Решение № 873 от 25.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4840/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД Митница Пловдив, правоприемник на ТД Тракийска при Агенция "Митници, чрез процесуален представител, против Решение 1492/09.03.2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. д. 8364/2021 г., с което е отменено негово Решение РТД 3000-1744/28.07.2021г. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неаргументирано е приел, че единственият довод на митническия орган да не приеме за достатъчни представените документи, е по-ниската цена, на която стоките са реализирани на пазара в ЕС след вноса. Подчертава, че съвкупният анализ на събраните доказателства сочи, че декларираната цена не е идентична с договорната. Сочи, че тези съмнения са основателни и в този аспект са изследвани всички елементи, свързани с поведението на вносителя в ЕС, с търговския му партньор в третата страна и релевантните обстоятелства след вноса. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия, чрез процесуален представител, с писмен отговор,в о.с.з. и с писмени бележки, оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Решение РТД 3000-1744/28.07.2021г. на Директора на ТД Тракийска, с което са направени корекции на данни за стока 3 от митническа декларация с МРН 20ВG003010015990R0 от 14.05.2020 г. пресни тиквички, като е преизчислено дължимото мито и е отказано освобождаване на внесеното обезпечение в размер на 1 129,33 лева, задържащо се като плащане на дължимото вносно мито и определените лихви за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Вносителят ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия е подал в МБ Свиленград митническата декларация с MRN 20ВG003010015990R0 от 14.05.2020 г., c която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни зеленчуци, в това число пресни тиквички (стока 3) с произход Турция. За стока 3/4 - пресни тиквички, с код по КН 0709931000, с нето тегло 5400 кг. е декларирана митническа стойност в размер на 8619,15 лв., преизчислена в /100 кг. на 81,61 /100 кг. Определената от Европейската комисия за дата 14.05.2020 г. стандартна вносна стойност (СВС) за пресни тиквички с произход Турция е 46,4 /100 кг. Тъй като декларираната вносна митническа стойност (81,61 /100 кг.) е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня стандартна вносна стойност (46,4 /100 кг.), на основание чл. 75, пар. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вносителят е представил обезпечение в размер на 1129,33 лв., представляващ стойността на митото, което той би платил при определената за деня СВС. С писмо с per. 32-137455/14.05.2020 дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, пар. 5, ал. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е необходимо да представи доказателства, че стока 3 (пресни тиквички) е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 12.06.2020 г. ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ, чрез пълномощника си, представя документи за цените, на които са пласирани стоките от тази партида, в това число и за стока 3 - пресни тиквички. За стока 3 (пресни тиквички) цялото количество от 5400 кг. е продадено на цена от 95 /100 кг. Предвид обстоятелството, че цената, на която стоката е продадена, е по-ниска от цената на придобиване на тази стока, изчислена на 103,39 /100 кг., митническите органи са счели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване, поради което внесеният за стоката депозит в размер на 1129,33 лв. следва да се задържи за заплащане на вносно мито на основание чл. 75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Съобразявайки правилото на чл. 181 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г., според което зависимостта между митото и входната цена на стоката е обратно пропорционална, тоест колкото по-висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратното, митническият орган е приел, че когато вносителите декларират завишени цени, то те трябва да докажат, че по - високата стойност не е декларирана, за да се избегнато заплащане на дължимите мита. Преценил е още, че не е в унисон с търговската логика внесената стока да се реализира на цена, която е по-ниска от тази на придобиването ѝ, генерирайки загуба. В хода на съдебното производство е проведена съдебно - счетоводна експертиза /ССчЕ/, чието заключение е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен по материя, степен и място митнически орган. Същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК и в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според решаващия състав обжалваното решение противоречи на материалния закон. Този извод е мотивиран с липсата на норма, която да предоставя възможност на митническите органи да определят МС на стоката, внасяна в територията на ЕС от трета страна, съобразно реализираната търговска печалба от вносителя при последващото разпореждане със стоката на пазара. В тази връзка той е посочил, че последващата реализация на печалба от стоките, предмет на вноса или нейната липса, е ирелевантна за разрешаването на спора. Определящо е представянето на убедителни и безспорни доказателства за действителността на декларираната договорна стойност на стоката, включително извлечения от счетоводни сметки за осъществения внос и извършените продажби, както и доказателства за плащане на доставната цена. Позовавайки се на изготвеното експертно заключение, според което от представените писмени доказателства, безспорно се установяват напълно реални и надлежно осчетоводени стопански операции с внесените стоки, АК е приел, че е доказан идентитетът между договорената и реално платена цена на стоките и посочената в МД. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на Член 1, параграф 1, втора алинея от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Според член 75 от Делегиран регламент 2017/891 правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В случая не е спорно, че вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. По спорния по делото въпрос относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя, е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По силата на чл. 633 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), вр чл. 144 АПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. По разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на СЕС по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно отговорът на въпрос трети по решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В тази връзка в т. 90 от мотивите на цитирания съдебен акт се уточнява, че от практиката на Съда следва, че разлика в цените с повече от 50 %, като констатираната в случая между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност (вж. по аналогия решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C-291/15, EU:C:2016:455, т. 38 и 39). Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика, както вече бе посочено в точка 82 от настоящото решение. В случая декларираната договорна стойност на партидата внесени стоки надхвърля със 75 % стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, поради което превишението следва да се определи като достатъчно, за да породи у митническия орган основателни съмнения в достоверността на декларираната митническа стойност. Установено е още, че внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз. Независимо, че вносителят е бил поканен да представи всички документи, доказващи, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, то представените фактури за покупката и продажбата на внесените пресни тиквички, стокови разписки без превод на български език, ведно с доказателства за надлежното счетоводно отразяване на стопанските операции, не могат да се приемат като достатъчни за целта документи. Не е предоставен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Не са налице и изходящи от износителя документи, потвърждаващи цената, на която е закупена стоката. С оглед горното следва извод, че от "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ не е представено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 и законосъобразно е определено и взето под отчет задължение за вносно мито в размер на 1129,33 лв. и следващите се лихви за забава. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, с което жалбата срещу решението на Директора на ТД Тракийска да бъде отхвърлена. При този изход на спора и направените искания в полза на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за настоящото и първоинстанционното производство, възлизащи общо на сумата от 470 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение