Решение № 11533 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6588/2015 г.

Решение № 11533 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6588/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. С., срещу решение № 2901 от 24.04.2015 г. по адм. дело № 3197 по описа за 2013 г. на административния съд С. - град. С него по жалба на "CTP груп" ООД (с предишно наименование "CTP-2006" ООД) частично е отменен ревизионен акт № 2101202162/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. С., потвърден с решение № 2834/30.11.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С. при ЦУ на НАП (понастоящем дирекция "ОДОП"), относно отказаното право на данъчен кредит в общ размер 159 300 лв., по следните фактури: № 399/19.12.2008 г., № 405/22.12.2008 г. и № 409/29.12.2008 г., издадени от "Б. О. П. -2007" ЕООД; № 711/27.04.2009 г., № 712/27.04.2009 г., № 715/28.04.2009 г. и № 716/28.04.2009 г., издадени от "Транс строй плюс" ЕООД; № 5013/02.12.2009 г., № 5035/07.12.2009 г., № 5064/11.12.2009 г., № 5264/26.01.2010 г., № 6359/15.02.2010 г. и 6440/08.03.2010 г., издадени от "ВДФ билд" ЕООД; № 4...114/30.06.2009 г., издадена от "Карбон файбър" ЕООД, ведно със съответните лихви.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - "CTP груп" ООД чрез адв. Б. В. изразява становище за неоснователност на същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2101202162/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. С., потвърден с решение № 2834/30.11.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С. при ЦУ на НАП. Пред съда актът е обжалван по повод отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчик, в размер и с предмет на доставките, както следва:

• от "Б. О. П. -2007" ЕООД в размер на 60 000 лв., с предмет - външни услуги;

• от "ВДФ БИЛД" ЕООД в размер на 47 300 лв., с предмет - строително-монтажни работи /СМР/ и аванс по договор за СМР;

• от "Транс строй плюс" ЕООД, в размер на 40 000 лв., с предмет на фактурите СМР;

• от "Карбон файбър" ЕООД, в размер на 12 000 лв. с предмет на фактурите СМР и

• от "Вистрой 07" ЕООД, в размер на 1 282,60 лв. с предмет на фактурите СМР.

В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора, а именно, че на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, съответно на преките доставчици са съставени ПИНП, последните връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. От доставчиците не са представени искани документи и обяснения. При излагане на своите правни изводи досежно процесните доставки, предмет на настоящото производство, съдът е обсъдил приложените норми посочени по-горе и е обсъдил събраните доказателства и изслушаните по делото съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи и свидетелските показания, които е кредитирал. Според експерта по съдебно-икономическата експертиза, търговецът е водил редовно счетоводството си по повод извършените от него на клиентите СМР, както и документираните СМР от процесиите доставчици. Процесните фактури са дали отражение в СД и дневниците за покупки на РЛ, същите са счетоводно отразени при ревизирания по съответните сметки. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е посочило, че при съпоставка на СМР по вид и количество за процесните обекти се констатира съответствие на актуваните СМР между "CTP груп" ООД и доставчиците - "Б. О. П. -2007" ЕООД, "ВДФ БИЛД" ЕООД, "Транс строй плюс" ЕООД и "Карбон файбър" ЕООД, с актуваните СМР между "CTP груп" ООД и неговия възложител. Съдът не се е съгласил с констатацията на органа по приходите, че при липсата на доставчиците, не може да се обоснове реалност на доставките.

Съдът е посочил, че само от факта на ненамиране доставчиците на декларираните адреси не следва непременно извод, че доставките, фактурирани от тях, не са реално осъществени. Счел е още, че соченото обстоятелство е доказано със събраните в хода на ревизията и в съдебното производство писмени доказателства и експертизи.

При това съдът е направил извод, че установеното в хода на съдебното производство и от доказателствата събрани в ревизионното производство, може обосновано да се направи извод за реално престиране на фактурираните услуги. Поради това правните норми, на които административният орган се е позовал, съдът е намерил за неправилно приложени и е отменил ревизионния акт в частта относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите издадени от доставчиците "Б. О. П. -2007" ЕООД, "ВДФ БИЛД" ЕООД, "Транс строй плюс" ЕООД и "Карбон файбър" ЕООД като незаконосъобразен.

Административният съд е изложил мотиви за законосъобразност на РА по отношение на доставките по фактурите издадени от "Вистрой 07" ЕООД и е отхвърлил жалбата в тази част. В посочената част решението не се обжалва, предвид което е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и упражняването му изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. При действието на посочената правна уредба, за да възникне правото на данъчен кредит по доставките на строително-монтажни работи (СМР), каквито са и процесните, е необходимо да се установи фактическото им извършване от издателя на фактура. В конкретния случай съдът е приел, че е доказано действителното осъществяване на доставките на СМР от "Б. О. П. -2007" ЕООД, "ВДФ БИЛД" ЕООД, "Транс строй плюс" ЕООД и "Карбон файбър" ЕООД, само въз основа на обстоятелството, че СМР от вида и количеството на фактурираните са в съответствие с тези възложени на ревизирания субект от неговия възложител, осъществени на обектите. По делото обаче не е установено, че тези СМР са осъществени от преките доставчици. Следва да бъде посочено, че в съдебно заседание вещото лице е посочило, че е посетило само обект в кв. Л., останалите обекти не са посетени. Сочило е още, че тъй като са фактурираните услуги представляват скрити работи, не би могло да бъде установено от кого и кога са извършени актуваните с протоколите работи. Както в заключението на СТЕ, така и в представените по делото писмени доказателства не се съдържат данни, че доставчиците са осъществявали дейност на обекта. Не почива на доказателствата по делото доводът на съда, че реалното осъществяване на доставките се установява от представените по делото доказателства.

При изготвяне на съдебно-икономическата експертиза, експертът в съдебно заседание е посочил, че не е проверявал счетоводството на доставчиците, като не се установява по категоричен начин счетоводното третиране на фактурите при доставчика, респ. начисляване на данъка. Същият не е проверявал счетоводството и на РЛ, а констатациите му са само на база представените документи по преписката.

На следващо място, не са представени никакви доказателства от преките доставчици, същите не са намерени и са квалифицирани като "липсващи търговци". Съдът неправилно е посочил, че не са релевирани индиции и не са ангажирани доказателства за данъчна измама. Още в решението на директора на "ОУИ" /понастоящем "ОДОП"/ С. е посочено, че е образувано досъдебно производство за организирана престъпна група, създадена с цел извършване на данъчни престъпления проведено по отношение на дружества в това число "Б. О. П. -2007" ЕООД, "Транс строй плюс" ЕООД и "Карбон файбър" ЕООД. Освен това са представени и декларации от управителите на "Б. О. П. -2007" ЕООД и "Транс строй плюс" ЕООД, в които е посочено, че са извършвали СМР и не са сключвали договори за извършването им. Приобщените декларации на управителите на посочените дружества представляват извънсъдебно признание за настоящето производство, че не са осъществявали дейност, респ. не са извършвали обективираните във фактурите услуги по СМР. Представените фактури, договори, актове, обр. 19 не доказват реалното осъществяване на СМР - т. е. услуги по смисъла на ЗДДС. В този смисъл е и решение № 114 от 07.01.2014 г. по адм. дело № 3449 по описа за 2013 г. на Върховен административен съд.

След като не се установява, че фактурираните СМР на обекта са осъществени от доставчиците, неправилно съдът е приел, че е доказано наличието на доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и че са налице материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит именно по фактурите, издадени "Б. О. П. -2007" ЕООД, "ВДФ БИЛД" ЕООД, "Транс строй плюс" ЕООД и "Карбон файбър" ЕООД.

По изложените съображения, решението следва да бъде отменено в обжалваната част. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата на "CTP груп" ООД да бъде отхвърлена в тази част.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските, присъдени на "CTP груп" ООД в размера над 31.16 лв. до пълния размер от 3 769.81 лв. съобразно уважената част. На касатора следва да се присъдят допълнително разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 086.78 лв.

Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,