Решение № 5840 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10346/2008 г.

Решение № 5840 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10346/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Данчо Христов Стоянов срещу заповед № 1292/07.07.2008 г. на министъра на околната среда и водите (МОСВ), с която е прекратено служебното отношение с него при условията на чл. 12 от ЗДСл. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, с молба да бъде отменена, като му бъдат присъдени разноските по делото. Ответникът по жалбата -министърът на ОСВ, чрез своя представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, пето отделение намира жалбата за подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят заема длъжността началник отдел "Финансова дейност и информационно обслужване" (главен счетоводител) ранг -първи младши към Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. София, на която длъжност е назначен със заповед № 132/08.02.2007 г. на МОСВ, и която представлява първата му държавна служба. От представените писмени доказателства е видно, че служителят е в непрекъснат отпуск по болест от 09.11.2007 г. до датата на прекратяване на служебното правоотношение, както и че ползва платения си годишен отпуск от 14 (четиринадесет) работни дни. Възможността на органа по назначаването, в случая МОСВ да прекрати едностранно правоотношението със служител постъпил за пръв път на държавна служба е дадена за срок от една година от назначаването, като срокът не тече през времето за което служителят е в законоустановен отпуск чл. 12, ал. 3 от ЗДСл). В конкретния казус имаме над девет месечен мораторен период, и към датата на издаване на правопрекратяващата обжалвана заповед-07.07.2008 г., от срока по чл. 12 от ЗДСл. изтичат около осем месеца, т. е. тя е напълно своевременна. Тъй като към този момент жалбоподателят е в отпуск по болест, той отчита това обстоятелство като пречка за прекратяване на служебното му правоотношение, вероятно правейки аналогия с Кодекса на труда. Напълно основателни са възраженията на ответната страна, че тази аналогия е неуместна, тъй като въпреки определени сходства, по характера си са различни отношения, детайлно регламентирани и непредвиждането на специална защита не означава празнота в закона, а различност в режима при прекратяване на служебното и трудовото правоотношения, която не се ограничава само в тези специфики. По тези съображения настоящият състав на ВАС намира оспорения административен акт за постановен от компетентен орган, при спазени материални правни норми и административнопроизводствени правила, поради което жалбата на Стоянов като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд,