Решение № 60 от 19.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3569/2015 г.

Решение № 60 от 19.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3569/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. В. и Р. Д. К., чрез адв. М. Д., срещу решение № 81 от 23.02.2015 по гр. дело № 1137/2014 г. на Русенски окръжен съд, отменил решение № 1452/14.10.2014 г. на РРС и отхвърлил иска на касаторите за обявяване нищожност на договор за покупко- продажба с предмет 5/8 ид. части от недвижим имот, поради липса на предписаната от закона форма. Искът е бил основан на твърдението, че в съдържанието на нотариалния акт липсва посочена дата на сделката, не е видно на коя дата страните са се явили пред нотариуса за удостоверяване на договора им, в противоречие с чл. 580, т. 1 ГПК, затова сделката е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Не е съобразена връзката между материалноправно основание на иска и процесуалната уредба на изискванията при нотариалното удостоверяване. Ако последното е нищожно, като последица нищожна е и сделката. Датата на вписване на нотариалния акт не е част от съдържанието му, не би могла да валидира нищожност, която произтича от неизпълнение на поставени от закона условия. Ответниците по касационната жалба оспорват същата в писмен отговор Не всички пороци на нотариалното удостоверяване водят до нищожност на сделката, а само обстоятелства, касаещи самоличността или дееспособността на лицата, чиито волеизявления са удостоверени, сериозно нарушение при реквизитите на нотариалния акт, каквото в случая не се твърди, или се твърди невярно. Нотариалният акт има дата, тя е непълна но може да бъде удостоверена от други нотариални действия. С определение № 1012 от 04.11.2015 г на ВКС, ІІІ г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за да се даде отговор на решаващия за изхода на делото въпрос, нищожно ли е по чл. 576 ГПК нотариално удостоверяване с липсващо съдържание относно един от елементите на датата, поради нарушение на чл. 580, т. 1 ГПК, води ли това до липса на предписана в закона форма, съответно нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Касае се за нотариален акт за сделка по чл. 18 ЗЗД атакувана като нищожна от наследници по закон на една от страните В обжалваното решение Русенски окръжен съд е приел, че пропускът на нотариуса да впише деня на издаване на нотариалния акт води до друг вид нищожност, не до нищожност по чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. трето, ЗЗД, каквато е заявената от ищците и поради това е отхвърлил иска. По въпроса, обусловил допускане на жалбата до разглеждане Върховен касационен съд, състав на ІІІг. о намира следното: Нищожността по чл. 26, ал. 2, изр. първо, предложение трето ЗЗД при сделка, за която законът изисква нотариална форма, е обусловена от нищожността при нотариалното удостоверяване съгласно чл. 567 ГПК. При наличие на правен интерес е допустимо, но не е необходимо нищожността по чл. 567 ГПК да бъде заявена отделно с иск. Разяснение за тази допустимост е дадено с определение № 364/2014 г. по ч гр. д № 2998/2014 г. ІІ г. о, по реда на чл. 273, ал. 1, т. 3 ГПК. На въпроса води ли нищожното нотариално удостоверяване до липса на предписана в закона форма, Върховен касационен съд вече е отговорил положително с практика по реда на чл. 290, вр. чл. 291 от ГПК. Както е изтъкнато в решение № 485/11.12.2012 г. по гр. д № 1404/2011 ІV г. о и реш. № 143/2012 по гр. д № 5604/2011 г., І. г. о на ВКС, нотариалната форма за сключване на договор за покупко- продажба на недвижим имот има не само удостоверителен характер, а е и форма за действителност. Затова нотариалните действия по съставянето на нотариалния акт имат съществено значение за действителността на самата сделка. Ако те не отговарят на изискванията за валидност в случаите по чл. 576 ГПК, нищожен е не само нотариалния акт, нищожна е и сделката. Нотариалните действия са формални действия, но не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при нотариалното удостоверяване, които в съвкупност са елемент от съдържанието на нотариалния акт по чл. 580, т. 1, т. 3, или т. 6 ГПК, е налице нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК, съответно липса на предписана от закона форма. Например, когато индивидуализацията на лицата по чл. 580, т. 3 ГПК е постигната предвид цялостното съдържание и единство на акта, непълнота в отделни негови части - при изписване на пълното име, личните данни, или единния граждански номер на участник в нотариалното производство, не водят до нищожност на нотариалните действия, както е утвърдено в реш. № 223/2014 г. по гр. д. № 1186/2011 г., І г. о и реш. № 143/2012 г. по гр. д № 504/2011 г. ІV г. о, практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Същото принципно разрешение е приложимо и когато в акта липсва някой от трите елемента за дата на съставяне - по отношение на деня, месеца или годината, ако съответната дата може да се удостовери напълно и в цялост от други нотариални действия при оформянето на сделката – екземпляри от нотариалния акт, подреждането в специалната книга по чл. 581 ГПК, вписване на акта в службата по вписвания. Включително по иск на лице, което се позовава на нищожно нотариално удостоверяване на датата в нотариален акт по чл. 580, т. 1 ГПК без да е участвало в нотариалното производство, следва да се отчита и законовата възможност за добавяне или поправка на акта по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК, дори когато сключилите сделката страни не са намерили поправката, или допълването за наложително и не са го поискали. Институтът на чл. 579, ал. 3 ГПК налага изискванията по чл. 580 ГПК, във връзка с чл. 576 ГПК да се тълкуват в полза на действителността. По касационната жалба: Предвид изложеното по правния въпрос, в обжалваното решение въззивният съд е достигнал до правилен краен извод, но изграден при мотиви, които в една част не могат да бъдат споделени. В противоречие с установената практика на ВКС е разбирането на въззивния съд, че релевирания от ищците пропуск при нотариалното удостоверяване - непълна датата в нотариалния акт, , е извън обстоятелствата по предявения от тях иск по чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл трето ЗЗД като друг вид нищожност и поради това искът им следва да се отхвърли, дори евентуално нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК да има. Върховен касационен съд ІІІ г. о намира, че в случая не е налице нищожно нотариално удостоверяване, което да опорочи изискването за форма съгласно чл. 18 ЗЗД и съответно да доведе но нищожност на сделката поради това, че при оформянето на договора за покупко- продажба на ид. части от недвижим имот, на страница първа ред първи от нотариален акт № ***, том ІІ рег. № 3070 по нот. дело № 164/2010 г на Нотариус Л. Ш., не е попълнен ръкописно - с цифри и думи, денят на съставяне. Екземплярът от нотариален акт, с който страните по спора разполагат, безспорно е останал във вида: "Днес:........... 12. 2010 г /.............. декември две хиляди и десета година", т. е касае се за пропуск на нотариуса да попълни ръкописно деня на сключване на договора. Датата има три елемента и не е попълнен един от тях, но самата дата на сключване на сделката, без същата да е оспорван факт, е удостоверена от други нотариални действия. Видно от попълнения печат на Служба по вписванията, актът е бил вписан на 06.12.2010 г, с акт № ***, т. 36 от регистъра. В случая се касае за непълнота на нотариалното удостоверяване, която непълнота подлежи на поправка, или допълване с акт от същия вид. Страните по сделката, които са майка и дъщеря, не са поискали допълване по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК, но това не е от решаващо значение. Прехвърлителката е починала към момента на завеждане на иска, предявен от останалите двама низходящи наследници по закон. Тъй като денят на извършване на нотариалното удостоверяване е безспорен между участниците в нотариалното производство, а по отношение на неучаствалите е установен с вписването (ищците са го посочили в исковата молба ) и тъй като се касае за поправим чрез допълване пропуск на установим реквизит на акта, а като установен, същият не дава основание за извод за допуснато нищожно нотариално удостоверяване, опорочило сделката по форма, искът е неоснователен. Поради това, като краен резултат, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответниците по жалбата не установили разноски в настоящето производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.