Решение № 14342 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5739/2014 г.

Решение № 14342 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5739/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Аличо" ЕООД, чрез адв. Томова - процесуален представител, срещу решение № 180 от 26.02.2014 г. постановено по адм. дело № 343 по описа за 2013 г. на Административен съд София-област (АССО). Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излага, че основният спор по делото е дали е предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, по отношение на притежавания от дружеството имот, находящ се в село Столник. От 1992 г. имотът не се използва. В него няма ел. захранване и подаване на вода. С молба вх. № 276 от 27.01.2014 г. от дружеството са оспорени редица представени по делото документи. Въпреки това съдът не е изложил конкретни аргументи, защо ги приема и кредитира. От документите не се установява, че точно от имота на дружеството са събирани и извозвани, а в последствие - обезвреждани битови отпадъци. Не става ясно въз основа на кои доказателства съдът е приел, че на около 200 метра от входа на обекта е бил поставен контейнер тип "Бобър". Таксата не е данък. Законодателят е обвързал плащането й с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея се освобождават от заплащане на съответната такса. В решението е споменато, че на "Аличо" ЕООД, с решение № 1250 от 16.12.2010 г. по протокол № 47 на Общинския съвет в град Елин Пелин, е отказано освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци (ТБО). Счита, че посоченото решение е неотносимо, тъй като с акта за установяване на задължение по декларация на дружеството са определени публични задължения за 2011 г. и 2012 г., а 2010 г. не е предмет на обсъждане. За 2011 г. Общинския съвет на град Елин Пелин е отказал освобождаването на "Аличо" ЕООД от заплащането на тези такси с решение № 1402 от 28.04.2011 г. по протокол № 51. Това решение не е връчено на дружеството. Прави искане към съда обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция "Финансово стопански дейности" при община Елин Пелин, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, по съображения подробно изложени в представени по делото писмени бележки. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Аличо" ЕООД против акт за установяване на публично вземане за такса битови отпадъци (АУПВТБО) № 002 от 22.02.2013 г. по декларации по чл. 17 от ЗМДТ № 2306-0119 от 22.12.2003 г., № 0817000118 от 29.06.2010 г. и по чл. 14 ЗМДТ № 0817000821 от 29.06.2010 г., на орган по приходите при община Елин Пелин. За да постанови решението си, съдът е приел, че с декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, вх. № 2306-0119 от 22.12.2003 г., вх. № 0817000118 от 29.06.2010 г. и декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 0817000821 от 29.06.2010 г. "Аличо" ЕООД е декларирало общо двадесет недвижими имота, подробно описани в декларациите. Имотите са посочени и на стр. 1 и 2 от процесния АУПВТБО № 002 от 22.02.2013 г. издаден от старши експерт в "МДТ" при община Елин Пелин, с който по отношение на дружеството са установени задължения за ТБО в общ размер на 8971, 77 лв. за 2011 г. и 2012 г., както следва: за 2011 г.: 4487, 57 лв. главница и 683, 52 лв. лихва, а за 2012 г.: 3624, 42 лв. главница и 176, 48 лв. лихва., подробно описани в приложение № 2 и № 3 в акта. За облагаема основа на имота за 2011 г. и 2012 г. е определена по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2 от ЗМДТ в размер на 690 362, 50 лв. АУПВТБО е обжалван от дружеството по административен ред и мълчаливо потвърден от горестоящия административен орган - директора на дирекция "ФСБ" при община Елин Пелин. Съдът е изложил, че по делото е приета и приложена Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Елин Пелин (НОАМТЦУТОЕП/Наредбата) за периода 2011 г. 2012 г. и приложение № 1 към Наредбата, като размерът на ТБО е определен съгласно чл. 17 от нея. Приел е, въз основа на събраните по делото доказателства: протоколи за установяване завършването и заплащането на действително извършване работи, месечни констативни протоколи, фактури, пътни листи с описани маршрути и дейности, приемателен протокол за получени съдове за отпадъци, споразумение за експлоатация на регионално депо за обезвреждане на битови отпадъци, месечни актове за депонирани битови отпадъци, включително констатациите в приетото и неоспорено заключение по съдебно-икономическата експертиза, че процесните имоти на оспорващия са включени в районите, за които община Елин Пелин извършва услугите по чл. 62 от ЗМДТ, като по отношение на тях в процесните периоди е била налице реално предоставена услуга по всеки от компонентите в цитираната разпоредба. Не е кредитирал направеното от жалбоподателя оспорване на представените и приети по делото писмени доказателства съобразно молба вх. № 276 от 27.01.2014 г. Счел е, че писмените доказателства са относими и ги е ценил в съвкупност с целия доказателствен материал. Приел е за ирелевантно за дължимостта на таксата обстоятелството дали в процесния имот е развивана производствена дейност или не. Посочил е, че по отношение на услугите по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, е без значение дали недвижимият имот се ползва или не и дали генерира отпадъци. Изложил е, че по делото не са събрани доказателства дружеството да е освободено от заплащане на ТБО за процесните имоти и периоди по реда на чл. 19, ал. 1 от НОАМТЦУТОЕП. От дружеството е подадена декларация вх. № Д-121-1 от 15.12.2010 г. за освобождаване от ТБО за следващата година, като Общински съвет - Елин Пелин е приел решение № 1250 от 16.12.2010 г., с което е отказал на "Аличо" ЕООД да бъде освободено от заплащане на ТБО за 2011 г. за имот по декларация вх. № 2306-0119 от 22.12.2003 г. Решението е правилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Безспорно "Аличо" ЕООД, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в подадени от дружеството декларации. Налице са заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ - № 582 от 06.10.2010 г. и № 631 от 20.09.2011 г. на кмета на община Елин Пелин, в които са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Декларираният имот, за който ТБО е начислена, попада в териториалния обхват на определените със заповедта райони. Видно от т. 11 от заповедите, с. Столник е сред населените места, в които е предвидено да се извършват дейностите по събиране на битови отпадъци и транспорт, депониране на битови отпадъци, почистване на улици и площади, поддръжка на зелени площи и паркове, почистване на регламентирани сметища, осигуряване на съдове за отпадъци. Размерът на ТБО за имота на дружеството за 2011 г. от общо 6.5 промила е определен в съответствие с решение № 280 от 26.11.2009 г. по протокол № 33 на Общинския съвет - Елин Пелин, на основание чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, като в решението е посочен размерът на ТБО за всяка от предоставяните услуги. За 2012 г. размерът на ТБО е определен в съответствие с решение № 79 от 22.12.2011 г. по протокол № 3 на Общинския съвет - Елин Пелин и е 5, 25 промила. Таксата е определена върху данъчната оценка на имота, в съответствие с чл. 17, т. 2 от НОАМТЦУТОЕП и по правилата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Видно от АУПВТБО, са установени задължения и за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Дружеството не е освободено от заплащане на ТБО по реда уреден в Наредбата на Общински съвет - Елин Пелин. По подадената от него декларация с вх. № 08-4486 от 24.11.2010 г. за освобождаване от такса битови отпадъци за 2011 г. за процесния имот, е прието решение № 1250 по протокол № 47 от заседание на Общински съвет - Елин Пелин от 16.12.2010 г., дружеството да не бъде освободено от заплащане на такса битови отпадъци. Решението на общинския съвет е взето на основание чл. 19, ал. 4 от НОАМТЦУТОЕП. Липсват данни то да е било обжалвано от дружеството, а в настоящето производство не може да се извършва инцидентен съдебен контрол за законосъобразността му. Не са представени доказателства за подадена от дружеството декларация за освобождаване от ТБО за 2012 г. Според "Аличо" ЕООД незаконосъобразността на АУПВТБО, съответно - на обжалваното решение се основава на това, че ТБО не се дължи, тъй като процесният имот, не е бил ползван през спорния период, не е генерирал отпадъци и по отношение на него не са ползвани услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Наред с това се твърди, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна. Във връзка с тези възражения, следва да се посочи, че неосвобождаването от ТБО за 2011 г., съответно - неподаването на декларация за 2012 г. има за правни последици дължимост на таксата при наличието на посочените в закона предпоставки. За да е дължима таксата за битови отпадъци и за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ е необходимо, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В настоящия случай, първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е доказано фактическото престиране на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По делото е представен договор от 10.11.2003 г., сключен между община Елин Пелин - възложител и "АЕС-Х" ООД - изпълнител, за срок от 10 години. Представен е и анекс към договора от 29.12.2003 г., видно от който изпълнителят е приел да извършва срещу възнаграждение сметопочистване, сметоизвозване, озеленяване, поддържане на чистотата на публичните територии и снегопочистване в населените места, вилните зони и строителните полигони в община Елин Пелин. За доказване на реалното предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, по делото са представени пътни листа, с които се установява, че всеки месец от процесния период, през определени интервали от време автомобили на "АЕС-Х" ООД са пътували от гр. Елин Пелин до с. Столник, в определен часови интервал с тях е осъществявана дейност по сметосъбиране, след което автомобилите са пътували до сметището и са се завръщали в базата. Представени са и месечни констативни протоколи за процесния период, за дейността сметоизвозване, ръчно снегопочистване, ръчно метене и поддържане на общински терени на територията на община Елин Пелин - с. Столник, с които се удостоверява броя кофите и контейнерите от които е извършвано сметопочистване и честотата, с която е извършвано всеки месец. Чрез пътните листа и месечните констативни протоколи се установява осъществяването на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поради което твърдението на жалбоподателя, изложено в молба от 27.01.2014 г., че пътните листа са неотносими към правния спор не може да бъде споделено. Извършването на отразените в протоколите дейности е удостоверено от служител на възложителя, за което е положен подпис в графа "подпис инспекторат", неоспорен в хода на първоинстанционното производство. Поради това твърдението, че месечните констативни протоколи не представляват частни писмени документи, тъй като не са посочени техните издадели, не може да бъде споделено. Досежно предоставянето на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, по делото е представен протокол подписан от служители на община Елин Пелин - възложител и "Боби 66" ООД - с. Столник - изпълнител, от който се установява, че към 08.05.2012 г. са извършени и подлежат на заплащане следните видове работи: почистване на нерегламентирани сметища и улици от наноси и транспорт на битови отпадъци, както и фактура издадена от "Боби 66" ООД за дължимите от общината суми по посочения протокол. Представен е акт за разчистване, товарене и извозване на отпадъци от нерегламентирани сметища от м. април 2011 г., подписан между представител на община Елин Пелин и "АЕС-Х" ООД, както и издадена от дружеството фактура за заплащането на дейностите по акта. При липса на оспорване на положените в акта и протокола подписи, твърдението направено от жалбоподателя, че те не могат да се приемат за частни писмени документи, не може да бъде споделено. За установяване реалното предоставяне на посочената услуга, по делото са представени докладни записки и сключени въз основа на тях граждански договори от 11.03.2011 г., 06.02.2012 г., 05.03.2012 г. и 02.01.2013 г. за снегопочистване на уличната мрежа в с. Столник. Услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните сгради, изградени на територията й. Паради това е без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци. Предвид всичко по-горе изложено настоящият състав намира, че в оспореното решение правилно е прието, че посочените две услуги реално са предоставяни от общината и дружеството дължи заплащане на установените в АУПВТБО такси за посочените услуги. Липсата на подробно обсъждане на представените по делото доказателства, установяващи реалното извършване на услугите, не се е отразила на законосъобразността на решението. Що се отнася до услугата по "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци", по делото не се спори, че е налице депо, което се ползва от жителите на общината. Това се потвърждава от споразумение от 03.10.2005 г. между община Горна Малина и община Елин Пелин, допълнително споразумение към него от 11.12.2008 г., месечни констативни актове за депонираните битови отпадъци на община Елин Пелин, фактури и преводни нареждания. Неоснователно е изложеното от жалбоподателя твърдение за неотносимост на посочените документи към предмета на делото. Ето защо, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че АУПВТБО е законосъобразен и в посочената част. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно, но по делото не са представени доказателства за реално направени такива в хода на настоящето производство. Не е представен и списък с разноските по чл. 80 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Направените такива в хода на първоинстанционното производство са присъдени с обжалваното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение