Решение № 11168 от 19.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2011 г.

Решение № 11168 от 19.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството по делото е образувано по жалба с вх. № ВАС-19 от 17.08.2011 г. на ЦИК на "Коалиция за България", представлявана от упълномощен представител Маргарита Асенова Стоилова за община Асеновград против решение № 282-ПВР/МИ /неправилно вписано в жалбата с № 282-ПВМ/МИ/ от 15.08.2011 г. на Централната избирателна комисия, което е относно назначаване на Общинска избирателна комисия в община Асеновград, област Пловдив за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове на 23.10.2011 г. Излагат се подробни съображения в жалбата за неправилност на посоченото решение. Жалбоподателят моли настоящата инстанция да го отмени. Централната избирателна комисия, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Претендира потвърждаване на атакувания административен акт. Върховен административен съд, тричленен състав, като взе предвид доводите в жалбата, данните по преписката и мотивите на обжалваното решение, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 282-ПВР/МИ от 15.08.2011 г. Централната избирателна комисия е назначила Общинска избирателна комисия в община Асеновград, област Пловдив в състав от 17 членове, като за председател е избрана Нели Симеонова Пеева, зам. председател - Мая Филипова Краева и секретар: Айтен Сали Селим. С решение № 342-ПВР/МИ от 16.08.2011 г. ЦИК е допуснала поправка на техническа грешка в решение № 282-ПВР/МИ от 15.08.2011 г. като е посочила, че неправилно е бил вписан за член на комисията Гаврил Бялков, а е следвало да бъде Трифон Кумчев. Жалбата е подадена на основание чл. 26, ал. 7, във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 5 от Изборния кодекс и в нея са развити съображения за неправилност на решението на ЦИК по отношение на определените лица в ръководството на ОИК. Обжалваното решение касае назначаване на Общинска избирателна комисия в община Асеновград, област Пловдив за изборите за президент, вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове на 23.10.2011 г. То е мотивирано с представените пълен набор от документи по чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от ИК, Решение № 30/18.07.2011 г. на ЦИК, включително протоколи за проведени консултации. В атакуваното решение е прието, че не е постигнато съгласие между участниците в консултациите по отношение предложенията за заместник-председател и секретар на ОИК община Асеновград. ЦИК е приела, че е налице хипотезата на чл. 30, ал. 4 от ИК, не е постигнато съгласие между представителите на парламентарно представените партии и коалиции от партии и на партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, поради което е назначена ОИК в община Асеновград. Видно от протокол от 25.07.2011 г. на проведените при Кмета на община Асеновград консултации присъствувалите упълномощени представители на парламентарно представените партии и коалиции от партии и на партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент са постигнали съгласие по следните въпроси - членове на ОИК да бъдат 17 на брой и председател да бъде Нели Симеонова Пеева от квотата на ПП "ГЕРБ". Не е постигнато съгласие за заместник-председател и секретар. Протоколът е подписан от всички участвали лица. При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира за установено от правна страна следното: Разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 от ИК регламентират определяне състава на избирателните комисии, като ал. 3 и ал. 4 на чл. 30 от ИК предвиждат консултации при кмета, в резултат на които да бъде определен състава на комисията. В тези текстове избора на ръководни органи не е поставен под специален режим, той е равнозначен на избора на останалите членове на комисията и представлява част от консултациите. В случаите когато не е постигнато съгласие, ЦИК назначава ОИК по направените предложения. Това правомощие е уредено в чл. 30, ал. 9 от ИК и не се съдържа друга по - подробна регламентация. Единствените изисквания, регламентирани по отношение на ръководните органи и състава на ОИК, са залегнали в разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ИК, а именно: представителите на една партия или коалиция от партии не могат да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия; председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии; лицата да са с висше образование, които отговарят на условията - да са български граждани, навършили 21 г. към датата на изборите; нямат друго гражданство; не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Към делото са представени доказателства, че лицата, избрани в ръководните органи на ОИК, включително и секретаря отговарят на изискванията, а именно диплом за завършено висше образование и декларации за изпълнени условия по чл. 4, ал. 1 от ИК. Спазено е и изискването за различно представителство, залегнало в чл. 15, ал. 3 от ИК. При липсата на други регламентирани специални критерии за избор на ръководни органи в състава на ОИК, в правомощията на ЦИК е да назначи членовете на комисиите, включително и ръководните органи. Изпълнена е и препоръката на чл. 16, ал. 4 от ИК за лицата, включени в ръководните органи да са по възможност юристи. В чл. 30, ал. 3 от Избирателния кодекс е предвидено - прилагане на мотивите на участниците в изборите, но те нямат задължителна сила и не обвързват ЦИК да постанови решение в този смисъл. Законодателят говори за препоръчителност и не създава императиви, затова всеки конкретен случай следва да бъде самостоятелно преценен. Централната избирателна комисия, при равни условия на кандидатите, би следвало да реши кой от тях да назначи. Изразените становища имат характер на мнение, а не на съгласие, определящо съдържанието на административния акт. Жалбата е неоснователна, тъй като при постановяване на обжалваното решение Централната избирателна комисия не е допуснала нарушение на Избирателния кодекс. Предвид изложените мотиви, Върховен административен съд, четвърто отделение