Решение № 3331 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2010 г.

Решение № 3331 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2010 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Иванов Димитров от гр. София срещу решение № 324 от 26.05.2010 г., постановено по адм. д. № 495 по описа за 2008 г. на Административен съд - Плевен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповед на кмета на община Плевен, с която е одобрена оценката на имот. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Твърди се, че касаторът е подал жалба против заповедта на кмета на общината, с която е признато придобиването на правото на собственост върху предоставен за ползване имот. Заповедта за оценката се отнася за същия имот, като се поддържа, че първоначалната заповед на кмета е нищожна. Моли се, решението да се отмени. От ответната страна - кметът на община Плевен, е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените подробни съображения в нея се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага аргументи свързани с влязлото в сила решение на Върховният административен съд относно законосъобразността на заповедта на кмета, с която е признато придобиването на правото на собственост върху имота. До влизането в законна сила на това решение е било спряно настоящото производство. На следващо място прокурорът счита, че решението на съда е законосъобразно, като правилно е прието, че с издаването на оспорената заповед по оценката на имота е довършен фактическият състав на § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., въпреки, че планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила. Предлага решението на съда да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд - Плевен е бил сезиран с жалба, подадена от Петър Иванов Димитров срещу заповед № РД-12-807 от 1.04.2008 г. на кмета на община Плевен, с която на посочените в нея фактически и правни основания е одобрена оценката от 316 лв. на поземлен имот № 56722.701.1462, с площ от 600 кв. м, находящ се в местността "Стража", землище на гр. Плевен. В заповедта е посочено, че тази оценка следва да се заплати в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта от Георги Бориславов Василев на наследниците на Руса Цанкова Тошмакова. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че жалбоподателят Петър Димитров е един от наследниците на Руса Тошмакова. Съдът е конституирал служебно останалите наследници на Тошмакова като заинтересовани страни. Съдът е установил, че със заповед № РД-15-29 от 11.01.1998 г. кметът е признал правото на ползвателя Георги Бориславов Василев да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот от 600 кв. м, представляващ земеделски парцел № 612 в местността "Стража II", по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. В т. 3 от заповедта е постановено да се извърши оценка на имота. В изпълнение на тази част от заповедта е изготвена оценка на имота с вх. № 777 от 31.03.1998 г., одобрена от Поземлена комисия - Плевен в размер на 316 000 неденоминирани лева - лист 25 от делото. Стойността на земята е заплатена, според представените платежни нареждания. Със заповед № РД-13-53 от 3.05.2007 г. областният управител на област Плевен, на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрил плана на новообразуваните имоти находящи се в местността "Стража", землището на гр. Плевен. Относно този имот заповедта на областния управител не е била обжалвана, поради което планът е влязъл в сила. При така установените факти съдът е приел, че заповедта на кмета за оценката на земята е правилна и законосъобразна. Относно размерът й не е имало спор между страните. Съдът е съобразил, че правното основание вписано в заповедта на кмета не е правилно, защото оценяването на земя по реда на § 31 ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ се отнася за земите, попадащи в хипотезата на § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и намира приложение след влизане в сила на ПНИ. Жалбата, с която е сезиран съдът се отнася за първоначално определена цена върху ползвателски имот, за който е признато придобиването на правото на собственост, поради което според съда приложимата хипотеза е § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Въпреки, че в оспорената заповед кметът е вписал неправилно правно основание, съдът е възприел заповедта за законосъобразна, защото от изложените в нея фактически основания може да се направи преценка за основанието за издаването й, включително и правомощието на кмета. По така изложените мотиви съдът е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В хода на касационното производство по делото е приложено и решение № 15 799 от 30.11.2011 г., постановено по адм. д. № 3149/2011 г. на Върховния административен съд. С това решение съдът е отменил решение № 22 от 21.01.2011 г., постановено по адм. д. № 544/2010 г. на Административния съд-Плевен и вместо него е постановил друго по съществото на спора, с което е отхвърлил жалбата на Петър Иванов Димитров срещу заповед № РД-15-29 от 11.01.1999 г. на кмета на община Плевен. Както се посочи вече с тази заповед кметът на общината е признал Георги Бориславов Василев да придобие правото на собственост върху предоставения му за ползване имот от 600 кв. м на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. От това следва, че твърдението в настоящата касационна жалба, че тази заповед на кмета на общината е нищожна е неоснователно и недоказано. Напротив. По делото е приложено влязло в сила съдебно решение, с което заповедта на кмета е призната за законосъобразна. В касационната жалба не са изложени и обосновани други основания за отмяна на съдебното решение, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение