Решение № 12955 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4230/2019 г.

Решение № 12955 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4230/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол - град София (ДНСК), подадена чрез старши юрисконсулт Ц. Харалампиева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 38/31.01.2019 г. по административно дело № 661/2018 г. на Административен съд - Враца (АС - Враца). Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, необосновано и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. Счита, че ищецът не е доказал несъмнено, че е претърпял имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, тъй като не е установено безспорно извършването на реално плащане на адвокатските възнаграждения със средства на търговеца. Намира присъждането на законна лихва за неоснователно, поради това, че характерът на претенцията по ЗОДОВ се определя от факта, че произтича от невъзстановени съдебни разноски. Моли за отмяна на съдебното решение и да се отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Ответникът ЕТ "Л. Георгиев"– град Враца в писмен отговор, подаден чрез адв. Е. Михова от АК - Враца, счита съдебното решение за правилно и законосъобразно. Моли да се остави без уважение касационната жалба на ДНСК - София като неоснователна и недоказана и да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Касационният жалбоподател ДНСК, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Михайлова поддържа касационната жалба и моли за отмяна на обжалваното решение, като неправилно, необосновано и вместо него се отхвърли изцяло предявеният иск от ЕТ "Л. Георгиев" по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на АС - Враца ДНСК - гр. София е ОСЪДЕНА да ЗАПЛАТИ на ЕТ "Л. Георгиев" сумата от 2860,00 /две хиляди осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение - НП № Вр-7-ДНСК-44/20.03.2018 г., издадено от Директор Дирекция ОДК при ДНСК гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2018 г. до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева. За да достигне до този правен резултат АС - Враца е приел, че издаденото от Директор Дирекция ОДК при ДНСК, гр. София НП № Вр-7-ДНСК-44/20.03.2018 г., с което на ищеца е била наложена имуществена санкция в размер на 30 000,00 лева за адм. нарушение по чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ е отменено с Решение № 67/20.06.2018 г., постановено по АН дело № 142/2018 г. по описа на РС– Козлодуй, потвърдено от АС - Враца. Намерил е предявеният иск за основателен относно претендираните имуществени вреди вследствие заплатени разноски за адвокатска защита във въззивното и касационно производство по обжалване на НП, като ответникът дължи репарирането им. Преценил е, че общият размер на изплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции АНД № 142/2018 г. на РС – Козлодуй и КАНД № 475/2018 г. по описа на АдмС – Враца, възлиза на 2860,00 лева, какъвто е и размерът на предявената искова претенция. Сметнал е, че върху присъденото обезщетение следва да бъде начислена и законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразното НП – 13.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, съобразно направеното искане от ищеца. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна и счита решението на административния съд за ПРАВИЛНО. Предявеният пред адм. съд иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица от увреждащото действие - чл. 4 ЗОДОВ. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. В случая е безспорно установено, че е налице отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Този акт, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че ищецът не е доказал несъмнено, че е претърпял имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, тъй като не е установено безспорно извършването на реално плащане на адвокатските възнаграждения със средства на търговеца. В съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отменените актове, когато са настъпили в хода на производството по тяхното обжалване. Именно тогава представляват преки и непосредствени вреди, когато са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат – чл. 4 от ЗОДОВ. Доказателство за тяхното настъпване е изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, удостоверяващ възмездността на положения от адвоката труд. Пред РС - Козлодуй и АС - Враца са представени договори за правна защита и съдействие (ДПЗС), с който е установено заплащане от страна на ищеца за осъщественото процесуално представителство. Те кореспондират с извършените правни действия по посочените дела. Доказателствата за заплащането на адвокатските възнаграждения са представени своевременно по АНД № 142/2018 г. на РС – Козлодуй и КАНД № 475/2018 г. по описа на АС – Враца, като платените суми в двете производства от 1430 лева, възлизат общо на 2860,00 лева. Извършеното плащане по тези договори е в хода на делото и за осъществена по него правна защита. С това е доказана наличие на реално причинена вреда от отменения акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Необосновано касаторът оспорва доколко по ДПЗС е налице фактическо, реално плащане. Обосновано и правилно от адм. съд е прието, че отбелязаното заплащане по представените договори за правна защита и съдействие обосновават извод за заплащане на възнагражденията за адвокат за съответните съдебни производства. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е в брой - вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая ищецът основава исковата си претенция на два договора за правна защита и съдействие, които са надлежно съставени по утвърдения образец и своевременно представени в съдебните производство с предмет НП. Необосновано касационният жалбоподател смята присъждането на законна лихва за неоснователно, поради това, че характерът на претенцията по ЗОДОВ произтича от невъзстановени съдебни разноски. Настоящият състав намира за обосновани изводите на съда относно основателността на иска за присъждане на лихва върху главния иск. Според уредбата в процесуалните закони, съдебните разноски, в това число заплатените от страните адвокатски възнаграждения, се възлагат на загубилата делото страна - чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Става дума за парично задължение, което едната страна по спора поема към другата страна. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва. Доколкото направените разходи за адвокат са основателни и доказани в производството по ЗОДОВ и представляват имуществени вреди, върху тях се дължи законова лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51 ЗЗД, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни и доказани претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмяна на наказателното постановление и е присъдил законна лихва е правилно и законосъобразно. С оглед на посоченото решението на административния съд следва да се остави в сила. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждането на разноски- чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 228 АПК. Същите следва да се присъдят в размер на 300,00 /триста/, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 19.03.2019 г. (лист 17). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение