Решение № 10207 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11825/2012 г.

Решение № 10207 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11825/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по реда на чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Красимира Чакова, против решение № 3840/06.07.2012 г., постановено по адм. дело № 7641/2010 г. от Административен съд - София-град, като неправилно и незаконосъобразно и е поискано да бъде отменено. Прави се възражение и за размера на присъдените разноски. Ответната страна - Николай Найденов Найденов, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Столичната дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Николай Найденов Найденов обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на отменен административен акт - разпореждане на полицейски орган, от 05.07.2010 г., в размер на 61 лв., заедно със законните лихви, считано от 17.01.2012 г., до окончателното изплащане на сумата. За да постанови решението си, съдът е констатирал, че претендираната имуществена вреда е свързана с направени от Николай Найденов разходи в размер на 61 лева, които е заплатил на "Център за градска мобилност" ЕООД за това, че на 05.07.2010 г. длъжностно лице от Отдел "Пътна Полиция" при СДВР е разпоредило устно, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП да бъде наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в преместване на личния му лек автомобил. Съдът е посочил, че по отношение на процесния случай са налични всички елементи от фактическия състав, необходим, за да бъде ангажирана отговорност за юридическото лице СДВР, към чиито състав принадлежи полицейският орган, разпоредил принудителното преместване на ползвания от Найденов автомобил, поради това, че разпореждането на този орган, представляващо административен акт, е отменено с влязло в законна сила съдебно решение. Имуществената вреда, в размер на 61 лева, е причинена в резултат именно на издадения в изпълнение на административна дейност незаконосъобразен акт. Налице е и пряка причинна връзка между административния акт и настъпилите имуществени вреди за ищеца, поради което АССГ е уважил исковата молба на Николай Найденов. Решението е законосъобразно и обосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, че в случая ищецът по делото, ответник в настоящото производство, се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът, в съответствие с материалния закон, е извършил преценка на установеното и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба е направено възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението е недопустимо за разглеждане в настоящото производство. Възражението за прекомерност с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е могло да се направи най-късно до приключване на устните състезания, когато приключва спорът по същество, защото искането за разноски следва разглеждането на спора по същество. До този момент страните могат да направят своите искания и възражения. Ответната страна като не се е явила в съдебното заседание, за което е била редовно призована, не е направила и възражение против прекомерното възнаграждение, заплатено от жалбоподателя на адвоката. В касационната жалба, с която се оспорва решението, е недопустимо да се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, защото времето, в което е могло да се направи е преклудирано. Относно направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски, същото не следва да бъде уважавано поради факта, че липсват доказателства за това разноски реално да са извършвани/заплащани от страна на Николай Найденов. С оглед на изложеното дотук, обжалваното решение на Административен съд - София-град е правилно и като такова следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,