Решение № 178 от 21.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 192/2009 г.

Решение № 178 от 21.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 192/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. ф. гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд № 78 от 7.11.2008 г., по гр. д. № 1543/2007 г., с което е оставено в сила решение № 52 от 15.03.2007 г. по гр. д. № 1226/2007 г. и е отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност, предявеният от касатора срещу Д. Г. П. иск с правно основание чл. 91 ЗЗ (отм.) за сумата 3 479.11 лв., както и обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 186.53 лв. С определение № 301 от 5.06.2009 г., постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на горепосочения съдебен акт на въззивния съд, като е прието, че по обусловилия крайния изход от делото въпрос на материалното право - за момента на изискуемост на вземането на ГФ, заявено по реда на чл. 91 ЗЗ (отм.) и за началния момент на погасителната давност за упражняване регресното право на последния съществува противоречие в практиката на съдилищата по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, индиция за което са приложените по делото решение № 117/1962 г. по гр. д. № 89/62 г. на ОСГК и решение № 449/2002 г., по гр. д. № 1785/2001 г. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, основание за касация по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора, доколкото правото на иск спрямо регресно задълженото лице възниква с факта на плащане обезщетение на увредения от деликвента, то началният момент на изискуемост на вземането по чл. 45 ЗЗД и по чл. 91 ЗЗ (отм.) е различен, поради което е различно и началото на давностния срок по чл. 110 ЗЗД. Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е възприел за основателно направеното от ответника правопогасяващо възражение за давност, поради което е счел, че макар и осъществени елементите от фактическия състав на чл. 91 ЗЗ (отм.), във вр. с чл. 88, т. 1, б. "б" ЗЗ (отм.), то ищецът не е могъл успешно да упражни регресното си право спрямо деликвента за причинения в резултат на предизвикано от виновното му поведение, като неправоспособен за конкретната категория МПС водач на мотоциклет "К", ПТП. Въззивната инстанция е споделила като законосъобразни решаващите изводи на първоинстанционния съд, че доколкото суброгационното право на Г. ф., възникнало по силата на закона не е самостоятелно негово право срещу виновния причинител на ПТП, отговорността на който не е била покрита със застраховка "Гражданска отговорност", а е чуждо право - право на увреденото трето лице, което преминава в патримониума на суброгиращия се във вида, в който е съществувало до момента, то длъжникът запазва всичките си възражения, които е могъл да предяви срещу последния, вкл. и възражението за изтекла до момента погасителна давност, поради което то му е противопоставимо. С оглед приетата неоснователност на главния иск по чл. 91, ал. 1 ЗЗ (отм.), като неоснователен е отхвърлен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касатора за допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон - чл. 91, ал. 1 ЗЗ (отм.), във вр. с във вр. с чл. 88, т. 1, б. "б" ЗЗ (отм.) и чл. 110 ЗЗД. Последователно в практиката си ВКС е поддържал становището, че двата правни режима, този за отговорността на застрахователя по чл. 407 ТЗ (отм.) и този за отговорността по чл. 88 ЗЗ (отм.) на специално създадения от законодателя, за да обезщети третото увредено лице при отсъствие на сключена в момента на непозволеното увреждане от деликвента - собственик или водач на МПС застраховка "Гражданска отговорност", Г. ф. са сходни, както по реда за реализиране гражданската отговорност за вреди, така и по обема на тази отговорност. Следователно предоставеното от закона - чл. 91, ал. 1 ЗЗ (отм.) право на Г. ф. да иска от деликвента, обезщетението което е платил на увреденото лице в резултат на виновно предизвикано от първия ПТП и да встъпи във всички права, които то има срещу прекия причинител на щета е аналогично по съдържание и правна характеристика със суброгационно право на застрахователя, изплатил обезщетение на правоимащия въз основа на съществуващата застраховка "Гражданска отговорност"- арг. от чл. 402 ТЗ (отм.). Поради това и в случая приложение намира възприетото в трайната практика на ВКС разбиране, застъпено и в т. 14 на ППВС № 7/77 г., чието действие не е отменено, че щом основанието за регресните суброгационни искове, които застрахователят предявява възниква от друг спрямо застрахователното правоотношение, фактически състав, в който като елемент се включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не само различна по продължителност, спрямо специалната застрахователна давност, погасителна давност, но е различен и началният и момент, който не е от настъпване на застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното обезщетение, респ. на приравненото на него такова, платимо от Г. фон. Затова, като не е съобразил горното СГС е постановил неправилно въззивно решение, което следва да бъде отменено, като на осн. чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови друго, с което предявеният иск, основан на чл. 91, ал. 1 ЗЗ (отм.) бъде уважен в размер на исковата сума. В случая е безспорно обстоятелството, че на осн. чл. 88, т. 1, б. "б" Закон за застраховането (отм.) ищецът Г. ф. е изплатил с платежно нареждане от 26.04.2002 г. по образувана преписка по щета № 492/98 г. сумата 3 479.11 лв., представляваща стойността на причинени в резултат на настъпило по вина на ответника Д. Г. П. на 21.08.1998 г. в гр. Н. к. к. "С" ПТП на собственика на л.а. "Рено-25", с рег. № А* Т. М. С. имуществени вреди. Следователно предявявайки исковата си претенция по чл. 91, ал. 1 ЗЗ (отм.) на 23. 01.2007 г., Гаранционният ф. е упражнил предоставеното му от закона суброгационно право в рамките на установения в чл. 110 ЗЗД давностен срок, поради което правопогасяващото възражение на ответника за изтекла давност се явява неоснователно. С оглед изхода на спора по главния иск, следва да бъде приета за основателна и исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но за периода 26.05.2006 г. - 23.01.2007 г. Обстоятелството, че отправената от ищеца покана за възстановяване на изплатената като обезщетение на третото лице, имуществото, на което е било увредено от процесното ПТП е редовно получена от деликвента- ответник на 26.05.2006 г., обосновава правен извод, че дължимото от последния обезщетение за забава е до размера на сумата 303.07 лв., съгласно общото законово правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В съответствие със заявеното в срок искане, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него, съразмерно уважената част на исковите претенции, деловодни разноски, възлизащи общо на сумата 660.25 лв., при определено юрисконсултско възнаграждение от 500 лв. за всички инстанции. Водим от изложените съображения и на осн. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия