Решение № 8855 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2015 г.

Решение № 8855 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2015 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. В. П., от гр. Смолян, чрез пълномощника му - адв. Младенов, против решение № 119/10.08.2015 г. по адм. дело № 6/2015 г. на Административен съд-Смолян, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител - адв. Николова, е постъпил писмен отговор, с който приема, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение-неправилно. Ответницата: М. В. Л., чрез пълномощника й - адв. Стайковска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за разноски. Ответникът: С. В. У., чрез пълномощника му - адв. Даскалова, оспорва касационната жалба като неоснователна и също моли за присъждането на разноски. Останалите ответници- физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът: община-Смолян, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Смолян е отменил Заповед № РД-18-51/11.11.2014 г. на ИД на АГКК-София, с която е одобрена КККР за поземлени имоти с идентификатори 67653.915.73 и 67653.915.624, /изписвани накратко като имот № 73 и имот № 624/ на територията на гр. Смолян, община-Смолян, област-Смолян, като незаконосъобразна и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне - за изменение на КККР за имоти № 73, № 74 и № 624, при спазване на дадените от съда указания и влезлите в сила съдебни решения по спорове за собственост. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че първоначално КККР за тези два имота е отменена с влязло в сила решение по адм. дело № 356/2005 г. на Окръжен съд-Смолян, като преписката е върната на АГКК-София за ново произнасяне, съобразно указанията. Съдът е приел, че в съдебния акт липсват указания до органа за заснемане имотните граници на спорните имоти по скицата към заключението на вещото лице - инж. Стоева и че последната не е част от това решение. Установил е, че въпреки това, с повторна заповед № РД-18-21-1/29.02.2008 г. на началника на СГКК-Смолян е одобрена КККР за имот № 73 с граници, съгласно скицата към заключението на в. л. Стоева по адм. дело № 356/2005 г. на ОС-Смолян и че същата заповед е отменена с влязло в сила решение по адм. дело № 68/2008 г. на Административен съд-Смолян. Последвало е издаването на трета заповед - процесната, към който момент е налице влязло в сила решение № 301/22.10.2010 г. по гр. д. № 1374/2007 г. на РС-Смолян, с което се разрешава спора за материално право относно 48 кв. м. от значение за имотната граница между имот № 73 /собственост на П./ и имот № 74 /собственост на Л. и У./, което обаче не е взето предвид от органа при издаване на заповедта. Според съда това съдебно решение е следвало да бъде съобразено от органа при заснемане границите на имот № 73, като частта от 48 кв. м. за която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС на П. срещу Лазарова и Узунов, неправилно е включена в площта на първия имот. Поради несъответствие на заповедта с влязлото в сила решение по гр. д. № 1374/2007 г. на РС-Смолян, същата е приета за незаконосъобразна и отново, за трети път е отменена, като делото е върнато на органа за ново произнасяне, съобразно "признатите права на собственост на участниците в производството", вкл. съдебното решение по цитираното гр. дело. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съдът не е отчел, че предмет на оспорване е заповед на ИД на АГКК за одобряване на първоначална кадастрална карта и регистър относно процесните два имота, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР / ред. Д. в. бр. 34/2000 г./, което производство е приключило с издаване на първоначална заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. за одобряване на КККР за част от землището на гр. Смолян. По жалба на настоящия касатор срещу тази заповед, в частта й относно границите на ПИ № 73, е било образувано адм. дело № 356/2005 г. на ОС-Смолян, по което, с влязло в сила решение № 121/19.05.2006 г., заповедта е отменена и делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне в частта за ПИ № 73. Съдът е дал указания имотните граници на ПИ № 73 да бъдат съобразени с действителните права на собственост на П. към този момент - 10.05.2005 г., т. е към датата на одобряване на първоначалната КККР. С това отменително решение, конститутивно по своя характер, се възстановява висящността на производството по одобряване на първоначална КККР на гр. Смолян, относно границите на ПИ № 73, към 2005 г. Следователно, релевантните факти, касаещи границите на този имот са тези, осъществили се към 2005 г., а не и след това. Настъпилите юридически факти след този момент, не обвързват органа и съда, тъй като съществува друг правен ред и способ за съобразяването им, разписан изрично от ЗКИР, а именно реда за изменение на КККР. При така изложеното съдът не е съобразил, че органа, по аргумент от чл. 177, ал. 1 от АПК, е бил длъжен да изпълни указанията на съда по влязлото в сила решение на съда по адм. дело № 356/2005 г. на ОС-Смолян, респ. да съобрази правата на собственост на П. върху имот № 73, на основание нот. акт № 42/1983 г. и влязло в сила решение № 702/05.09.2001 г. по гр. д. № 660/2001 г. на РС-Смолян по чл. 108 от ЗС, с което е уважен иска на същия, срещу Община-Смолян за този имот. Изрично с тези указания съдът е посочил, че границите на имот № 73 по оспорената КККР от 2005 г. са заснети неправилно, като части от него попадат в съседни имоти № ъ71, № ъ88 и № ъ74, отразени в различен цвят на изработената от в. л. С. скица /на стр. 83 от дело № 356/2005 г./. Поради това неправилни са изводите на съда, че това решение и в частност скицата, за която не е посочено, че е неразделна негова част, не задължават органа. Същите са в противоречие на чл. 177, ал. 1 от АПК, относно действието на съдебното решение и силата на присъдено нещо по отношение на страните. Несъобразяването пък с решението по гр. д. № 660/2001 г. на РС-Смолян противоречи на чл. 297 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. В контекста на изложеното съдът не е отчел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена в изпълнение указанията на съда по влязлото в сила решение по адм. д. № 356/2005 г. на ОС-Смолян, отчитайки всички обстоятелства, относно границите на имота на касатора към 2005 г., вкл. и цитираното съдебно решение по гр. д. № 660/2001 г. Това решение е посочено изрично в процесната заповед, като основание за издаването й, а от графичната част-скица към нея, е видно, че имот № 73 е заснет с граници и площ, отговарящи на указанията на съда по отменителното решение от 2005 г. Противоречието на оспорената заповед с влязлото в сила решение по гр. д. № 1374/2007 г. на РС-Смолян, не е основание за отмяната й като незаконосъобразна, по приетото от съда. Това съдебно решение е неотносимо, защото визира настъпил юридически факт след 2005 г., който период е правно ирелевантен за производството по одобряване на първоначална КККР за имот № 73 към 2005 г. От изложеното следва, че обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по същество, с което жалбата на М. В. Л. и С. В. У., против Заповед № РД-18-51/11.11.2014 г. на ИД на АГКК бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход по спора и направеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските за двете инстанции в общ размер на 1 262 лева, от които за първата инстанция: 257 лв. за вещо лице и 400 лв. само за един адвокат по аргумент от чл. 143, ал. 4 от АПК, и за втората инстанция: 600 лв. за адвокат и 5 лв. д. т. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,