Решение № 8880 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5121/2009 г.

ВАСI отделение03.07.2009 г.докладчик Милена Златкова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 5/11.02.2009 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 4452/2008 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на "България Ер" - АД - гр. София срещу мълчалив отказ на началника на Митница - Аерогара - София по искане вх. № 0500-1663/21.05.08 г. за възстановяване на акциз за реактивно гориво за периода 01.07.06 г. - 31.12.06 г. в размер на 127 775.87 лв., мълчаливо потвърден от директора на РМД - София. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8880 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5121/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по подадената касационна жалба от "България Ер" - АД - гр. София чрез процесуалните му представители адв. Пасков и адв. Пенов срещу решение № 5/11.02.2009 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 4452/2008 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на началника на Митница - Аерогара - София по искане вх. № 0500-1663/21.05.08 г. за възстановяване на акциз за реактивно гориво за периода 01.07.06 г. - 31.12.06 г. в размер на 127 775.87 лв., мълчаливо потвърден от директора на РМД - София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, съдът тълкува твърде ограничително нормата на чл. 26 от ЗАДС, позовавайки се на чл. 27, ал. 1 и 2 от закона във вр. с чл. 23, ал. 2 от Правилника за прилагането му. По делото е безспорно установено, че акцизът е внесен, както и че авиокомпанията е извършвала само международни полети, а зареждането на самолетите с гориво се извършва в зоната на аерогарата, която е под митнически контрол. Зареждането на гориво на въздухоплавателни средства за международни полети се счита за износ по смисъла на чл. 26 от ЗАДС . Основният критерий за възстановяването на акциза е използването на горивото за осъществяването на международен полет, а не подаването на митническа декларация за износ. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Аерогара - София - не изразява становище. Ответникът по касационната жалба - директор на РМД-София - чрез процесуалния си представител юрк. Осенов оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, както и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е бил мълчалив отказ на началника на Митница - Аерогара - София по искане вх. № 0500-1663/21.05.08 г. на "България Ер" - АД - гр. София за възстановяване на акциз за реактивно гориво за периода 01.07.06 г. - 31.12.06 г. в размер на 127 775.87 лв., мълчаливо потвърден от директора на РМД - София. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел, че в чл. 27, ал. 2 от ЗАДС императивно е предвидено изискването към искането да се приложат документите, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 23, ал. 2 от ППЗАДС (в редакцията към процесния период - ДВ, бр. 42 от 23.05.06 г.), за удостоверяване на износа към искането се прилагат: 1. фактурата за закупени акцизни стоки по цени с включен акциз или митническа декларация за внесени акцизни стоки, за които се иска възстановяване; 2. експортната фактура, освен когато лицето изнася стоката в чужбина на свое име; 3. анализният сертификат по чл. 62, ал. 1, 2 или 5 от закона; 4. писмената митническа декларация за осъществен износ, заверена от изходното митническо учреждение по реда на чл. 606, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, приет с Постановление № 270 на Министерския съвет от 1998 г. В конкретния случай експортна фактура и анализен сертификат не са необходими, но митнически декларации за осъществен износ са задължителни, а жалбоподателят не оспорва, че такива не са били приложени към искането, а не са представени и в хода на съдебното производство. При извършената от страна на вещото лице проверка е установено, че в митница Аерогара - София е заведено писмо с вх. № 6601-278/03.07.07 г. с искане да бъде разрешен износ със задна дата с резолюция за отказ. Съгласно чл. 608, ал. 1 от ППЗМ, в случаи, когато е разрешено стоките да напуснат митническата територия на страната без декларация за износ, износителят може да подаде такава впоследствие пред митническото учреждение, в района на което той е установен в съответствие с разпоредбите на чл. 603. Жалбоподателят не се е възползвал докрай от така предоставената му възможност и не установява, че е подал декларация за износ по реда на чл. 608, ал. 1 от ППЗМ, съответно, че такъв е учреден. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че изискването за представяне на митническа декларация за износ е формално и че липсата на такава не може да бъде основание за отказ да се възстанови акциз, за който е установено, че е внесен и при положение, че видно от представените талони се доказва зареждането с гориво на въздухоплавателни средства, осъществяващи международни полети. Правилно е приел АС, че това изискване е императивно предвидено в закона и неговите разпоредби не могат да бъдат тълкувани разширително, когато уреждат публични задължения. Не може да бъде споделено и твърдението в касационната жалба, че в случаите на зареждане с гориво на въздухоплавателни средства, осъществяващи международни полети, митнически декларации за износ не следва да се подават. От представените по делото решения на началника на Митница - Аерогара-София, постановени по искания на "Хемур Ер"-ЕАД за възстановяване на акциз за периодите от м. юли до м. октомври 2006 г., се установява, че към исканията са били приложени митнически декларации за износ по режим 9 с посочени номера и дати. С оглед на изложеното, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

2