Решение № 4647 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 327/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе срещу решение 232/09.10.2023г. на Административен съд Смолян по административно дело 160/2023 г., с което е отменен акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 2023-27-1/02.02.2023 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе. Доводите на касатора са за недопустимост на недопустимост на решението и за неправилност заради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според него със съдебния акт се допуска изключване на задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за поземлен имот, ако за построената в него сграда на етап груб строеж не се дължат такива. Отрича от разпоредбите на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 ЗМДТ да следва изискване удостоверяването на етапа на завършеност на сградата да е след 01.01.2019 г. В случая удостоверяването било извършено по реда на действалия към 2009 г. ЗУТ. Изразява убеждение, че предпоставките за възникване на публичните задължения са установени с констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ от 10.11.2011 г. и с констативен акт 32/31.01.2020 г. по чл. 15, ал. 7 ЗМДТ. Предлага интерптерация на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, според която при изтекъл двугодишен срок от завършването на сградата в груб строеж преди влизане в сила на изменението в закона на 01.01.2019 г. от тази дата възникват публичните задължения за сградата. Иска отмяна на решението. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Пампорово 2020 ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Административен съд Смолян АУЗ в тежест на Пампорово 2020 ЕООД са установени задължения данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за данъчни периоди 2021 и 2022 г. в общ размер 19 007.85 лева с лихви за забава в размер 1 780.45 лева, както за такса за битови отпадъци /ТБО/ за същите отчетни периоди в общ размер 18 754.41 лева с лихви за забава общо 1 756.70 лева. С решението на първостепенния съд е отменен административния акт. По констатациите на съда жалбоподателят е собственик на недвижимите имоти по АУЗ с апортирането им на 15.03.2018 г. Посочил ги е в декларация по чл. 14 ЗМДТ като земя и сграда в к.к. Пампорово с площ 1 283 кв.м., застроена площ 1 204 кв.м. С удостоверение от 14.11.2011 г. на община Чепеларе се установявало, че сградата е завършена в груб строеж според КП по чл. 181, ал. 2 ЗУТ от 10.11.2011 г. По констативен протокол 32/31.01.2020 г. на община Чепеларе имотите били апортирани в Пампорово 2020 ЕООД от Хермес Холидей ООД, като от завършването на сградата в груб строеж на 10.11.2011 г. са изминали повече от две години без да има данни сградата да е въведена в експлоатация или за нея да е издадено разрешение па ползване. Съдът е описал актовете на кмета и на общинския съвет от значение за определяне на размера на ТБО. Съдът е приел, че АУЗ е издаден от компетентен орган, определен по реда на чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, в писмена форма за действителност и с дължимите реквизити. По решителните мотиви на първостепенния съд срокът по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ не е изтекъл, тъй като не е установено надлежно завършването на сградата в груб строеж, доколкото не е съставен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ от общинската администрация. Нормата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ не била приложима за факти и правоотношения, възникнали през 2008 и 2011 г. Жалбоподателят не бил собственик на имотите към 2008 и 2011 г. Първоинстанционното решение е правилно по резултата си. Очевидно като безспорен /арг. чл. 153 ГПК/ съдът не е включил в обхвата на доказване, макар да е предмет на доказване, фактът че адресатът на АУЗ е собственик на недвижими имоти в строителните граници на населено място поземлен имот с идентификатор 80371.244.256 и сграда с идентификатор 80371.244.256.1, за които е отредена обща партида с 7110F7883, като задълженията за ДНИ и за ТБО са определени общо за имотите по партидния номер. С арг. от чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗМДТ собственикът на недвижимите имоти е задължено лице за ДНИ и субект на задължението за ТБО /вж. чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ/. Като регистриран по ТЗ търговец задълженото лице е с качеството предприятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ във вр. с чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството. С новелата на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ е въведено правилото, че за новопостроени сгради или части от сгради данъкът се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. Завършването на сградата или на частта от нея се установява по реда на чл. 15, ал. 3 ЗМДТ /ред. ДВ бр. 104 от 2020 г./ с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията. По изключението на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ данък се дължи и когато сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване, ако са изминали две години от завършването на сградата в груб строеж или една година от съставянето на констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ. Екземпляр от съставения констативния акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ се предоставя на звеното за местни приходи от лицето, упражняващо строителен надзор или техническия ръководител /вж. чл. 15, ал. 6 ЗМДТ/, а завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ. За обстоятелствата по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ се съставя констативен акт от служители на общината /чл. 15, ал. 7 ЗМДТ/. Чрез включването му във фактическите основания за издаване на АУЗ /вж. чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК/ администрацията е въвела твърдение /съобр. и чл. 8, ал. 2 ГПК/ за осъществяване на правнорелевантния факт на построяване на сградата с идентификатор 80371.244.256.1 през 2019 г. Макар при действието на чл. 170, ал. 1 АПК за издателя на акта да е обвързаността за несъмненото установяване на фактическите основания за издаване на акта, ответникът в първоинстанционното производство не е посочил информационни източници за този факт. Фактическите доводи в касационната жалба са основани на познавателна дейност от доказателствени средства за факти от 2011 г., които с арг. от чл. 153 ГПК, чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 170, ал. 1 АПК са извън предмета на доказване. Твърдението за година на построяване 2019 г. /макар и да не е посочен месец на завършване на строежа и на удостоверяване по чл. 15, ал. 3 ЗМДТ/ обслужва тезата за възникнало задължение за ДНИ през 2021 г. в хипотезата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ. Правилата на доказателствената тежест обвързват съда да приеме за ненастъпили правните последици на недоказания факт. В случая недоказан е фактическият състав, пораждащ задължението за ДНИ както в основната хипотеза на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, така и на отклонението по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ. Освен че не е част от фактическите основания на АУЗ, фактът на завършване на строителството на сградата на етап груб строеж през 2011 г., е настъпил преди влизането в сила на 01.01.2019 г. на изменението на ЗМДТ със създаването на чл. 15, ал. 5, което е нормативният източник на задължението за ДНИ за завършени в груб строеж сгради, но невъведени в експлоатация и без издадено разрешение за ползване. Прилагането на закона към настъпили преди влизането му в сила юридически факти /като завършването на и отсъствието на въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване в определен период от време/ и без на нормативния акт да е придадена обратна сила е в противоречие с правилото на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ. В АУЗ не са разграничени публичните задължения за ДНИ според обекта на облагане /а разграничението е дължимо с арг. от чл. 10, ал. 1 ЗМДТ при множество на обектите на облагане/ данъкът е определен общо за имотите от партидата. Затова и по причини у администрацията е неприложима частичната отмяна на АУЗ. Отмяната на административния акт за пълния размер на задължението за ДНИ е в противоречие с процесуалния закон при използвания от издателя на акта правен синкретизъм без нарочни мотиви на съда, но опущението му е неотстранимо и при ново първоинстанционно производство с оглед дължимия краен правен резултат. Без да е установено Пампорово 2020 ЕООД да е собственик на облагаем с ДНИ имот сграда и при общото определяне на задължението за ТБО за двата недвижими имота, с арг. от чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ неправомерно са установени нему задължения за ТБО по общата им партида. Съобразена с материалния закон е отмяната на АУЗ и в тази част от първостепенния съд. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 3850 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение