Решение № 9700 от 9.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11115/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ТЕРРА ГЛОУБ ЕООД, представлявано от управителя Р. Коева, чрез пълномощник, срещу решение 181 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело 208/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2021 г. с изх. 01-2600/1364 от 16.03.2023 г. издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдебното решение допълва мотивите органа, които са бланкетни, представляват цитирани разпоредби, некореспондиращи с позитивна правна норма и конкретните фактически обстоятелства. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него акт за прекратяване на биологичен ангажимент. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез юрисконсулт Железарова, представя писмена молба в която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение с потвърждаване на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършена служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Русе е отказ за финансово подпомагане за кампания 2021 г. по направление Биологично растениевъдство по мярка 11 Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), постановен по отношение парцел 73362-952-12-11 с площ 43.65 ха, на основание чл. 14, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 39, т. 1, б. в вр. чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. по подадено от земеделския производител заявление за подпомагане с УИН: [номер] и Приложение към него за кандидатстване по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2021 г., който отказ е обективиран в Уведомително писмо с изх. 01-2600/1364 от 16.03.2023 г. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на ТЕРРА ГЛОУБ ЕООД, като неоснователна. За да постанови този правен резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Анализирал е посочените в акта материалноправни разпоредби на Наредба 4 от 24.02.2015 г., послужили като основание за прекратяване на ангажимента и представените доказателства. Достигнал е до извод, че ТЕРРА ГЛОУБ ЕООД не е изпълнило изискването за подпомагане въведено с чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/2015 г., тъй като до края на периода не е ангажирало изискуемите доказателства за произведена биологична продукция. Приел е още, че представянето на документи с посочването на нулеви количества произведени растителни продукти не може да изпълни изискването на закона относно удостоверяване на производството. Предвид горното е прието, че е налице посоченото в акта основание за прекратяване на ангажимента по мярка 11 и материалният закон е приложен правилно. Решението е валидно, допустимо и правилно. При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че актът е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Основният и безспорно установен факт, предопределящ крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт е, че касационният жалбоподател не притежава надлежен документ - сертификат или писмено доказателство, които за парцел 73362-952-12-11 в землището на [населено място] да удостоверяват произведена биологична продукция, съгласно изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Това е така, тъй като самото представяне на документи с посочването на нулеви, т.е. непроизведени биологични растителни продукти не може да изпълни изискването на закона. Съгласно чл. 6 от Наредба 4/2015 г., биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. Безспорно е, че като земеделски производител ТЕРРА ГЛОУБ ЕООД е поело едногодишен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие". Задължението си по чл. 33, ал. 1, т. 2 от наредбата е следвало да изпълни до 30 октомври на годината, в която е поет ангажимента. От представеното по делото, с придружително писмо вх. 02-180-2600/8179 от 21.12.2021 г., заведено в ДФЗ, ОД Русе, писмено доказателство с номер на протокола 0002230421, издаден от Космосерт клон България, е видно, че от парцел 51768-450-3-1 в землището на [населено място] е произведен 1 тон биологичен продукт резене, а от парцел 73362-952-12-11 в землището на [населено място] не се установява произведен биологичен продукт - резене /0.00 тон/. Самият контролен орган е установил и декларирал, че няма произведена биологична продукция от парцел 73362-952-12-11 в землището на [населено място]. По отношение на твърдяната липса на плододаване заради климатичните условия влага през пролетта и появила се вследствие на нея гъбична инфекция, то тези възражения не могат да послужат за оправдание и да бъдат противопоставени на административния орган, тъй като съществуват методи и средства за борба с подобни инфекции. Следователно изводите на административния орган и на първоинстанционния съд за липсата на изискуемия сертификат за съответствие по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. е обоснован и правилен. Подпомаганото лице не е изпълнило посочените изисквания на наредбата, тъй като не е удостоверило произведена биологична продукция. Касационният състав счита за неоснователно възражението, че обжалваният административен акт е немотивиран. Мотивите са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата и на заинтересованите лица да узнаят причините за издаването на акта и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверката за неговата законосъобразност. В процесния административен акт са посочени достатъчно ясно конкретните обстоятелства наложили издаването му и тези обстоятелства са пряко свързани със задължения, които кандидатът е поел за съответната година и не е изпълнил, а именно да удостовери, че е произвел биологична продукция и да получи сертификат за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство до 30 октомври 2021 г. Тази фактическа констатация, изведена след анализ на събраните доказателства в хода на проверката е формирала правните изводи за приложение на определените материалноправни норми. Административният орган е спазил изискването при издаването на акта да посочи хипотезата която счита, че е осъществена, а в случая тя е тази по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 14/2015 г. По този начин не е нарушено правото на защита на адресата, както и възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, както изисква чл. 168, ал. 1 от АПК. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение