Решение № 155 от 9.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6303/2007 г.

Решение № 155 от 9.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6303/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби на "П" Е. и на Д. предприятие "Р" срещу решение № 105 от 7.06.2007 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, постановено по т. д. № 517 от 2007 г. Д. "Р" обжалва решението на САС в частта, с която e оставено в сила решение от 16.01.2007 г. на Софийския градски съд по т. д. № 1* от 2002 г. в частта за уважаване на предявения от "П" Е. срещу Д. "РВД" иск с правно основание чл. 57, ал. 1 от ЗС за сумата 599 039,35 лв., представляваща разходи за отопление и електроенергия, свързани с ползването на недвижим имот по договор за учредяване право на ползване, сключени на 18.06.1997 г. и на 17.04.1998 г. с нотариални актове № 1* том LXXIV по нот.д. № 1* от 18.06.1997 г. и № 24, том XIV по нот.д. № 3* от 17.04.1998 г., дължими за периода от м.09.2000 г. до м.06.2002 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2002 г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата 319 372,49 лв., представляваща разходи, свързани с туристическо обслужване, описани в заключение на вещо лице Ц. от 3.02.2002 г., дължими за периода от м.09.2000 г. до м.06.2002 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2002 г. до окончателното й изплащане. В жалбата се твърди, че решението на САС в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В него въззивният съд въобще не обсъдил направеното от касатора възражение, че с исковата молба не е бил предявен иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и не е посочил на какво основание присъжда сумата 319 372,49 лв.- като разноски по чл. 57, ал. 1 от ЗС или като дължими суми за неоснователно обогатяване на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Делото останало неизяснено относно задълженията на ползувателя за разходите за ползване на вещта, което налагало провеждането на нови съдебно-технически експертизи. Неоснователно били присъдени разноски за поддържане на имота върху части от хотела, върху които не било учредено право на ползване, като ресторант, сладкарница, централно фоайе, зала за конференции, спортно-възстановителен комплекс и медицински център, гараж и др., с които ползувателят нямал нищо общо. Неправилно в случая бил приложен чл. 38 от ЗС, като било прието, че горепосочените обекти са общи части на сградата. Ако изобщо се дължали разноските за ток, отопление и вода, то ползувателят дължал такива разноски само за отдадените за ползване хотелски стаи, посочени в нотариалните договори. Според този касатор, не се дължали разходи за консумативи и малотрайни и малоценни материали като облекла и обувки на персонала на хотела, рекламни материали, паспорти и визитки на хотела, инвентар на бара и ресторанта на хотела, нощувки на строителен персонал, новогодишни програми, вестници, канцеларски материали и други. Всички тези възражения на касатора не били коментирани от въззивния съд и в решението му липсвали мотиви защо не ги приема. Неправилен бил и избраният от съда критерий за разпределение на разходите на база посещаемост на хотела от служители на Д. "РВД", тъй като той нямал нищо общо с разноските, свързани с ползването на вещта, върху която било учредено право на ползване. Разпределението на разноските следвало да се направи на база на действително сторените такива разноски, като ищецът е следвало да докаже колко електроенергия и разходи за отопление са изразходвани за предоставените за ползване хотелски етажи. Освен това, неправилно бил изтълкуван договора за предоставяне право на ползване в частта, в която е договорено безплатно хотелско обслужване и заплащане на туристическа услуга нощувка, без да се вземат предвид съдържащите се в П. за вътрешния ред клаузи за безплатни или намалени туристически услуги. Неправилно съдът приел и че е неоснователно възражението на този касатор за нищожност на договора за учредяване на право на ползване. Въпреки искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 152 от ГПК да представи архитектурни проекти и строителни книжа на сградата, съдът не задължил ищеца да стори това. Според касатора, от тези доказателства можело да се установи в какъв вид е била хотелската част към датата на сключването на договорите за учредяване право на ползване и дали въобще са съществували тогава трите хотелски етажа- предмет на договорите. Твърди се освен това, че на практика тези договори били привидни, тъй като с тях ищецът си е осигурил безвъзмезден заем в размер на 6 680 000 щ.д. за завършване на сградата. Нищожни били и анексите към договорите, тъй като те не били сключени в изискуемата нотариална форма. "П" Е. обжалва решението в частта, с която е изменено решението на СГС и по същество е отхвърлен иска за сумата 124 875,41 лв., представляващи разходи за заплати на персонал и разходи за гориво и поддръжка на 4 бр. Микробуси, обслужващи хотел-ресторант "К". В жалбата се твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото били представени многобройни писмени доказателства и заключения на вещи лица, от които било видно, че претендираните разноски се явяват присъщи на вещта, тъй като са направени във връзка с учреденото право на ползване и обслужване интересите на ползувателя. Предназначението на имота, включително и частта от него, върху която е предоставено право на ползване, е било той да функционила като хотелски комплекс. С оглед на това му предназначение е и учреденото право на ползване - за почивка и рехабилитация на служителите на Д. "РВД". Поради това присъщи разходи за ползването били всички разходи, свързани с функционирането и поддръжката на този туристически обект. Ответникът Д. "РВД" обжалва и определението от 22.06.2007 г. за изменение на решението в частта за разноските за адвокат в размер на 55 252 лв., като твърди, че съдът е присъдил прекомерно завишено възнаграждение в сравнение с посоченото в Наредба № 1 от 2004 г. минимално възнаграждение, което за предявения иск било в размер на 21 261,40 лв. Ищецът "П" Е. от своя страна обжалва определението на САС от 16.10.2007 г. за изменение на решението в частта за разноските, с което е осъден да заплати разноски на ответника в размер на 2 497, 53 лв. Ответникът Д. "РВД" обжалва и определението от 14.06.2007 г. за издаване на изпълнителен лист за присъдената с решението сума. Счита се, че това определение е постановено в нарушение на чл. 53, ал. 6 от Закона за гражданското въздухоплаване, в който съществувала забрана за насочване на принудително изпълнение срещу имуществото на ДП "РВД". Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В тях се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. По същество, обжалваното решение на САС е неправилно като постановено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила: По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 57, ал. 1 от ЗС за осъждане на ответника Д. "РВД" да заплати на ищеца "П" Е. разноски за ползването на част от хотел-ресторант "К", находящ се в Национален парк "В" върху която в полза на Д. "РВД" е било учредено възмездно право на ползване. Във връзка с тази претенция на ищеца ответникът е направил правоизключващи възражения, че договорите за учредяване на право на ползване върху част от хотел-ресторант "К", сключени с нотариален акт № 1* том LXXIV по нот.д. № 1* от 18.06.1997 г. и нотариален акт № 24, том XIV по нот.д. № 3* от 17.04.1998 г., са нищожни на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради невъзможен на предмет и алтернативно поради тяхната привидност. За доказване на възражението за липса на предмет на договорите, ответникът е поискал ищецът да бъде задължен да представи строителни книжа на сградата, за да се установи дали към датата на подписване на тези договори за учредяване на право на ползване (18.06.1997 г. и 17.04.1998 г.) сградата е била завършена в груб строеж и съответно дали е представлявала годен обект, върху който е можело да се учреди вещно право на ползване. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се е произнесъл по това искане на ответника, като на практика не е задължил ищеца да представи тези доказателства. Освен това, в нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) въззивният съд въобще не се е произнесъл по възражението за нищожност на договорите за учредяване право на ползване поради тяхната привидност. Горепосочените допуснати от съда процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до лишаване на ответника от възможност да се защити по предявения срещу него иск, като докаже правоизключващите си възражения за нищожност на договорите. Поради това съгласно чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото в случай, че се приеме, че договорите за учредяване право на ползване са действителни, съдът следва да вземе предвид, че с тези договори е учредено право на ползване само върху първи и втори сутеренни етажи и първи етаж от сградата, но е и върху други обекти в хотелския комплекс като ресторант, сладкарница, централно фоайе, зала за конференции, спортно-възстановителен комплекс и медицински център, гараж и др. Видно от договорите, за тези обекти не е учредено вещно право на ползване, а е постигнато облигационно съглашение за безвъзмездното им ползване от служителите на Д. "РВД"- в т. 2 от нотариалните актове ищецът се е задължил да осигури 30 % намаление на стойността на храната и изцяло безвъзмездно хотелиерско обслужване, безвъзмездно ползване на център за рехабилитация и спорт, на медицинския център и обслужване с дежурен лекарски екип и безвъзмездно ползване на зала за конференции. Поради това, в случай че договорите за учредяване право на ползване са действителни, ответникът би дължал разноски за ток и отопление само за етажите, върху които е учредено това вещно право на ползване, но не и разноски за ползването на други обекти в хотелския комплекс. Изчисляването на горепосочените разноски налага назначаването на вещо лице, което да определи реално направените от служителите на ответника Д. "РВД" разноски за ток и отопление за ползването на етажите, върху които е учредено право на ползване, като вземе предвид показания на електромери и топломери на тези етажи, ако съществуват такива, а ако не- да определи тези разноски въз основа на данните за посещаемостта на обектите, върху които е било учредено право на ползване, от служители на ответното държавно предприятие и въз основа на средната дневна норма за потребление на ток и отопление за ползваните от тях части от етажи (хотелски стаи). При определяне на дължимите разноски по чл. 57, ал. 1 от ЗС, въззивният съд следва да вземе предвид, че всички останали претендирани от ищеца разходи (за туристическо обслужване, за гориво и поддръжка на микробуси, за заплати на персонала на хотела, за консумативи и за малоценни и малотрайни материали за хотела, за разходи за външни услуги на хотела и др.) не са свързани с правото на ползване на трите етажа от хотел - ресторанта, поради което не могат да се претендират на основание чл. 57, ал. 1 от ЗС. Въззивният съд следва да се произнесе и по възражението на ответника дали решението на първоинстанционния съд за присъждане на тези суми на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е недопустимо, като постановено по непредявен иск, като сам извърши квалификация на предявения иск за тези разноски, с оглед твърденията на ищеца в исковата му молба. Ако счете, че е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, съдът следва да прецени дължими ли са въобще тези разноски с оглед договорките, постигнати в т. 2 от нотариалните актове за учредяване на право на ползване, в споразуменията и анексите към тях и в П. за вътрешния ред на хотела и ако са дължими - има ли доказателства за реално направени от ищеца такива разноски за обслужването на служители на ответното предприятие. С оглед изхода на делото следва да бъдат отменени и определението на САС за изменение на решението в частта за разноските, както и разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия