Решение № 8837 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2016 г.

Решение № 8837 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по касационната жалба на С. К. К. против решение № 103 от 15.01.2016 г., постановено по адм. д. № 1723 по описа за 2015 г. на Административен съд - П. в отхвърлителната и прекратителната му част. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - О. С. оспорва основателността на касационната жалба. Ответникът - Общински съвет С. изразява становище за неоснователност на жалбата. От същата страна е постъпила частна жалба срещу определение № 345 от 24.02.2016 г., постановено по адм. д. № 1723/2015 г., с което е отхвърлено искането за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Решението на АС - П. е валидно, допустимо, но е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. С обжалваното решение АС - П. е отхвърлил предявения от С. К. К. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против О. П. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 36400 лв., претендирани под формата на преки вреди и пропуснати ползи, оставил е без разглеждане иска насочен против Общински съвет С. и е отхвърлил искането на Общински съвет С. за присъждане на разноски в полза на община С.. С писмена молба Общински съвет - С. е поискал изменение на решението в частта за разноските, с определение № 24.02.2016 г. същата е отхвърлена а срещу определението е подадена частна жалба. В правните си изводи съдът е посочил, че искът срещу О. С. е неоснователен, тъй като за да е налице основание по чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявен иск трябва да са налице няколко кумулативно дадени от законодателя в чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ условия: вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от твърдяното бездействие или действие което следва безспорно да е установено по делото. В конкретният случай не се сочат, съответно и липсват незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица при О. С., следователно липсва първият основен елемент от фактическия състав на отговорността на ЮЛ на самостоятелно основание. Изложение са мотиви, че изпратената до ОбС докладна записка от страна на Кмета на община няма самостоятелен характер и не може да бъде приравнено на акт, действие или бездействие, впрочем компетентният орган, който следва да вземе решение в конкретният случай е именно ОбС. П. е, че що се отнася до решението на ОбС - С., което ищецът сочи като незаконосъобразен акт, от който да са настъпили вредите, действително същото е отменено /в т. 2 и т. 3/ със съдебно решение по адм. д. № 1743 от 2014 г. по описа на Административен съд - П. /първата сочена от ищеца отмяна - представено съдебно решение на л. 10 и сл. от делото, е безпредметно да бъде обсъждана, тъй като при направена служебна справка в деловодната система на Административен съд - П. се установява, че същата е част от единното производство по оспорване на решението, независимо от развитието на процеса в няколко различни съдилища/. Според съда липсва каквато и да е причинна връзка между отменения акт и твърдените за настъпили вследствие отмяната за ищеца вреди. Последният основава искането си, като излага съображения, че поради невъзстановяването на конкретен земеделски имот претърпял вреди и пропуснал ползи. Не е спорно обаче и е видно от доказателствата по делото, че въпросният имот не подлежи на възстановяване в стари реални граници, поради което и именно ищецът е в производство по обезщетяване по § 27 от ЗСПЗЗ. Без значение в случая е изтъкваното от ищеца решение на ОСЗ, НА, в който имотът е посочен като предмет на делба /?!/, независимо от неприключилото производство по реституция и т. н. Това, че имотът не подлежи на възстановяване в стари реални граници, но и самото съдържание на отменения акт, изключват напълно и правят невъзможен извода за наличие на причинна връзка между отменения акт и твърдените от ищеца вреди, съобразно изложените в исковата молба и многобройните уточнения, възражения и т. н., факти. Поради това в тази част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. За тези свои правни изводи съдът на първо място не е посочил на какви фактически обстоятелства се основава исковата претенция, какви доказателства ги подкрепят и кои факти съдът приема за недоказани. Изложеното тълкуване на приложимата правна норма на чл. 1, ал. 1, както и тази на чл. 4 ЗОДОВ е безспорно и непротиворечиво, но в решението липсват мотиви относно релевантните за спора факти, по отношение на които да се приложи материалната правна норма.. Съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В обжалваното решение, освен правните изводи останалите императивно изискуеми реквизити липсват. По тази причина настоящата съдебна инстнация намира, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи - касационни основания за отмяна на решението. На осн. чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане и постановяване на съдебен акт, отговарящ като съдържание на на изискванията на чл. 236 ГПК. Подадената частна жалба против определение № 345 от 24.02.2016 г., постановено по адм. д. № 1723/2015 г. е неоснователна, а обжалваното определение е правилно. Правилни са изводите на съда, че с оглед нормата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ Общински съвет - С. няма право на разноски в това производство. Нормите на ЗОДОВ, уреждащи отговорността за разноски на страните в производството имат специален характер. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Следователно при прекратяване на делото отговорността на ищеца спрямо ответника възниква само ако прекратяването се дължи на оттегляне или отказ от иска. Ответник, спрямо когото делото е прекратено на друго основание няма право да търси разноски. С оглед на горното определението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд