Загора искане за издаване на разрешение на строеж за "обект с обществено предназначение за траурни услуги и обредна зала", с което се претендира промяна на предназначението на строежа. Следва да се има предвид, че искането е депозирано след постановяване на оспорената заповед, а освен това по него липсва положителен акт от компетентния орган, поради което предназначението на обекта е съобразно одобрените за сградата строителни книжа. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Предвид изложеното не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи на община Стара Загора направените такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,