Решение № 12658 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8288/2016 г.

Решение № 12658 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8288/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Д. - 1" ЕООД, гр. С., представлявано от Д. С. И., чрез пълномощника адв. П. Н. срещу решение № 1003 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 458/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-02002015004102-091-001/02.12.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 34/09.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП - Б., с който на "Д. - 1" ЕООД са определени задължения за ДДС общо в размер на 59 868,71 лева и лихви за забава в размер на 17 195,82 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила са изложени доводи за необсъждане от страна на съда на направени възражения от страна на жалбоподателя за допуснати административнопроцесуални нарушения при издаване на РА. Твърдяното основание - нарушение на материалния закон е обосновано с доводи, че е налице пречка за извършване на ревизията по реда на чл. 177 от ЗДДС с оглед обстоятелството, че с предходен РА на дружеството са признати осъществените доставки, предмет на настоящата ревизия, поради което се твърди, че задълженията по предходния РА могат да бъдат изменяни само по реда на чл. 133 - 134 ДОПК, а не чрез възлагане на нова ревизия и на второ място с доводи, че съдът неправилно приел за установени предпоставките по чл. 177 от ЗДДС за търсене на отговорност по посочения ред. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт на ТД на НАП - гр. Б. Ответният по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б., не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АС - Б. е отхвърлил жалбата на "Д. - 1" ЕООД, ЕИК: *********, гр. С., представлявано от Д. С. И., срещу ревизионен акт № Р-02002015004102-091-001/02.12.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 34/09.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Б., с който на дружеството са определени задължения - отговорност за ДДС, дължим по доставки от "T. 11" ЕООД за данъчни периоди от 01.10.2012 г. до 31.10.2012 г. и от 01.12.2012 г. до 31.05.2013 г. общо в размер на 59 868,71 лева и лихви за забава в размер на 17 195,82 лева. Установените фактически обстоятелства по време на ревизията са подробно описани на стр. 4 - 6 от обжалваното решение /л. 327 - 329 от делото/, като е отбелязано, че между страните няма спор за факти. Спорните въпроси по правото са изложени на следващите страници от решението. Маркирано е, че задълженото лице прави две основни възражения по отношение на оспорения ревизионен акт, като на първо място оспорва компетентността на органите, издали ревизионния акт, тъй като за същия период е налице влязъл в сила ревизионен акт на дружеството, задълженията по който могат да бъдат изменяни само по реда на чл. 133 - 134 ДОПК, а не чрез възлагане на нова ревизия и на второ място възражения за неправилно приложение на материалния закон - чл. 177 ЗДДС. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и притежава необходимите реквизити. Съдът е определил като неоснователно първото основно възражение на жалбоподателя. В тази насока, след съпоставка на разпоредбите на чл. 133 - 134 ДОПК, съответно чл. 177 ЗДДС, са изложени мотиви, че с настоящия ревизионен акт са установени специфично данъчно задължение, което е различно от данъчните задължения или задълженията за осигурителни вноски. По отношение на задължението по чл. 177 ЗДДС е прието, че то е особен вид солидарна имуществена отговорност, установена както за предходен доставчик, така и за получателя по облагаема доставка, която отговорност се реализира при наличие на законово определени предпоставки. С оглед на това е изведен извод, че наличието на вече издадени и влезли в сила РА не е пречка за възлагането на ревизия по общия ред на ДОПК за реализиране на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС. В тази насока съдът се е позовал и на решение на СЕО по дело С-384/04 г., съгласно което чл. 21, § 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета позволява на държавите-членки да предвидят, че лице различно от действително данъчнозадължено лице може да понесе солидарна отговорност за неплащането на дължим данък, когато е направена доставка на стоки или услуги и когато е знаело или е имало основателни причини да подозира, че дължимият данък по отношение на тази доставка или на предходна със същия предмет би останал неплатен изцяло или от части. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Б. е правилно. В касационната жалба се правят оплаквания, за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните оплаквания са за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда, изразяващи се в необсъждане на направени възражения от страна на жалбоподателя, както и оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направените възражения, касаещи решението на директора на Дирекция "ОДОП" - Б. при административното обжалване не следва да бъдат обсъждани от настоящата съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 208 АПК на касационно оспорване подлежи постановено първоинстанционно решение. Направените оплаквания относно изводите на съда по възражението на страната за недопустимост на процесната ревизия предвид наличието на влязъл в сила ревизионен акт на дружеството по ЗДДС за същите периоди и неспазване на предпоставките по чл. 133 - 134 ДОПК за изменение на вече определени задължения по ЗДДС, са неоснователни. В случая не е налице идентичност между обхвата на първото ревизионно производство за установяване на задълженията на ревизираното лице по ЗДДС и на процесната ревизия за ангажиране на солидарната му отговорността по чл. 177 ЗДДС за заплащане на задълженията за ДДС на друго лице. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 5 ДОПК в заповедта за възлагане на ревизия по общия ред се посочват видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на ревизираното лице, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Същевременно, разпоредбата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС препраща към реда на чл. 117 - 120 ДОПК, но сочи, че чрез него се реализира солидарната отговорност на регистрирано лице за чуждо данъчно задължение, т. е. установява се отговорност за задълженията на други задължени лица по смисъла на чл. 14, т. 3 ДОПК. Именно различното основание за възникване на задълженията на лицето, в първия случай като негов носител, а във втория случай като отговорно за задължението на друг носител, мотивира извода, че предметният обхват на първото и последващото ревизионно производство е различен. Това следва и от обстоятелството, че при първата ревизия не са анализирани предпоставките за ангажирането на солидарната отговорност на дружеството по чл. 177 ЗДДС, а единствено са преценявани условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в качеството му на получател. В този смисъл е Решение № 8248/28.06.2017 г. по адм. дело № 13147/2016 г., ВАС, Първо отделение по идентичен спор между същите страни. Поради това не е необходимо и да бъде извършвано изменение на задълженията по първоначално издадения ревизионен акт по реда на чл. 133 - 134 ДОПК, каквито доводи са развити в жалбата. Като е стигнал до същите правни изводи и е определил възражението за неоснователно, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона. Направените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон от страна на касатора също са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Предвид установените факти и обстоятелства по време на ревизията, органът по приходите е приел, че са налице основания по чл. 177, ал. 1 ЗДДС, тъй като ревизираното лице в качеството си на регистрирано лице е знаело, че данъкът няма да бъде внесен - първата хипотеза на чл. 177, ал. 2 ДОПК. Този извод е споделен от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция също го намира за правилен. Обстоятелствата за свързаност на лицата, участващи в двете дружества "Д. 1" - ЕООД и "T. 11" - ЕООД, което обосновава извод за наличие на знание, са подробно изложени на стр. 12 от ревизионния акт /л. 62 от делото/. Ревизираното дружество "Д." ЕООД е свързано лице по смисъла на § 1, т. 34, във връзка с § 1, т. 3, буква "д" от ДР на ДОПК с "Т." ЕООД, тъй като управител на двете дружества е едно и също физическо лице - Д. С. И. Няма спор по делото, че всички действия по извършване на доставките от тяхното договаряне и документиране до фактуриране и превод на дължими суми по данъчна основа и ДДС се извършват от управителя - Д. С. И. (в изпълнение на решенията на едноличния собственик на капитала) за дружеството доставчик "T. 11" ЕООД от една страна и от същото лице - за дружеството получател "Д. 1" ЕООД от друга страна. Предвид ангажирането на отговорността на "Д. 1" ЕООД при условията на първата хипотеза на чл. 177, ал. 2 ЗДДС не следва да бъдат обсъждани оплакванията на касатора свързани с втората хипотеза по чл. 177, ал. 2 ЗДДС - регистрираното лице е било длъжно да знае, което предполага наличието на обстоятелствата по чл. 177, ал. 3 ЗДДС, доказателства за които не са събрани в хода на ревизията. Наведените оплаквания в касационната жалба, свързани с реалност на доставките между двете дружества, са неотносими към правния спор. Един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС е регистрираното лице получател по облагаема доставка да е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. Както бе посочено, в случая няма спор, че "Д. 1" ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "T. 11" ЕООД и това се явява предпоставка за ангажиране на солидарната му отговорност по чл. 177 ЗДДС. Приемайки, че с оспорения ревизионен акт № Р-02002015004102-091-001/02.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 34/09.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Б., правилно е ангажирана отговорността по чл. 177 от ЗДДС на ревизираното лице, Административен съд - гр. Б. е постановил едно правилно и обосновано съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски, а такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липсата на поискани и доказани такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,