Решение № 13976 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7819/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Товетекс" ЕООД, подадена чрез адв. Жеков, срещу решение 5594/17.05.2024 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 6593/2023 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че необосновано съдът е приел, че не следва да се признае правото на данъчен кредит, тъй като доставчиците не са представили доказателства за произхода на стоките, начина на извършване на доставките, материалната и кадровата им обезпеченост. Сочи, че получените стоки са пряко свързани с извършваната от дружеството икономическа дейност и за всички доставки са представени фактури, приемо-предавателни протоколи и платежни документи. Иска отмяна на решението и отмяна на РА. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Попова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е основателна. С оспореното решение АС София-град е отхвърлил жалбата на Товетекс" ЕООД против ревизионен акт /РА/ Р-22221022003408-091-001/16.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, поправен с ревизионен акт за поправка П-22221023040698-003-001/28.02.2023 г., потвърден с решение 650/19.05.2023 г. на директорa на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 12.2016 г. до м. 07.2018 г. включително, в общ размер на 25 470,10 лв. по фактури, издадени от ВРС Интернешанал ЕООД, Интеграл Инвестмънт ЕООД, Имо ВРС ЕООД, Беа Вижън ЕООД и Бюти Съплай ЕООД, както и не е призната извършена корекция във връзка с издадено кредитно известие към Беа Вижън ЕООД през м. 04.2017 г. В резултат на изложеното с оспорения РА, поправен с ревизионен акт за поправка са установени задължения по ЗДДС в размер на 22 473,44 лв., както и лихви за забава в размер на 11 222,19 лв. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От правна страна съдът е обосновал извод, че не са налице достатъчно убедителни данни, че фактурираните доставки към Товетекс" ЕООД са реално извършени, в т.ч. не са представени доказателства за предаване на стоките, техният произход, не е доказано плащането на стойността на фактурите, както и последващата реализация на стоките. Тези изводи са подкрепени и от заключението на приетата по делото ССчЕ, в което се съдържат констатации, че от дружеството не е водена аналитична отчетност на закупените и продадени стоки, както и заприхождаване и извеждане от склад на материални ценности, поради което не е възможно да се установи твърдяното от жалбоподателя влагане на същите в производството като краен продукт на шивашката промишленост. Достигайки до тези изводи със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените доказателства - фактури, приемо-предавателни протоколи, фискални бонове, счетоводни документи и доказателства за влагане на получените стоки в икономическата дейност на дружеството, както и основателно в касационната жалба се сочи, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по всички фактури, издадени от ВРС Интернешанал ЕООД, Интеграл Инвестмънт ЕООД, Имо ВРС ЕООД, Беа Вижън ЕООД и Бюти Съплай ЕООД. Още в хода на ревизията касаторът е представил достатъчно убедителни доказателства, съпътстващи процесните фактури, от които може да бъде установен видът и количеството на стоките, предаването им и влагането им в икономическата дейност на дружеството. Налице са и данни, че към процесните периоди на издаване на фактурите всички доставчици са разполагали с нает квалифициран персонал, както и последните са били регистрирани по ЗДДС лица. Съществува пълна логическа последователност по дати и количество получени стоки във всички представени документи. В подкрепа на тези изводи следва да се посочи, че всички фактурирани стоки /плат-подлепващ, памучен, хастар, кашони, копчета, различни видове опаковки/ са пряко свързани с основната дейност на Товетекс" ЕООД - търговия с конфекция, специализирани и униформени облекла, като са налице убедителни доказателства за влагането на процесните стоки в последващи облагаеми доставки. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите, които са възприети и от решаващия първоинстанционен състав по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки, са свързани с недоказване на произхода на стоките, неоткриване на доставчиците на декларираните от тях адреси, непредставяне на доказателства от тяхна страна и констатирана свързаност между Интеграл Инвестмънт ЕООД и Беа Вижън ЕООД и между ВРС Интернешанал ЕООД и Имо ВРС ЕООД. Другият аргумент за липса на реалност на фактурираните стоки е, че от начина на водене на счетоводство от дружеството, не може да се проследи стоковия поток, поради което влагането им в икономическата дейност на дружеството се явява недоказано. Въз основа на изложеното е изведен извод, че се касае за използване на фактури с невярно съдържание, което може да се счита за част от данъчна измама. Това заключение обаче не се основава на конкретни доказателства, а само на догадки и предположения, като същите противоречат както на фактическата обстановка, която се установява по делото, така и на практиката на СЕС по сходни казуси. В случая относими са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според които не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици, а само догадки, че използването на фактури с невярно съдържание може да се счита за част от данъчна измама. Липсват доказателства обаче, че процесните фактури не отразяват реални стопански операции. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, индивидуализиращи вида, количеството и цената на фактурираните стоки и доказващи прехвърлянето на собствеността между контрагентите. Представени са доказателства и за осчетоводяването на процесните стоки в счетоводството на касатора, както и за влагането им в икономическата дейност на дружеството. Фактурите са надлежно осчетоводени, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и всички доставчици са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното изводите за липса на реалност на доставките на стоки по всички фактури, издадени от ВРС Интернешанал ЕООД, Интеграл Инвестмънт ЕООД, Имо ВРС ЕООД, Беа Вижън ЕООД и Бюти Съплай ЕООД се опровергават от представените пред първоинстанционния съд доказателства, а твърдяната липса на доказателства за произхода на стоките и тяхното транспортиране, не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит. Въз основа на горното се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което РА да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени претендираните разноски за двете инстанции в общ размер на 6357 лв., от които 5000 лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции, разноски за държавни такси в размер на 50 лв. пред АССГ и в размер на 494 лв. за касационната инстанция и депозит за вещо лице в размер на 813 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,