Решение № 7857 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 892/2009 г.

Решение № 7857 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 892/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лисец" ЕООД - със седалище в гр. Омуртаг, подадена чрез адв. Ст. Косев против решение № 1385/23.10.2008 г. на Административен съд гр. Варна, ХI състав, постановено по адм. д. № 1600 по описа за 2008 г. на този съд и по частна жалба на зам.-директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против определение № 5573/28.11.2008 г. на Административен съд гр. Варна, ХI състав, постановено по същото дело. Дружеството обжалва съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на "Лисец" ЕООД - със седалище в гр. Омуртаг против РА № 250800030/10.04.2008 г. на ТД на НАП гр. Търговище, потвърден с решение № 321/17.06.2008 г. на зам.-директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Първоинстанционният съд не обсъдил правилно доводите на жалбоподателя за издаването на две заповеди за възлагане на ревизия, вместо на една заповед, която да бъде изменена относно срока за завършване на ревизията. По този начин ревизионния доклад е издаден след изтичане на преклузивния срок по чл. 114 от ДОПК и е негодно основание за издаване на процесния РА. В РД липсват фактически констатации, подкрепящи хипотезите на съответните законови текстове. Не са приложени доказателства за информация от системата VIES, а РА е необоснован тъй като същият не е издаден при условията на чл. 122 от ДОПК и не се ползва с презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК . Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на ревизионния акт. Срещу касационната жалба не е подаден отговор от Д "ОУИ" - гр. Варна. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва определение № 5573/28.11.2008 г., с което е оставено без разглеждане искането на зам.-директора на Д "ОУИ" - гр. Варна за изменение на постановеното решение № 1385/23.10.2008 г. по адм. д. № 1600/08 г. на Административен съд Варна, ХI състав, в частта му за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е в противоречие с нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, която норма допуска първоинстанционният съд да измени решението в частта за разноските. Освен това, видно било че в заседанието на 23.09.2008 г. е приета писмена молба, изготвена от юрисконсулт, в която е изразено становище по доказателствата. Частният жалбоподател моли касационният съд да отмени определението и да присъди в полза на "Лисец" ЕООД юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 061,60 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Жалбите са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е основателна. За да постанови решението и определението първоинстанционният съд е установил следното: Производството по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 284/14.11.07 г., издадена от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, с която на основания чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложена ревизия на "Лисец" ЕООД - гр. Омуртаг. Със ЗВР № 800030/22.01.08 г. на началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - гр. Търговище, срокът на ревизията е продължен до 22.02.08 година. Ревизията е приключила със съставяне на РД № 800030/08.03.08 година. На основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК приходният орган е издал РА № 250800030/10.04.08 г., с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 31 319,48 лв. и лихви за забава в размер на 4 760,70 лева. С решение № 321/17.06.08 г. директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП е потвърдил ревизионния акт. В административният акт са направени констатации за осъществяване на вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки от доставчици, регистрирани по ДДС в държави - членки на ЕС. Поради обстоятелството, че протоколите по чл. 117 от ЗДДС не са включени в СД и ДПр. за съответния период, е установено несъответствие с данните във VIES декларациите, подадени от доставчиците от ЕС в които са декларирани ВОП с получател - ревизираното дружество. Приходният орган е начислил ДДС за всички ВОП през ревизираните периоди м. 01, м. 02, м. 04 и м. 08. 2007 година. При така възприетата фактическа обстановка съдът е направил извод, че процесната заповед не съдържа изрично волеизявление за продължаване на срока на ревизията, на основание чл. 114, ал. 2 от ДОПК с още един месец, а вместо това са цитирани разпоредбите на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК . Обосновано е прието в обжалваното решение обаче, че от обстоятелствената част на заповедта става ясно, те тя касае продължаване на срока за извършване на ревизията. На ред последен от заповедта е записано, че същата изменя ЗВР № 284/14.11.07 година. Всъщност анализът на заповедта показва, че измененията се отнасят единствено до продължаване на срока на извършване на ревизията. В този смисъл е неточно оплакването от касационната жалба, според което са извършени две ревизии, започнали въз основа на две ЗВР. Още повече, че ЗВР № 800030/22.01.08 г. е издадена въз основа на искане вх. № 43/22012008 от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище за продължаване на срока за извършване на ревизията. В първоинстанционното решение се съдържат убедителни мотиви относно наличието на фактически констатации в РД, които мотиви се споделят от състава на ВАС, I А отделение. Констатациите са записани на стр. 31 и 32 от ревизионния доклад. Липсата на извадка от информационна система VIES не променя резултата по делото, доколкото към преписката са приложени справки за откритите разлики в обема на ВОП, които са декларирани от жалбоподателя и записите им във файл L 1 - в евро. Поради обстоятелството, че справките не са оспорени от представителя на дружеството, то съдържащите се в тях данни не са оборени със съответните доказателства. С оглед на това първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Определението на административния съд, с което е оставено без разглеждане искането на зам. директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП за изменение на постановеното решение № 1385/23.10.08 г. в частта му за разноските, е неправилно и трябва да бъде отменено. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК регламентира възможността първоинстанционният съд по искане на страната да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая не става въпрос за допълване на решението, защото е видно, че с него административният съд се е произнесъл и по претендираното от Д "ОУИ" - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на ВАС, I А отделение счита, че в процесната хипотеза искането за изменение - присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение трябва да бъде разгледано от административния съд съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК . Не е спорно, че Д "ОУИ" - гр. Варна не е подавала друга жалба против първоинстанционното решение само в частта му за разноските. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основания чл. 221, ал. 2, чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение