Решение № 11763 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2009 г.

Решение № 11763 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 8593 от 29.06.2009 г. постановено по административно дело № 337 по описа за 2009 г. на Върховен административен съд. Релевира оплакване за неправилност - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба чрез процесуалните си представители оспорва същата и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. мотивира се с правилно приложение на материалния и процесуалния закон от страна на първоинстанционния съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Върховен административен съд, трето отделение, е било образувано по жалбата на Васил Петров Василев от гр. Враца против заповед № К-5345 от 24.09.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в Министерството на вътрешните работи. С решението си Върховен административен съд, трето отделение, е отменил заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, като е приел, че същата е немотивирана, тъй като не съдържа конкретното етично правило, нарушено с констатираните от страна на служителя действия. Съдът е развил съображения, че това обстоятелство нарушава разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и чл. 59, т. 4 от АПК и препятства служителя да организира защитата си, а съдът да упражни контрол за законосъобразност относно правилно прилагане на относимите правни норми към установените факти. Решението валидно, допустимо и правилно. Същото почива на правилно прилагане на материалния и процесуалния закон и при липса на нарушение на съдопроизводствените правила. Приложената от дисциплинарно наказващия орган норма, даваща основание за налагане на дисциплинарното наказание, е разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР - друго тежко нарушение на служебната дисциплина, която в хипотезата на чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР е конкретизирана с нормата на т. 4 от същия текст - извършване на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата. Към момента на издаване на обжалваната заповед, етичните правила за поведение на държавните служители в МВР са кодифицирани в приетия Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който представлява нормативен акт, съдържащ общи и абстрактни правила за поведение. Подвеждането на констатираните действия под съответстваща им норма от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е свързано със задължението на административния орган - чл. 59, т. 4 АПК да мотивира акта си, като посочи фактически и правни основания за издаването му. Липсата на мотиви, а в случая - несъответствие на заповедта с разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, правилно е преценено от съда като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо основание за отмяната на обжалвания акт. Правилен е изводът за нарушение на правото на защита на наказания служител и невъзможност за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност. Предвид изложеното, настоящият петчленен състав на Върховен административен съд намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и