Решение № 3307 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 437/2016 г.

Решение № 3307 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 437/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Н., гражданин на Афганистан, против решение № 7000 от 13.11.2015 г., постановено по адм. дело № 6347/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът, председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС чрез юрк. Славова, в съдебно заседание изразява становище за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Н. Н., гражданин на Афганистан, срещу решение № 3993 от 28.05.2015 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут в обжалваната му част, с която му е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да получи хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Направил е обоснован и правилен извод, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си, а по икономически причини. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Афганистан, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решаващият съд подробно е разгледал и информацията, съдържаща се в представените по делото справки вх. № 01-1448 от 09.02.2015 г. и вх. № 01-10108 от 01.10.2015 г. на дирекция "Международна дейност" относно ситуацията в Афганистан. Правилно както административният орган, така и решаващият съд са приели, че в Афганистан не се установява наличие на международен (вътрешен) въоръжен конфликт. Правилен се явява и изводът, че извършваните спорадични актове на насилие не могат да се определят като въоръжен конфликт, както и че не са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на държавата си по произход чужденецът ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, относима към предоставянето на хуманитарен статут. Първостепенният съд правилно е приел също, че посочените причини, поради които чужденецът е напуснал страната си на произход, са изключително от икономически характер и че личните мотиви на кандидатът не могат да се разглеждат като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Въз основа на изложеното, както и на бежанската история, съдът е направил правилен извод, че липсват основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,