Решение № 5612 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11596/2014 г.

Решение № 5612 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11596/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР против решение № 3649 от 30.05.2014 г. по адм. дело № 2441/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед рег. № 136/14.02.2014 г. на същия административен орган, с която на Стефан Петров Узунов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Узунов против административния акт да бъде отхвърлена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетите от съдебния състав. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган. Изводите на съдебния състав за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт и на административнопроизводствените правила обаче не намират опора в нормативната уредба и не се споделят от настоящата инстанция. В противоречие с нормата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) съдът приема, че заповедта не съдържа изброените в текста реквизити. В случая в административния акт са посочени всички обстоятелства, които се обхващат от цитираната норма. Актът съдържа описание на времето, мястото и обстоятелствата на извършване на нарушението. Посочени са и нарушените норми. По този начин формалните изисквания са изпълнени, не е налице порок във формата, който да обоснове отмяна на заповедта, а изводът на съдебния състав в обратния смисъл е неправилен. С оглед представените по делото доказателства в противоречие с възприетото от първата инстанция, настоящият състав приема, че сроковете за налагане на наказание също са спазени. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) нарушението се счита за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите от проверката със справката и събраните доказателства са получени от директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР в качеството на дисциплинарно наказващ орган на 20.12.2013 г. (писмо от дирекция "Инспекторат"). Заповедта за налагане на наказание е издадена на 14.02.2014 г., поради което следва да приеме, че предвидения в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) двумесечен срок за налагане на наказанието е спазен. Датата 13.12.2013 г., поставена върху справката не може да се приеме за дата на установяване на нарушението, тъй като документът не е адресиран до дисциплинарно наказващия орган и не е получен от него (справката е до министъра на вътрешните работи). Изводът на съдебния състав за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) също не може да бъде споделен. Разпоредбата на цитирания текст изисква преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на нормата е да осигури възможност на полицейския служител да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания са изпълнени. Служителят е поканен да даде писмени обяснения и представя такива относно нарушението, за което по-късно му е наложено наказание. Независимо, че не са адресирани до дисциплинарно наказващия орган, тези обяснения са приети и са взети предвид от последния преди налагане на дисциплинарното наказание, както е видно от отбелязването в административния акт. Ето защо следва да се приеме, че процедурата по налагане на наказание и в тази част е спазена и правото на защита на служителя не е нарушено. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта за налагане на наказание поради противоречието на акта с материалния закон е правилен и се споделя изцяло от настоящата инстанция. При правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства съдът приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Последният е наказан за това, че като чл. на комисията за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Доставка на седлови влекач и ремарке - тежковоз", неправомерно е приел от участник в процедурата документ, различен от референция. При тези данни правилно е преценено, че от страна на Узунов не е допуснато нарушение на служебната дисциплина. Комисията е колективен орган и решенията в изпълнение на възложената задача се вземат по правилата на формиране на волеизявленията на такъв орган, а не самостоятелно от неговите членове. Ето защо неправилните решения на комисията не могат да бъдат вменени като лична отговорност на отделни членове. Освен това в случая липсват доказателства, а и твърдения, приемането на документите на участниците в процедурата по обществена поръчка да е възложено на отделни членове на комисията и конкретно на Узунов, както и такива, които да установяват, че именно последният е предприел конкретни действия във връзка с приемането на такива документи, т. е. не са налице доказателства, които да сочат, че точно поведението на служителя е довело до неправилното решение на комисията. С оглед изложеното законосъобразно е преценено, че от страна на служителя не е допуснато нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.) и не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя административния акт, съставът на Административен съд София - град постановява решение в съответствие със закона и събраните доказателства. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед горните изводи, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 500.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,