Решение № 1494 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10217/2010 г.

ВАСIII отделение01.02.2011 г.докладчик т Веселина Кълова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Димитър Романов Кирилов от София, срещу мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по негово заявление с рег. № 19852/04.06.2010 г. на СДВР, за прекратяване на служебното му правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Мотиви

Решение № 1494 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10217/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба на Димитър Романов Кирилов от София, срещу мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по искане за прекратяване на служебното му правоотношение по собствено желание по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР Ответната страна министъра на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Жалбоподателят е подал заявление № 19852/04.06.2010 г. до министъра на вътрешните работи, с искане да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР по собствено желание на осн. чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР. На същата дата е поставена резолюция "съгласен" от комисар Василев. Жалбоподателят твърди, че е изтекъл месечния срок, в който е следвало да се издаде заповед от министъра, поради което обжалва мълчаливия отказ с искане да бъде обявен за нищожен. Видно от приложените по делото писмени доказателства в рамките на месечния срок от подаване на заявлението на жалбоподателя в СДВР е било получено писмо от следовател С. Русева, с искане за преустановяване достъпа на жалбоподателя до материали съдържащи класифицирана информация, поради образувано досъдебно производство в Следствен отдел на СГП с № 24-П/2009 г. на престъпление по чл. 357, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК срещу него. Последвало е изготвянето на Предложение от зам. директор на СДВР до министъра на вътрешните работи, с искане за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя с вх. № 13480/25.06.2010 г. Министърът на вътрешните работи издал Заповед рег. № К-7795/28.06.2010 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 4 ЗМВР. На същата няма данни да е била връчена на жалбоподателя срещу подпис, съгласно изискванията на чл. 243, ал. 1 ППЗМВР. С оглед така изяснената фактическа обстановка, жалбата е неоснователна. Към датата на подаденото заявление от жалбоподателя с искане за прекратяване на служебните му правоотношения по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР е в сила ал. 5 на чл. 230 ЗМВР, която гласи: "При образувано дисциплинарно производство служебното правоотношение не може да се прекрати на осн. чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР". В рамките на месечния срок, в който министъра като адм. орган е следвало да издаде заповедта вече е налице образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 4 ЗМВР срещу жалбоподателя, с цитираната Заповед рег. № К-7795/28.06.2010 г. Няма данни същата да е била връчена на жалбоподателя, но по този факт може да се прави възражение едва след приключване на предварителното производство. В настоящия случай съгласно чл. 243, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 2 - 10 ЗМВР започва с издаване на заповедта за неговото образуване. От това следва, че наличието на мълчалив отказ от страна на министъра не е незаконосъобразен, а още по-малко нищожен, тъй като именно той е компетентния адм. орган, който следва да се произнесе по заявлението на жалбоподателя за прекратяване на служебното му правоотношение по собствено желание. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение

Цитирани разпоредби

1