Решение № 2230 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13505/2012 г.

Решение № 2230 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13505/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Перник против решение № 146/23.10.2012 г., постановено по административно дело № 287/2012 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменена заповед № 5188 от 19.06.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли атакуваният първоинстанционен съдебен акт да бъде отменен и да се остави в сила отменената с него заповед. Ответницата по касация - Роза Лазарова Пашева от гр. Перник не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. В хода на първоинстанционното съдебно-административно производство правилно е установено фактическата обстановка по случая. Роза Лазарова Пашева е подала до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник молба-декларация с вх. № 5188/04.06.2012 г. за отпускане на еднократна помощ за възстановяване на щети от земетресението на 22.05.2012 г. Съставен е протокол от служители в ДСП - Перник, в който е посочено, че във връзка с подадената молба-декларация от Пашева за отпускане на еднократна помощ на основание ПМС № 104 от 30.05.2012 г. е извършена проверка. В протокола има част, определена за мотиви за отказ за еднократна помощ, в която е посочено следното: "ненамерена на адрес". Издадена е заповед № 5188/19.06.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник, в която е посочено, че се издава на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) във връзка с ПМС № 104 от 30 май 2012 г. и въз основа на молба-декларация с вх. № 5188/04.06.2012 г., подадена от Роза Лазарова Пашева, като е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП за инцидентни нужди, по следните мотиви: "Не е осигурен достъп до жилището за установяване на нанесени щети". Заповедта е атакувана от Пашева по административен ред, но жалбата й е отхвърлена с решение № РД01-419/14.08.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Перник, в което е извършено позоваване на горецитираното постановление на Министерския съвет и е посочено, че при посещенията от социални работници на адреса е установено, че не е бил осигурен достъп до жилището за установяване на евентуални щети от земетресението от 22 май 2012 г., обуславящи необходимост от своевременно отпускане на еднократна помощ в размер на 325 лв. на жалбоподателката като пострадала от земетресението на 22.05.2012 г. За да уважи сезиралата го жалба на Роза Лазарова Пашева срещу същата заповед, Пернишкият административен съд е приел, че административният орган е започнал процедура по ЗСП и ППЗСП, но е постановил акта в нарушение на разпоредбата на чл. 27 от правилника. Не е изготвена социална анкета, а даже протоколът от извършената проверка не е посочен в мотивите на заповедта. Помощта е поискана за един адрес, в оспорваната заповед е посочен друг адрес, но в протокола даже не е посочен адреса, на който не е намерена жалбоподателката, което е мотивирало съда да счете, че въобще не са извършвани никакви действия по молба-декларация с вх. № 5188 от 04.06.2012 г. В заповедта липсват изискуемите мотиви за неотпускането на исканата помощ, което е съществено нарушение на административно-производствените правила и води до незаконосъобразност на постановения акт в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. В случая е налице природно бедствие - земетресението, вследствие на което се твърди, че са причинени щети на жалбоподателката. Еднократната помощ за отстраняване на щетите от земетресението е поискана по реда на ПМС № 104 от 30.05.2012 г., поради което в случая е неприложимо производството по ЗСП и ППЗСП, защото не става въпрос за еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСП, което води до извод, че акта е постановен и в противоречие с материалноправните разпоредби, отменително основание по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По съображения в този смисъл съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молба-декларацията на Роза Пашева с указание административният орган да установи щетите. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение е и правилно по своя резултат. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), решаващият съдебен състав е извел обоснован краен извод, че постановеният отказ е незаконосъобразен, защото процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби (отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК), налагащо жалбата да бъде уважена като основателна, а преписката върната на компетентния административен орган за произнасяне съобразно изложените мотиви. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че не е ясно при каква процедура е издаден оспореният административен акт и съответно - какви материалноправни предпоставки са изследвани, за да се постанови отказът за отпускане на поисканата еднократна помощ. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. В конкретния случай е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидими обстоятелства, в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека. Земетресението на 22.05.2012 г. е природно бедствие, което не е могло да бъде предвидено и нарушава естествения ход на процесите по издръжка и задоволяване на нуждите на лицето, кандидатствало за социално подпомагане. При положение, че административният орган е приел подадената от Пашева молба-декларация като такава за отпускане на еднократна помощ на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, то той е следвало при произнасянето си по тази молба да спази предвидената в чл. 26 - 28 от ППЗСП процедура, включително като проведе социална анкета в съответствие с всички изисквания, посочени в приложимите разпоредби на ЗСП и ППЗСП. В случая е безспорно установено, че такава социална анкета не е проведена, поради което административният акт, издаден на основание чл. 16 от ППЗСП се явява постановен в нарушение на административнопроизводствени правила и при неизяснена фактическа обстановка, поради което е и необоснован. В този смисъл, не е ясно как административният орган е направил преценката относно наличието, респективно - липсата на основание за отпускане на исканата помощ. Поради това, че помощта, която се отпуска по реда на чл. 16 от ППЗСП е правна възможност, за административния орган е налице задължение да прецени налице ли са предпоставките на правната норма и основанията за отпускане на помощта, като мотивира своите действия, а в случая липсват данни за извършване на такава преценка. От друга страна, доколкото административният орган се е позовал в процесната заповед и на ПМС № 104 от 30.05.2012 г., то не е спазена и процедурата по това постановление поради липса на преценка за отсъствието на материалноправните предпоставки за отпускане на еднократната помощ по него. В чл. 1, ал. 1 от Постановление № 104 на МС от 30.05.2012 г. за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г. за подпомагане на лицата и/или семействата, пострадали от земетресението на 22 май 2012 г. в областите София и Перник, е предвидено, че Министерският съвет предоставя допълнителни средства в размер на 2 048 800 лв. за изплащане на еднократни помощи за лица и/или семейства, пострадали от земетресението на 22 май 2012 г. в областите София и Перник; в чл. 2 от постановлението е предвидено, че на лицата и/или семействата по чл. 1, ал. 1 може да се предостави еднократна помощ в размер 325 лв., а в чл. 3 е регламентирано, че еднократните помощи се изплащат чрез Агенцията за социално подпомагане въз основа на списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. Във връзка с приложението на ПМС № 104 от 30.05.2012 г. от Агенцията за социално подпомагане са дадени писмени указания до Регионалните дирекции за социално подпомагане - гр. Перник и София - град с писмо изх. 9102/888 от 30.05.2012 г., в които е посочено, че на лицата и семействата може да се изплати еднократна помощ в размер на 325 лв. от дирекциите "Социално подпомагане" на територията на съответната област при наличие на нанесени щети в основното жилище, в което живеят и постоянният адрес е на територията, обслужвана от дирекциите; дадено е указание списъците за подпомогнатите по постановлението да са съгласувани с общинските администрации; предвидено е също за всяка отпускана еднократна помощ, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" да издава административен акт (заповед) на основание чл. 2 от ПМС № 104 от 30.05.2012 г. В указанията е посочено също, че еднократната помощ, отпусната по реда на постановлението, не изчерпва правната възможност за подпомагане на лицата и семействата с еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП. При издаване на обжалваната заповед не само не е спазена процедурата по постановлението, но не е и направена обоснована преценка дали са налице, съответно - дали липсват материалноправните предпоставки по това ПМС. Единственото изискване, посочено в ПМС, е лицата и/или семействата да са пострадали от земетресението на 22.05.2012 г. Липсват допълнителни критерии за това какво се включва в понятието "пострадали от земетресението". Поради това, при произнасянето по искането за отпускане на еднократна помощ на основание постановлението административният орган следва да обоснове отказа си с изведено от приложимите правни норми основание. При положение, че административният орган приеме, че размерът на щетите (тяхната значителност или незначителност) е меродавният критерий за отпускане на помощта, то същият следва да изложи в акта си мотиви кои щети по вид и размер приема за такива, които обосновават наличие на основание за отпускане на помощта по ПМС № 104 от 30.05.2012 г. и защо, а при преценката относно вида и размера на щетите следва да се позове на становище на компетентни за това лица - длъжностни лица, които имат необходимите специални познания (оценители, експерти и други подобни). За отпускането на еднократната помощ по постановлението установеното в ППЗСП (чл. 26 - 28) производство не е задължително, докато еднократната помощ по чл. 16 от ППЗСП се отпуска при условията, по реда и в размер, определени със ЗСП и ППЗСП, т. е. установеното в ППЗСП (чл. 26 - 28) производство е задължително. В процесния случай обаче директорът на ДСП - Перник не е спазил нито реда по ПМС № 104, нито този по ЗСП и ППЗСП (като събере доказателства дали Роза Пашева не е в състояние сама или с помощта на задължените за нейната издръжка лица да отстрани причинените на жилището й щети от земетресението) и е издал отменения от Пернишкия административен съд отказ при неясно каква правна по своята същност процедура. Извън горното, отказът е основан на обстоятелството, че Роза Лазарова Пашева не е била намерена на адреса, респ. не е осигурила достъп до жилището, за да бъдат установени твърдяните от нея вреди на жилището, причинени от земетресението. Като доказателство за посоченото фактическо обстоятелство е изготвен протокол, според който Роза Лазарова Пашева не е била намерена на адреса на 13.06.2012 г. и на 14.06.2012 г. Обстоятелството, че не са посочени часовете, в които социалните работници са посетили адреса, е маловажно. Съществено обаче е това, че помощта е искана за жилище, находящо се на един адрес, а посещенията очевидно са правени (ако са правени ...) на друг адрес. Но дори тези посещения да бяха наистина на адреса на Пашева, в преписката на ДСП няма данни лицето да е било уведомявано за датата и часа, в който социалните работници ще направят оглед на твърдените щети. След като Роза Лазарова Пашева не е била уведомявана за посещенията на социалните работници, оспореният от нея отказ да й бъде отпусната исканата помощ е основан на обстоятелство, което не се дължи на нейно виновно поведение. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При новото произнасяне по молбата-декларация за отпускане на еднократна помощ административният орган трябва ясно и еднозначно да посочи правното основание, въз основа на което се произнася по подадената молба и в съответствие с това да прецени каква е приложимата административнопроизводствена процедура и да я спази, както и да съобрази предвидените в приложимия нормативен акт материалноправни изисквания. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,