Решение № 14164 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 931/2016 г.

Решение № 14164 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 931/2016 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на "Огоста"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. М., бул. "Трети март" № 74, представлявано от изп. директор М. П., срещу решение № 654 от 04.12.2015 г., постановено по адм. дело № 581/2015 г. по описа на Административен съд М., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 711/22.08.2014 г. на орган по приходите/ старши експерт "Местни приходи" в отдел "Местни приходи"/ в О. М., потвърден с решение № 9/31.10.2014 г. на началник отдел "Местни приходи" при община М. Касаторът оспорва решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по съображения подробно изложени в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено, а спорът - решен по същество. Ответникът - началникът на отдел "Местни приходи" при община М. - не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура - излага мотивирано становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение Административен съд - М. е отхвърлил жалбата на "Огоста"АД против АУЗД № 711/22.08.2014 г. на орган по приходите в О. М., потвърден с решение № 9/31.10.2014 г. на началник отдел "Местни приходи" при община М., с който е установен размерът на задълженията и лихвите към тях изчислени към 22.08.2014 г. за ТБО, за 2010 г. в размер на 6798,88 лева, върху отчетната стойност на недвижимия имот, находящ се в гр. М., ул. "Г. М."...., собственост на дружеството. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният АУЗД е законосъобразен - издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел още, че издаденият административен акт не противоречи на влязлото в сила съдебно решение, тъй като предмет на развилото се съдебно производство е друг акт, без значение, че установените задължения са за същия период и за същия имот. Силата на пресъдено нещо е валидна единствено за съдебното решение и обхваща предмета на това решение, който в случая е АУЗД№ 19/15.01.2013 г. на орган по приходите в община М.. Този акт е различен от оспорения пред първоинстанционния съд и предмет на производството пред АС - М., а именно АУЗД№ 711/22.08.2014 г. на орган по приходите при община М.. Така мотивиран АС- М. е отхвърли жалбата. Решението е неправилно. Съгласно нормата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК, ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Това действие се поражда от разпоредителната част на съдебния акт, която е обективирана в диспозитива. Според чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актовете на административния орган, постановени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. В случая законосъобразността на определените с АУЗД № 19 от 15.01.2013 г. задължения за ТБО и лихви за периода 01.01.2008 г . - 31.12.2010 г., за притежавания от "Огоста" АД недвижим имот с партиден № М 050433 е била проверена със съдебно решение № 5605 от 24.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9633 по описа за 2013 г. на ВАС, което е влязло в сила. С оглед гореизложеното, както административният орган, така и съдът, са обвързани от констатацията, направена в диспозитива на решението, относно недължимост на ТБО и лихви от дружеството, включително за периода 01.01.2010 г . - 31.12.2010 г. Така постановеното съдебно решение не може да бъде игнорирано от административния орган издал втория АУЗД. Това следва от възприетия принцип за стабилитет на влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това постановеният от административния орган втори АУЗД № 711 от 22.08.2014 г., с който отново е решен въпросът за задълженията на дружеството за ТБО, за същия имот и период, е нищожно, като постановено в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, с което въпросът за дължимостта им е вече разрешен. Преценката на органа за извършване услугите по чл. 62 ЗМДТ, съответно - за дължимост на определените с АУЗД № 711 от 22.08.2014 г. суми за ТБО за 2010 г., е ирелевантна за силата на пресъдено нещо и за задължителното, по силата на закона - чл. 177, ал. 1 АПК, действие на влязлото в сила съдебно решение. Съществуването на фактическите обстоятелства, довело до установяване на задължения на дружеството за ТБО, е следвало да бъде установено във вече приключилото съдебно производство по издадения предходен АУЗД. Като не е достигнал до извод за нищожност на втория АУЗД, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което оспореният АУЗД бъде обявен за нищожен. В същия смисъл е и Решение № 13114/04.12.2015 г. по адм. дело № 1938/2015 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение. При това положение Административен съд - М. неправилно е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел, че оспореният АУЗД е законосъобразен. С оглед изхода на спора основателна и доказана е претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски. Ето защо ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на дружеството сумата от 75 лева, представляваща платена държавна такса за двете инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК Върховният административен съд