Решение № 251 от 3.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2014 г.

Решение № 251 от 3.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. А. С., чрез пълномощника му адв. И. Б. и на И. П. К. - М., чрез пълномощника й адв. И. Р. за отмяна на влязлото в сила решение № 1364/21.10.2011 г., постановено по гр. дело № 3050/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен частично иска на М. А. С. срещу В. Д. М. на основание чл. 286 ГПК (отм.) във вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 84 208,05 лв., представляваща обезщетение за времето от 1.01.1997 г. до 02.12.2002 г., съответстващо на квотата му в съсобствеността от 1 269/9 000 ид. ч. и на цедираното му вземане от С. М., И. и Б. Г., както и в частта, с която е отхвърлен частично иска на И. К. - М. срещу В. Д. М. на основание чл. 286 ГПК (отм.) във вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над 2100,31 лв. до 40 448,87 лв., представляваща обезщетение за времето от 4.03.1993 г. до 15.03.1995 г. и за времето от 31.12.1996 г. до 21.12.2001 г., съответстващо на правата й в съсобствеността. Представят проект на анекс - 1 към договор за съвместна търговска дейност от 15.03.1995 г., с дата 6.01.1997 г. и подписан от К. Ц. за продължаване дейността на сдружението безсрочно, писмо предложение от К. Ц. до В. М., в качеството й на едноличен търговец, с дата 4.02.1997 г. за сключване на посочения анекс и отговор от В. М. от 4.07.1997 г., с който дава съгласие договорът за съвместна търговска дейност да продължи безсрочно. Поддържат, че представляват нови писмени доказателства от съществено значение за спора между страните, тъй като не са включени във фактическия състав, върху който се основава решението, поради обективни причини за късното им откриване - едва на 22.01.2014 г., когато е изслушана като свидетел съпругата на починалия Ц. Молят за отмяна на атакуваното решение. Ответницата по молбата за отмяна В. Д. М., чрез пълномощника си адв. И. Ч. изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата, тъй като чрез представените писмени доказателства се прави опит за ревизиране на влязлото в сила решение, чрез нови факти и нови доказателства, които не са били релевирани в исковото производство. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е прието, че М. С. макар и да е един от ищците по исковата молба, към момента на подаването й той не е съсобственик във вещта, обект на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС /има права относно друг имот, за който делба не е допусната/. Придобил е права в хода на делото /в първата фаза на делбата/ с договор за дарение по н. а. № 102 от 30.07.1993 г., от съделителите-ищци И. П. В. и В. П. П. В хода на делото, във фазата по извършване на делбата, М. С. придобил право на собственост на още общо 6 462/9 000 ид. ч. чрез сделки с няколко съделители: И. П. К. - М., Д. Х. Ш., С. С. М., И. П. Г. и Б. П. Г. Не се твърди, нито установява, при доказателствена тежест за С., той да е отправил писмено поискване след като е придобил права от посочените съделители. Претенцията му за обезщетение за лишаване от ползите от имота за посочената квота е неоснователна за времето от сключването на всяка от сделките до 02.12.2002 г. Във втората фаза на делбата С. придобил чрез договори за цесия вземанията на Д. Ш., С. М., И. Г. и Б. Г. към ответницата В. М., съставляващи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, за времето от 04.03.1993 г. до датата, на която всеки един прехвърлил своите права в общата вещ. Правното действие на договорите е зачетено - цедентите са прехвърлили на С. своите вземания срещу М. за времето от 04.03.1993 г. до датите на договорите - 03.12.2001 г. за М., и 09.08.2002 г. за Г., като е прието, че М. е уведомена за цесията в съдебното заседание на 20.01.2003 г., в което договорите са представени. Тези вземания съответстват и се изчисляват с оглед техните права в съсобствеността - 1 308/9 000 ид. ч. за М. и по 436/9 000 ид. ч. за Г., или общо 2 180/9 000 ид. ч. Прието е, че с исковата молба И. К. -М. е отправила писмено искане и са налице основания да претендира, при условията на чл. 31, ал. 2 ЗС, присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на собствените й 1 744/9 000 ид. ч., за времето от 04.03.1993 г. /датата на получаване на препис от исковата молба/ до 21.12.2001 г., когато с н. а. № 11/2001 г. отчуждила правата си в полза на М. С., след установяване, при доказателствена тежест за К. - М., че в посочения период ответницата е ползувала лично съсобствения магазин. За безспорно между страните е прието, че в периода от 04.03.1993 г. до 02.12.2002 г. двамата ищци /сега молители/ и останалите съделители, изключая В. М., не са ползвали делбения имот. Прието е обаче, че осъществяване на владението не е равнозначно на лично ползуване от страна на съсобственика, а само личното ползуване на съсобствената вещ от него дава основание за уважаване на претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС. Изяснявайки осъщественото от ответницата поведение, съдът след обсъждане и на обясненията, дадени от нея в качеството й на обвиняема на 29.03.1995 г. по н. о. х. д. № 2124/2004 г. на Пловдивски районен съд, е приел, че към датата на това изявление е било налице ползване от М., осъществявано лично от нея заедно с трето за спора лице - К. А. Ц., действащ като едноличен търговец, чрез създаденото от тях гражданско дружество с договор за съвместна дейност от 15.03.1995 г. Затова тя следва да отговаря изцяло за ползите, които съсобствениците са могли да получат, но са пропуснали поради лишаването им от страна на М. чрез осъществяваното от нея ползуване на магазина, продължило до крайния срок на договора - 31.12.1996 г. За посочения период на двамата молители е присъдено обезщетение, изчислено въз основа наемната цена за ползването на магазина, с оглед техните права в съсобствеността: 1 744/9 000 ид. ч. за И. К. или 2 100.31 лева, и 2 180/9 000 ид. ч. за М. С. или 2 625.39 лева. В случая молителите претендират отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора, т. е. основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящия случай представените писмени доказателство нямат тези характеристики. При полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, поради известността на местонахождението им, а не поради процесуална небрежност, молителите са могли да се снабдят с тях при разглеждане на спора от съда по същество, тъй като К. А. Ц. е починал на 26.05.2006 г., след постановяване на първоинстанционното решение, а след това ЕТ е поет от съпругата му М. Ц., поради което те не могат да се третират за такива, които поради обективна невъзможност не са могли да бъдат представени пред този съд. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответника по молбата следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство в размер на 3 000 лева по договор за правна защита и съдействие № 91146 от 20.08.2014 г. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.