Решение № 3648 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7756/2015 г.

Решение № 3648 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7756/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Д. П. Ш., Ц. Д. А. и Г. Д. А., представлявани от адв. М., против решение № 45/25.03.2015 г. по адм. д. № 285/2014 г. по описа на Административен съд гр. Сливен, с молба за отмяната му като неправилно. Кметът на община Сливен, ответник по касационната жалба, в писмено становище поддържа доводи за нейната неоснователност с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост и алтернативно, за неоснователност на касационната жалба. По допустимостта на касационната жалба: Същата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно оспорване съдебно решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. В тази връзка заключението на прокурорът от Върховната административна прокуратура за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е без опора в закона. Цитираната разпоредба определя като окончателни решенията на първоинстанционния съд, постановени по жалби и протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и за разрешаване на строителството за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно предназначение. Обжалваното решение като постановено по жалба срещу индивидуален административен акт по чл. 225а ЗУТ е извън категорията на изчерпателно посочените в чл. 215, ал. 7 ЗУТ съдебни актове, поради което подлежи на касационен контрол по реда на Глава дванадесета АПК. По основателността на касационната жалба: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № РД-15-1779/30.09.2014 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на община Сливен е наредил да бъде премахнат незаконен строеж /възстановени колона № 11, шайба № 4 и липсващи тухлени зидове/ след консултация и предписание на инженер-конструктор и одобрени строителни книжа. Определен е на собствениците на поземления имот срок за доброволно изпълнение 14 дни от влизане на заповедта в сила. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав намира следното: Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен въз основа на доказателствата по делото да провери законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В тази насока настоящата инстанция констатира, че при постановяване на обжалваното решение цитираната процесуална норма не е спазена. Съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК императивно изисква издаденият в писмена форма индивидуален административен акт да съдържа по т. 3, т. 4 и т. 5 посочване адресата на акта, на фактическите и правни основания за издаването му и разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнение. В тази насока изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила /основание за оспорването й по чл. 146, т. 3 АПК/ е неправилен. Разпоредителната част на заповедта не сочи изрично адресатите й в лицето на собствениците на обследваното преустройство съгласно н. акт № 113/1998 г. /л. 35/ и удост. за наследници, а доброволното изпълнение на заповедта е възложено на собствениците на поземления имот, в кръга на които, видно от цитирания н. акт са включени освен оспорващите и трети лица. В мотивната си част заповедта съдържа описание на незаконния строеж като вътрешно преустройство със засягане конструкцията на мансардния етаж на двуетажна жилищна сграда в УПИ ХIII-5284, кв. 157, изразяващо се в прекъсване на колона № 11, премахване на шайба № 4, на съществуващи зидове в резултат на които строителни дейности е постигнато изменение на архитектурното разпределение на етажа. При това описание на строежа диспозитивната част съдържа единствено разпореждане за премахване на " незаконен строеж -възстановяване на колона № 11, шайба № 4 и липсващи тухлени зидове" след консултация с инженер конструктор и одобрени строителни книжа. Целта на закона при премахването на незаконен строеж, представляващ преустройство, е строежът да бъде възстановен във вида по одобрените строителни книжа, което следва да бъде извършено въз основа на конструктивно становище при съобразяване със съществуващите проекти. Подобно разпореждане липсва в диспозитива на процесната заповед. В обжалваната заповед като предмет на преустройството е посочен мансарден етаж в жилищна сграда на два етажа. В цитирания по-горе документ за собственост обаче се сочи жилище № 2 на втори жилищен етаж със застроена площ на първо ниво 53,40 км. м. и на второ ниво 41,70 кв. м. Изложените по-горе констатации налагат извода, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК и се явява незаконосъобразна на основанието по чл. 146, т. 3 АПК. Фактическата обстановка по преписката не е изяснена, разпоредителната част е неясна, доброволното изпълнение е възложено в тежест и на лица извън адресатите й. Първоинстанционният съд не е отчел визираните по-горе пороци на обжалваната заповед, поради което отхвърлителното оспорването решение се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК. Следва същото да бъде отменено и в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с друго за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. При този резултат на касационните жалбоподатели следва да бъдат присъдени претендираните за двете съдебни инстанции разноски в размер на 1415 лв /ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и депозит за вещо лице/. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение